О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. София, 01.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3218/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. И., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. И., срещу въззивно решение № 195/08.05.2018г. по гр. д. № 105/2018 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.3 и чл.280,ал.2 ГПК за допускане касационно обжалване. Поставят се следните въпроси: Съществува ли задължение на съда да осъществи косвен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и без да е налице искане от страните в процеса, когато е съществено за правния спор; Длъжен ли е въззивният съд да прецени да извърши преценка на събраните по делото доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, вкл. и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, както и да назначи експертиза, ако установи противоречие на заключението на приетата противоречи на останалите доказателства по делото. В хипотезата на чл.280,ал.2 ГПК се твърди неправилност и необоснованост на въззивното решение, както и наличие на съществени процесуални нарушения при преценка на свидетелските показания.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено решение № 2043/2017г. по гр.д. №5955/2017 г. на Плевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Т. И. срещу [община], А. Г., Б. П., М. К., П. П. Я., Областен управител – П., П. С., В. П., Ц. П., Д. А., И. П. и Т. Ю. иск с правно основание §4к ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ ищецът е придобил собствеността върху 600 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор ****, за които е отреден новобразуван имот № 56722.701.3107, както и че е налице грешка в плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед №РД-13-53/03.05.2007 година на Областен управител на област П.. Отхвърлен е и искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на заповеди №РД-12-1417/ 10.06.2008 г., №РД-12-1087/23.04.2009 г. и №РД-12-1857/08.07.2008 г., на Кмета на [община], с които на ответниците е признато правото на собственост в качеството им на наследници на А. Н. върху имоти №**** и № **** и за задължаване на Кмета на [община] да издаде нови заповеди.
Исковете са предявени през 2013г. като с решение №134/2015г. по гр.д. №6104/2014г. на ВКС, Іг.о. е обезсилено решение №369/2014г. по гр.д.№429/2014г. на Плевенски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане с указание да се разгледа предявения искпо §4к, ал.8,т.1 ПЗР ЗСПЗЗ. С определение 0330/2016г. по гр.д.№1938/2016г. на ВКС, ІІ г.-о. не е допуснато касационно обжалване на постановеното при новото разглеждане въззивно решение № 39/2016г. по гр.д.№619/2015г. на Плевенски окръжен съд. С последното е обезсилено първоинстанционното решение на Плевенски районен съд и делото е върнато ново разглеждане при участието на Областен упарвител- П. и Т. Ю.. За да постанови сега обжалваното решение съдът е приел, че в изпълнение на ПМС №11/2.II.1982г. и Решение №17/1987г. на ИК на ОбНС- П., на ищеца съгласно удостоверение е предоставено право на ползване на лозе и овощна градина с площ от 600кв.м., находящо се в землището на [населено място], местността „С.” №2, парцел ****. Със строително разрешение №264/06.12.1988г. му е разрешено да построи в същия имот сезонна постройка върху 34.97 кв.м., местоположението на която е обозначено на скица изходящ № 61/XI.1987 г. Със заповед № РД-15-7200/27.ХI.1998 година на Кмета на [община] на основание чл.44, ал.1, т.8 ЗМСМА вр. §61, ал.3 от ПЗР на ПМС №456/1997г, е признато на ищеца право на ползвател за придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот – парцел №**** в Местността “С. 2”, по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ като в т.2 на същата заповед е уточнено, че съгласно §4-з ПЗР ЗСПЗЗ има право да придобие собственост върху ползваната земя при условията на §4а в размер до 600 кв.м., а разликата до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците на земята. В т. 3 от заповедта е посочено, че се касае за имот ****, пар.****, за който не е подадено заявление от бивши собственици. Със заповед №РД-13-53/03.05.2007г.на областния управител е одобрен ПНИ и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в местността „С.“, в землището на [населено място]. Заповедта от 1998г. е обявена на ползвателя, не е обжалвана и след влизането и в сила е приложена в ПНИ за местността. За имота е направена оценка вх.№ 557/04.09.2007г., одобрена със Заповед № РД 12-1417/10.06.2008г. Няма спор и данни, ищецът да е възразявал срещу заповедта на кмета относно местоположението на предоставения му за изкупуване имот, или относно площта и оценката. Впоследствие установил, че предоставеният му за ползване през 1987г. земеделски имот не е идентичен с имот № ****, а е част от имот №****, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ответниците. По силата на Заповед РД 12-1857/08.07.2008г. на ответниците – наследници на А.Н., е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот извън строителните граници, определен с ПУП, с номер ****, кадастрален район 701, местност „С.“, землище [населено място] с площ 1497кв.м. Със Заповед № РД -12-1087/23.04.2009г. е възстановено правото на собственост на наследници на А.Н. върху новообразуван имот извън строителните граници, определен с ПУП, с номер ****, кадастрален район 701,местност „С., землище П., с площ 407 кв.м. По спорния въпрос налице ли е грешно отразяване на площта и местоположението на ползвания от ищеца недвижим имот в помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ, одобрен със заповед № РД-13-53/03.05.2007 г., при което на ищеца е издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за различен от ползвания/по площ и местоположение/ имот, който е заплатил, е прието, че ищецът твърди погрешно отбелязване в заповедта от 1998г. на имота, който му се предоставя за изкупуване /№ ****, парцел ****, вместо имот №****, парцел № ****, застроен със сезонна постройка/, т.е. предоставеният му за ползване имот неправилно е идентифициран като имот № ****, парцел ****.Съгласно чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ помощният план съдържа данни, както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗ и ДЗС.В Заповед № РД-46-964 от 22.08.2003г. на МЗГ за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, сред източниците на данни, въз основа на които се изготвя помощният план, изрично са посочени и протоколите на комисията по § 62, ал.2 или влезлите в сила заповеди по § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Помощният план се придружава от списъци на имотите, предоставени за ползване, които съдържат данни за имота, за ползвателя и за документите за предоставянето му за ползване.