О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 04.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 957/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. З. М. от[населено място] срещу решение № 24 от 11.03.10 г., постановено по гр.д.№ 245/09г. на Б. апелативен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 205 от 03.08.09г., постановено по гр.д.№ 571/07г. на Б. окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на И. З. М. срещу К. Х. З., Г. С. З., П. Ц. М., З. Е. Г., Х. М. Б., В. И. М., И. М. М., Е. М. Т., Р. М. М. –Т., П. А. М., К. Н. К., Х. Н. П., Д. Н. Б., М. Н. М., М. К. П., Х. Д. К., М. Д. К., Щ. Я. Д., Д. К. М. по чл.72 ЗС, вр. с § 4в ПЗРЗСПЗЗ за солидарно заплащане на сумата 10687, 29 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот пл.№ 8129 по комбинирания план на м.”Б.”, землището на[населено място] и срещу Н. Х. Х., К. Х. Х. и Д. Х. Х. за солидарно заплащане на сумата 11849, 94 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот пл.№ 8128 по комбинирания план на м.”Б.”, землището на[населено място]
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ответниците в първоинстанционното производство е възстановено правото на собственост върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ. На ищеца в това производство е било предоставено право ползване по ПМС № 21 от 1964г. върху имот, който не е точно индивидуализиран по местонахождение и площ и съдът е приел, че по делото не е установена идентичност на предоставения му имот с възстановените на ответниците имоти. Наред с това е прието, че на ищеца е бил предоставен имот за лично ползване извън изчерпателно посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което същият няма правата на добросъвестния владелец по чл.72 ЗС, както и че претендираните от него трайни насаждения не е установено в кой имот попадат. В допълнение е посочено, че тази претенция е неоснователна и с оглед разпоредбата на § 70 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите за редовността на исковата молба и за правомощията на въззивната инстанция в тези случаи, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се също, че съдът се е произнесъл и по въпроса за приложението на § 70 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и съотнасянето му към нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и по въпроса за характера на предоставеното на ищеца право на ползване въз основа на акт на МС, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата Д. Х. Х. счита, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а останалите ответници не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 задължителни разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставения въпрос, а не и до го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая противоречие между обжалваното решение и представената от касатора задължителна и незадължителна съдебна практика (ТР № 1 от 17.07.01г. на ОСГК на ВКС и Р № 1847 по гр.д. № 1583/01г. на ВКС) във връзка с първите два поставени въпроса не съществува, тъй като по делото нередовност на исковата молба от въззивния съд не е констатирана и такава не е налице.
С оглед посоченото по-горе основно съображение на въззивния съд за отхвърлянето на предявените искове, въпросът за характера на предоставеното на ищеца в първоинстанционното производство право на ползване не обуславя изхода на спора, поради което и представената от касатора незадължителна съдебна практика във връзка с него ( Р № 56 ат 1997г. и Р № 875 по гр.д.№ 2283/99г. . на ВКС, ІV г.о.) не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Във връзка с второто решение не е формулиран друг конкретен правен въпрос, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС би могъл да се произнесе само при наличие на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая във връзка с посочените предпоставки релевантни доводи не са изложени и същите не са налице, а освен това, предвид основното съображение на решаващия съд за отхвърляне на предявените искове, поставеният от касатора въпрос за приложението на § 70 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и съотнасянето му към нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ не обуславя изхода на спора.
С оглед на казаното подадената от И. З. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 24 от 11.03.10 г., постановено по гр.д.№ 245/09г. на Б. апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: