О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София, 13.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 263/2012г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. М., срещу въззивно решение от 13.12.2011г. по гр.дело № 964/2011г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Касаторът не е формулирал ясен правен въпрос, който счита, че е разгледан от въззивния съд. В касационната жалба и в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК общо сочи, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за фактическия състав на придобивната давност и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че по делото е доказано осъществено от него и съпругата му владение на имота, което е било установено явно и спокойно със знанието на С. Д.. Освен това съпругата му е изплащала заема за купуването на имота и е собственик, тъй като придобиването е осъществено по време на брака им. Прилага три решения на ВКС.
Ответникът по касация С. С. А. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e отменено решение №1218/2011г. по гр.д.№9475/2010г. на Русенския районен съд и е постановено друго, скоето е допусната делба на недвижим имот – апартамент, находящ се [населено място], между съделители и при квоти, както следва : 1/3 ид.ч. за Ф. С. Д., 1/3 ид.ч. за С. С. Д. и 1/3 ид.ч. за Р. С. Д.. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон на А. Д., поч.2004г. Тя е придобила собствеността върху имота, съгласно нотариален акт №80/1980г. като обезщетение за отчужден недвижим имот по реда на ЗТСУ /отм./ с изплащане на разликата до пълната стойност на дадения в обезщетение имот в размер на 6000 лева. По направеното от Р. Д. възражение, че е придобил имота по давност заедно със съпругата си С., въззивният съд е приел, че същото е недоказано. Той е живял в имота заедно със собственика – неговата майка в качеството си на държател.От събраните доказателства не е доказано той да е своил имота, да е демонстрирал това пред майка си или това да е станало с нейното знание. Обстоятелството, че през 1986г. – 1991г. съпругата му е изплащала част от заема, теглен от майка му за изплащане на жилището, е прието като неотносимо към момента на придобиване на собствеността върху имота от една страна, а от друга и като недоказващо своенето на същия от Д..
Не са налице посочените от касатора основания на чл.280, ал.1, ГПК за допускане на касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение и възприемането на фактическата обстановка. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се сочат сочените допълнителни основания за това. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касатора не представлява правен въпрос съгласно цитираното ТР, а касационни оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилна преценка на доказателствата и обосноваността на съдебния акт, поради което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Освен това решаващият извод на въззивния съд е за недоказаност на твърдяното от касатора осъществено владение, въз основа на което е придобил преживе на наследодателя и впоследствие процесния имот. Ето защо и приложените решения на ВКС не могат да бъдат преценени като относими и да обосноват прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.На ответницата по касация не следва да се присъждат разноски в производството по чл.288 ГПК, поради липса на искане и доказателства за такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.12.2011г. по гр.дело № 964/2011г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.