Тези данни имат пряко отношение към ПНИ, чиято основна функция е да индивидуализира подлежащите на възстановяване, респ. на придобиване от ползватели имоти в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ като самостоятелни обекти на правото на собственост, с конкретно определени граници и площ. При установяване непълноти и грешки в помощния план от значение е установяването на признато право на придобиване по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ върху претендирания от ищеца имот към момента на приемане на помощния план, с оглед установяване на грешка в плана, която е от значение за предвижданията на плана на новообразуваните имоти и за приключване на административната процедура по придобиване на правото на собственост.В тежест на ищеца е да установи наличието на грешка или непълнота в помощния план, въз основа на който е изработен ПНИ, изразяваща се в грешно посочване на местоположението и площта на имота, за който му е било признато право на придобиване при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината, което е довело до невъзможност за приключване на процедурата по придобиване на право на собственост върху този имот. Въззивният съд е обсъдил и възприел заключенията на неоспорената техническа експертиза като компетентни и изводите, че отразяването на имота по всички предходни планове не съдържа достатъчно елементи, по които да се идентифицира еднозначно имот с начин на трайно ползване „лозе с овощна градина“ с площ от 600кв.м., в местността „С.“, в землището на П., парцел ****, с имот по ПНИ. Графичното изразяване на имот, представляващ „лозе с овощна градина“ с площ 600кв.м. в м.”С.“, съставляващ парцел **** е по работен план, който не е открит, а по приложените от ищеца скици не е възможно идентифициране. Експертизите не са установили и дали парцел ****, отразен в скица с виза за проектиране към разрешение за строеж №264/06.02.1998год. съвпада като параметри с имот **** по помощния план и имот **** по ПНИ, тъй като няма достатъчно съвпадащи параметри, по които да се установи сходството между имот **** по помощния план и **** по ПНИ с имот, съставляващ парцел **** в местността „С.“, дори като се вземе предвид съществуващата постройка в ползвания от ищеца имот, която по застроена площ е различна от тази за която е издадено строително разрешение. Експертизата е основана на доказателствата по делото, на документацията в техническата служба при общината, както и в Служба по кадастър. Липсва планът, по който ищецът е получил ползвания по ПМС имот представляващ лозе и овощна градина, както и картотеката, съдържаща данни за парцелите и имената на ползвателите. От огледа на място експертът е установил, че ползваният от ищеца имот е ограден, в него е построена двуетажна сграда със застроена площ 42кв.м., има видими следи от местене на северната ограда на имота. Според вещото лице не може да се установи идентичност между предоставения за ползване по ПМС имот и претендирания за изкупупен имот, възстановен на наследниците на А.Н. имот с идентиф.№ ****, тъй като работният план, върху който са издавани удостоверенията на ползвателите не е изработен в някоя от възприетите координатни системи, а в локална координатна система, неориентирана в пространството.От приложената скица също не може да се идентифицира имотът, тъй като тя обхваща само два съседни имота, без постройки в тях, а пътищата са посочени само схематично. Въззивният съд е приел, че ищецът не е установил твърдяната грешка в помощния план, а именно че му е признато право да придобие при условията на § 4а собственост върху имот, който е различен от предоставения му за ползване. След обсъждане на гласните доказателства е посочил, че при липса на графични данни и заключение на техническа експертиза, установяващи грешното местоположение, свидетелските показания не са в състояние обективно да индивидуализират имота и да послужат за формиране убедителен извод относно твърдяното от ищеца разминаване в площ и местополжение на имота. За неоснователна е приета и претенцията за отмяна на заповедите, легитимиращи ответниците – физически лица като собственици, тъй като не се касае за констативните нотариални актове и не подлежат на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Въпросът съществува ли задължение на съда да осъществи косвен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на административния акт за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и без да е налице искане от страните в процеса, когато е съществено за правния спор, не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Така поставен той е неотносим. Доводите, с които се обосновава този въпрос, касаят възможността да се коригира административен акт по реда на чл.17,ал.2 ГПК /в случая заповед на кмета № РД-15-7200/1998г./ под формата на упражняване контрол от гражданския съд и прилагане последиците на такъв, което обаче е недопустимо. Гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо дали те подлежат на съдебен контрол, като произнасянето е само в мотивите на решението и доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор. Въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните, вкл. и когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, както и да назначи експертиза, ако установи противоречие на заключението на приетата противоречи на останалите доказателства по делото, са решени в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите на страните и е постановил решението си. Обсъдил е заключенията на техническата експертиза, неоспорена от страните, и ги е възприел като компетентни. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Възприел е експертните заключения като компетентни и не е констатирал противореличе с останалите доказателства по делото. Посочените от касатора доказателства – протокол от 30.07.2009г., писмо на ТСУ от 03.09.2009г. и скица-проект са преценени като неотносими, доколкото отразяват становище на комисия в процедура по разглеждане на искания по §4к,ал.8,т.1,2 и 3 ПЗР ЗСПЗЗ, но и констатация за липса на съгласие на всички заинтересовани лица поради спор. Решаващите изводи на съда са за неизпълнена от ищеца доказателствена тежест в процеса относно релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства, а именно установяване твърдяната грешка в помощния план.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Касаторът по същество формулира касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Те са относими към обосноваността на съдебния акт и преценката на събраните доказателства, но не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, или да обусловят самостоятелно допускане до касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане и данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 195/08.05.2018г. по гр. д. № 105/2018 г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: