О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
гр. София, 30.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 940/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Я. от [населено място] срещу въззивно решение № 5214 от 16.11.10г., постановено по гр.д.№ 12689/09г. на Софийския градски съд, ІVг въззивен състав с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 5 от 18.01.07г. по гр.д.№ 20828/06г. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба на лек автомобил марка “М. 300 Е” с рег. [рег.номер на МПС] ; специален лек автомобил марка “М.-Е 2000- пикап” с рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил марка “Форд Е.” с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил марка “С. Д.” с рег. [рег.номер на МПС] между З. А. Я. и Б. Н. Я. при равни права.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, които са придобили по време на брака им процесните леки автомобили в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.19 СК от 1985г./отм./, доколкото по делото не е установено същите да са придобити с лични на ответника средства. Прието е също, че договорите, с които ответникът по иска за делба Б. Я., е продал пред влизане в сила на решението за развод първите три автомобила, регистрирани на негово име, на [фирма], на което дружество същият е управител, нямат сила за ищцата съгласно чл.22, ал.4, изр.1 СК от 1985г.(отм.).
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 2/01 г. на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения).
В разглеждания случай, въпреки дадените му указания, касаторът не е посочил обуславящия изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а освен това посоченото тълкувателно решение се отнася до различна от настоящата хипотеза и противоречие с него не съществува (по делото не е установено процесните автомобили да са придобити от едноличен търговец в резултат на упражнявана търговска дейност).
С оглед на казаното подадената от Б. Н. Я. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 5214 от 16.11.10г., постановено по гр.д.№ 12689/09г. на Софийския градски съд, ІVг въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: