О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 10.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4646/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № ІІ-19 от 07.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 86/14г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решението на районния съд и вместо него е оставено в сила решение на ОС на ЕС от 30.08.12г. по т.5 от дневния ред с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 190 от 30.09.13г. по гр.д.№ 574/12г. на Поморийския районен съд и вместо него е оставил в сила решенето на ОС на ЕС на апартаментен хотел с подземен паркинг, конферентна зала, два магазина, лоби бар, рецепция, фоайе и ресторант, находящ се в ПИ с идентификатор 57491.16.375.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], проведено на 30.08.2012г. по т.5 от дневния ред, с което е приет бюджет за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2013г. в размер на 129 000 евро.
За да постанови решението си Бу,гаският окръжен съд е приел, че решението на ОС на ЕС за размера на бюджета за приходите и разходите за следващата календарна година е по чл.11, ал.1, т.4 ЗУЕС е от изключителна компетентност на общото събрание, като този размер е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Изложени са и съображения, че се касае за прогнозна сума, използването на която ще се отчете в края на годината, както и че незаконосъобразността на решението по т.3 от дневния ред, с което е приет отчет за извършените разходи за управление и поддържане на общите части за 2012г., размерът на които е послужил при формиране бюджета за следващата календарна година, не води автоматично до незаконосъобразност на решението и в тази му част, още повече, че ищците не твърдят в исковата молба то да противоречи на императивна правна норма.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса, свързан с приложението на чл.11, ал.1, т.4, вр. с чл.40, ал.1 ЗУЕС, а именно: подлежи ли на контрол за законосъобразност начинът за определяне на бюджета на етажната собственост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По отношение на първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на противоречие с определение № 15 от 15.01.14г. по гр.д.№ 6251/13г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, което според дадените в ТР № 2/10г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и принципно не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Наред с това посоченото определение няма отношение към поставения въпрос.
Съгласно т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с тези предпоставки в изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК релеванти доводи не са изложени и същите по отношение на поставения въпрос същите не са налице. Според съществуващата съдебна практика съдебният контрол относно решенията на ОС на ЕС се разпростира единствено по отношение на тяхната законосъобразност.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-19 от 07.03.14г., постановено по в.гр.д.№ 86/14г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: