О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 20.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1694/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1319/06.03.2017г.,подадена от Н. М. Д.,чрез адвокат Т. П., против решение №6/13.01.2017г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№424/2016г. по описа на същия съд,с което потвърждава решение постановено по гр.д.№736/2014г. по описа на Варненски окръжен съд,само в частта му,с която по отношение на Н. М. Д. е установено,че на основание член 23 СК Н. К. К. е собстевник на [ЕГН]/16820113800 идеални части от апартамент в [населено място],находящ се на [улица] идентификатор 10135.1501.1052.1.1 по КК и КР,одобрени със Заповед № РД-18-80/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГГК,на първи жилищен етаж,със застроена площ от 104,50 кв.м,заедно с принадлежащото му избено помещение №8 с площ от 6,14 кв. при описани в решението граници,заедно с 12 кв.м ид.части от дворното място,с което е построена сградата,придобит с нот.акт №33/02.02.2006г. на нотариус В.П.,като н останалата му част решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Н. К. К.,чрез пълномощника си адвокат Т. Р.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съдът е бил сезиран с иск от Н. К. против Н. Д.,за признаване за установено,че описаният в исковата молба недвижим имот,е лична собственост на ищеца,като придобит по време на брака му с ответницата Д.,с негови лични средства,придобити от продажба на наследствена нива,които са изцяло собственост на Н. К.,с които е заплатена цената на имота в размер на 86 000 евро.Съдът е отбелязъл,че по делото не е спорно,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила на 25.06.2013г. решение по гр.д.№12168/2012г. по описа на Варненски районен съд,ІХ състав,,като от представения нот.акт №33 от 02.02.2006г. за покупко-продажба на процесния имот е видно,че ищецът Н. К. е купувач по сделката,не се спори че имота е придобит по време на брака между страните,а в нотариалния акт е посочена като продажна цена сумата от 75 000 лева,изплатена в брой,но с приложената по делото Декларация/обратно писмо/,от продавача,е видно,че реално заплатената цена за процесния имот е 86 000 евро,която е платена от купувача К.,както следва:76000 евро по банков път и 2000 евро в брой плюс 8000 евро,капаро.Съдът е посочил, че между страните не е спорно,че ищецът Н. К. е продал свой съсобствен имот-нива в [населено място],като получил от продажбата-96 250 евро,преведени на последния по банков път в БАКБ,като от събраните писмени доказателства по делото,включително и тези за движението по банковите сметки на ищеца пред тази въззивна инстанция,се установява че на 25.01.2006г. от сметката на Н. К. е наредена сумата от 75 000 евро,а спорен е произхода на част от средствата,с които е заплатена цената на имота-а именно 76 000 евро при изповядване на сделката и 8 000 евро капаро.Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства-банкови отчети,свидетелските показания,и след анализа и преценката на същите е стигнал до извода,че на 18.01.2006г. ищецът К. е изтеглил от тази своя сметка 2000 евро,а на 19.01.2006г. е изтеглил сумата от 8000 евро,които дати съвпадат с двете дати на плащането на капарото за имота,които факти се потвърждават от гласни доказателства в тази връзка и подписаните разписки за получаване на сумите.Съдът е приел за безспорно установено по делото,с приложените писмени доказателства,цитирани в мотивите за направените направените банкови преводи,заплащането на сумата от 76 000 лева от сметката на К. по сметките на продавачката и нейния баща,като цена на спорния имот,и е стигнал до извода,че след като по сметката на ищеца К. в БАКБ единствената постъпила сума е тази от продажбата на наследствената нива, постъпилите средства са с извънсемеен произход.Съдът е намерил за недоказани твърденията на ответницата за заплащане на цената на имота с пари в брой,представляващи спестени средства,изчезнали от дома на страните в същия размер,както и не се доказва захранване на сметки на ищеца К. със семейни средства.В резултат на това,съдът е стигнал до крайния извод,че е доказана частична трансформация по отношение на част от спорния имот от извънсемейни средства,а именно 84 000 евро,като е оборена презумпцията за съвместен принос и по отношение на сумите в банковите влогове,и по отношение на заплатената цена на процесния имот.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„Моля да допуснете касационно обжалване на решението,поради наличие на основанията на член 280,ал.1,т.1 и т.2,вр. с чл.281,т.3 ГПК,тъй като въззивният съд е постановил решение,с което се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС,както и решението е изцяло неправилно,поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано.
Процесуалноправните въпроси,по които следва да бъде допуснато касационното обжалване са:
1.Задължителни ли са за въззивния съд указанията на ВКС,дадени с отменителното решение,относно установяване извършените плащания цената на процесния имот влоговата наличност от сметка открита по време на брака между страните.
2.Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата,за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на член 294,ал.1 ГПК.
3.Длъжен ли е въззивния съд да обоснове решението си като посочи кои факти счита за установени и защо приема конкретни твърдения за доказани-в случая извършено плащане на суми в полза на трето лице,без представени доказателства за отношението му към сделката.”,като към всеки от тях цитира и се позовава на задължителна практика на ВКС.
Видно от данните по делото и изложеното в решаващите мотиви на обжалваното възззивно решение,цитирани по-горе,съдът при повторонто разглеждане на делото след връщането му от ВКС за ново разглеждане в посочената част,в изпълнение именно на дадените с отменителното решение на ВКС указания,във връзка с доказателственото искане на ответницата за издаване на съдебни удостоверения е постановил тяхното издаване,приел и обсъдил представените като доказателства по делото-удостоверения и извлечения от ТБ,относно сметките на ищеца К.,които е обсъдил в мотивите си,преценявайки ги поотделно и с оглед всички останали по делото доказателства.
Ето защо,касационният съд намира,че дадените от ВКС с постановеното отменително решение указания са изпълнени,поради което и формулираните от касатора процесуалноправни въпроси са разрешени в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, с постановеното въззивно решение.
Втората група въпроси,посочени от касатора в изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,като материалноправни въпроси,свързани според него с трансформацията на лично имущество/член 23,ал.1 СК/,описани в седем пункта,а именно:оборена ли е презумпцията за съвместен принос от страна на ищеца,допустимо ли е без наличие на преки доказателства съдът да приеме,че извършеното от ищеца плащане в полза на трето лице съставлява плащане на продажна цена,правилно ли съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно плащането на цената на процесното жилище,съставлява ли нарушение на закона липсата на мотиви за представени доказателства относно спестени семейни средства,има ли доказателствена стойност обратно писмо без достоверна дата,за съвместното участие на съпрузите при сключване на предварителен договор за покупко-продажба и основание ли е то да се приеме придобиване в СИО при равни права.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
С оглед приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираните от касатора материалноправни въпроси,не са правни въпроси по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.Част от тях са въпроси по същество/т.1 и т.2 от изложението/,които се разрешават от съда,при анализ и преценка на събраните по делото доказателства,друга част са свързани с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК/т.3,т.4 от изложението/,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение,ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.Друга част от въпросите,посочени от касатора,са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение/т.6,т.7 от изложението/,тъй като не са обусловили правните изводи на съда.
Липсата на правен въпрос,както и формулиране на неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6/13.01.2017г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№424/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: