О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4850/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. П., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Е. П., срещу въззивно решение № 1083/27.07.2018 г. по гр. д. № 104/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК по следните въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно правомощието на касационната инстанция /т. 1, ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС/:
1. Следва ли въззивният съд да извърши преценка и да се произнесе преюдициално кои е следвало да са надлежните страни по извършените предходни сделки и делби и дали са участвали всички необходими другари, с оглед направено възражение за нищожност на сделките поради неучастие на съсобственик и произтичащото от това неправилно определяне на квотите на съделителите?
2. Следвало ли е да участват в предходните сделки и съпрузите приобретатели на идеални части или на части, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, предвид разпоредбите на ЗТСУ по време сключване на спорните сделки?
3. При различни участници, подписали договора за групов строеж, представляващ „предварителен договор“, и договора за делба на имотите, налице ли е нищожна делба и нищожен предварителен договор, предвид императивните разпоредби на чл. 192, ал. 1 и ал. 4 ЗТСУ /отм./? /сочи се противоречие с решение № 241/2010 г. по гр. д. № 3650/2008 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 36/2011 г. по гр. д. № 377/2009 г., ВКС, І г. о., с твърдения, че в договора за доброволна делба от 1974 г. не е участвал съделителят В. П. – подписал договора за групов строеж от 1973 г., което води до недействителност на делбата/;
4. Следва ли съдът да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните като съобрази действащата материалноправна уредба; необсъждането им представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт; налице ли е съществен процесуален пропуск на съда при наличие на данни, представени от ответната страна за други имоти, същите да не се включат в делбата и да не се назначи съдебно – оценителна експертиза, включително служебно? /сочи се противоречие с ППВС № 1/1953 г., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 1488/1999 г. по гр. д. № 814/1999 г., ВКС, V г. о., решение № 34/2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС, ІІ г. о. и определение № 9/2017 г. по гр. д. № 3826/2016 г., ВКС, І г. о. с твърдения, че въззивният съд не е обсъдил изцяло събраните писмени и гласни доказателства относно волята на наследодателя В. К. П. по отношение на извършените от него през 2004 г. сделки/;
5. Има ли задължение съгласно чл. 7 ГПК съдът по съществото на спора да извърши необходимите процесуални действия и да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и да разпредели доказателствена тежест относно спорните факти /посочва се, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата във връзка с релевираната привидност на договорите за продажба, липсата на средства у ответниците за заплащане на цената и несъответствието между реалната и вписана в договорите продажна цена. Твърди се противречие с решение № 19/2014 г. по гр. д. № 2159/2013 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 475/2010 г. по гр. д. № 621/2009 г., ВКС, ІV г. о., определение № 261/2011 г. по гр. д. № 1401/2010 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 51/2010 г. по т. д. № 528/2009 г., ВКС, І т. о., определение № 342/2018 г. по гр. д. № 4252/2017 г., ВКС, ІІІ г. о./;
6. С какъв акт следва да бъде допълнено първоинстанционното решение при направено с възражение искане за намаляване на завещателни разпореждания и допустимо ли е произнасянето на съда под формата на решение за „поправка на явна фактическа грешка“?
7. Представлява ли заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави по чл. 26 ЗЗД прехвърлянето на право на собственост между едни и същи страни в един и същ ден първоначално на идеални части от имота с дарение и непосредствено след това на друга идеална част чрез продажби, при липса на доказателства за реално плащане на цената? /ТР № 5/2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, ВКС; определение № 342/2018 г. по гр. д. № 4252/2017 г., ВКС, ІІІ г. о./;
8. Наличието на няколко косвени доказателства може ли да обоснове извод, че към момента на сключване на двата договора за покупко – продажба страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор, а да прикрият друг договор, вероятно безвъзмезден, и води ли това до привидност на договорите за продажба от 2004 г., респ. до нищожност на същите? /с твърдения за постановяване на въззивното решение по този въпрос в противоречие с ТР № 35/66 г., ОСГК, ВКС и решение № 80/2011 г. по гр. д. № 1262/2009 г., ВКС, ІV г. о./;
9. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на симулацията при привидни и прикрити сделки, когато те са сключени между роднини по права и съребрена линия и засягат други роднини по права линия; необходимо ли е съгласието на ползващите се от тези сделки за оборването им със свидетелски показания; допустими ли са свидетелски показания за оборване съдържанието на обратното писмо, подписано от наследодателя В. П., когато всички документи по нотариалните сделки, оспорени като нищожни, са унищожени поради изтичане на петгодишен срок за съхранение и предвид разпоредбата на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК?
10. Намират ли приложение ограниченията, предвидени в чл. 164 и чл. 165 ГПК по отношение на неучаствалия в договора ищец, имащ качеството на трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, при иск за разкриване симулацията на сделка, засягаща правата му на сънаследник и съсобственик, сключена между друг наследник и трето за собствеността лице, което не е от кръга на призованите към наследяване? /касаторът поддържа, че не е налице условието на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като частният документ, какъвто представлява обратното писмо, подписано от наследодателя В. П., не изхожда от страна по делото и сочи противоречие с решение № 31/2012 г. по гр. д. № 502/2011 г., ВКС, ІІІ г. о., решение № 239/2006 г. по гр. д. № 162/2005 г., ВКС, ІІ г. о., определение № 1559/2009 г. по гр. д. № 1262/2009 г., ВКС, ІV г. о., решение № 484/2010 г. по гр. д. № 375/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 639/1995 г. по гр. д. № 483/1995 г., ВКС, петчленен състав, решение № 163/2011 г. по гр. д. № 1536/2009 г., ВКС, ІV г. о., решение № 756/2011 г. по гр. д. № 419/2010 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 775/2010 г. по гр. д. № 929/2009 г., ВКС, І г. о./;
11. Кой носи доказателствената тежест за установяване наличието на средства за заплащане на цената на прехвърлените идеални части от имота, както и факта на реално плащане или липсата на такова при оспорване действителността на продажбите? /съдът неоснователно е приел, че не са събрани доказателства от ищеца за доказване на симулативността; чрез свидетелски показания се доказва липсата на средства у купувача и на реално плащане на цената – решение № 126/2018 г. по гр. д. № 4602/2017 г., ВКС, ІІІ г. о./;
12. Налице ли е нарушение на законови разпоредби при липса на реално плащане по сделките, сключени по време на действие на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, актуален текст към 2004 г., съгласно изм. ДВ, бр. 31/2003 г.?;
13. Необходимо ли е образуването на наследствена маса, когато е завещано, подарено или прехвърлено приживе определено имущество, за да се определи чистият актив, с оглед направеното от касатора възражение за възстановяване на запазената му част, и при наличие на данни за други имоти, влизащи в наследствената маса, които не са предмет на делбата? /посочва се противоречие с ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, ВКС, т. 4, решение № 404/2012 г. по гр. д. № 995/2010 г., ВКС, І г. о., решение № 276/2014 г. по гр. д. № 2959/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 367/2012 г. по гр. д. № 155/2012 г., ВКС, І г. о. и др./;
14. Допустимо ли е съдът да приеме доказателство в копие, оспорено от страната /нотариално заверено завещание на наследодателя В. П./, което не е представено в оригинал в дадения от съда преклузивен срок /и впоследствие се представя от страната оригинал, който не е идентичен с приетия препис в първата инстанция/, както и допустимо ли е съдът да не спази предвидените в ГПК срокове; следва ли съдът да изключи от доказателствата доказателствено средство, което не е било представено при поискване в надлежния оригинал, а е заменено с друг документ, макар със същото съдържание; допустимо ли е съдебно – графичните експертизи да работят по документ, който не е представен в оригинал, идентичен с представеното от страна копие, и едва във въззивната инстанция да се дава възможност за представянето на оригинал на документа; представлява ли това „ново доказателство“ след като същото е било в държане на страната и не е представено своевремено още в първата инстанция в противоречие с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 ГПК /сочи се противоречие с определение № 1154/2009 г. по гр. д. № 339/2009 г., ВКС, ІV г. о., решение № 1/2001 г. по гр. д. № 2086/2000 г., ВКС, V г. о., решение № 170/2010 г. по гр. д. № 339/2009 г., ВКС, ІV г. о./.
Решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за придобивна давност по отношение на гараж № 2, според касатора противоречи на ТР № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС и решение № 313/2013 г. по гр. д. № 351/2012 г., ВКС, ІІ г. о.
Ответниците по касация – С. В. К., [населено място], Д. В. П., [населено място], общ. С., обл. П., М. С. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Д. Т., и Ж. С. П., [населено място], оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Ответникът по касационната жалба – В. Й. К., [населено място], не взема становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено частично решение № 935/27.03.2017 г. по гр. д. № 14688/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като е допуснато да се извърши съдебна делба между К. В. П., С. В. К., Д. В. П., М. С. К. и Ж. С. П. на следните недвижими имоти: жилище, апартамент с идентификатор № ******, с адрес: [населено място], район Ц., [улица], ет. 4, разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № *****, площ 108 кв. м., ведно с прилежащи части и с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *****, с площ 314 кв. м., както и на гараж, находящ се в сграда № 1, с площ 18 кв. м., при следните квоти: за С. К. и К. П. – по 2/16 ид. ч., за Д. П. – 3/16 ид. ч., за Д. П. и Ж. П. в режим на СИО – 4/16 ид. ч., за М. К. – 5/16 ид. ч., като искът за делба е отхвърлен за разликата над 1/4 ид. ч. до претендираната 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *****. Потвърдено е решение № 3526/13.10.2017 г. по гр. д. № 14688/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение и е оставено без уважение възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН на К. П. против Д. П. и М. К. за намаляване на дарение, извършено от В. П. в полза на Д. П. и М. К. с нотариален акт № 47/2004 г. на 1/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: 1/4 ид. ч. от дворно място с площ 240 кв. м. в [населено място], [улица], ведно с находящите се в него апартамент, заемащ трети жилищен етаж от построената къща, и гараж № 2, и за възстановяване на запазената част на ищеца.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко – продажба от 07.10.1950 г. наследодателката на страните Е. П. е придобила 1/2 ид. ч. от спорното дворно място. С договори за дарение от 25.08.1967 г. е дарила на своята дъщеря и ответница по делото С. К. и на сина си К. П. по 1/6 ид. ч. от него. Към 1968 г. квотите в собствеността върху имота са били разпределени по следния начин: за С. К. – 1/6 ид. ч., за К. П. – 1/6 ид. ч., за Е. и В. П. – 1/6 ид. ч. в режим на СИО. С протокол за групов строеж от 09.10.1973 г. са разпределени обектите в бъдещата сграда, като третият етаж и гараж № 2 са отредени за Е. П. и С. К., а останалите обекти са разпределени между други съсобственици. Обстоятелството, че в договора за групов строеж има зачерквания и на мястото на В. П. е поставено името на С. К., няма отношение към съсобствеността върху имотите, тъй като договорът за групов строеж е предварителен договор за делба. Липсата на един от съсобствениците и зачертаванията са ирелевантни за разпределението на съсобствеността, тъй като с договора за групов строеж същата не е прекратена. На 14.03.1974 г. е сключен договор за делба с нотариална заверка на подписите, с който на Е. П. и С. К. са дадени апартамент на третия жилищен етаж, гараж № 2 и 1/4 ид. част от дворното място, придобити в режим на СИО. Делбата не е нищожна, поради неучастие на съделителя В. П. /съпруг на Е. П./ и съпругата на съделителя И. П.. Доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от съделителите. Ако делбеният имот не е поставен в дял на съпруга – съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е непротивопоставима на неучаствалия съпруг, който може да я оспори. Ищецът в случая няма това право.
С протокол от съдебна делба от 04.05.1977 г. по гр. д. № 2261/1977 г. по описа на Районен съд – Пловдив е извършена делба между Е. и В. П. и С. и С. К.. В дял на П. е поставена 1/4 ид. ч. от дворното място,процесният апартамент на третия етаж и целият гараж № 2. На 14.12.1985 г. Е. П. е починала, като е оставила за свои наследници В. П. – съпруг, С. К. – дъщеря, К. П. – син, и Д. П. – дъщеря. С договор за дарение от 30.11.2004 г. В. П. е прехвърлил на Д. П. /в брак с ответника Ж. П./ и М. К. по 1/16 ид. ч. от 1/4 ид. ч. от дворното място, ведно с целия апартамент, заемащ трети жилищен етаж, и гараж № 2. С договори за покупко – продажба от 30.11.2004 г. им е прехвърлил по 4/16 ид. ч. от 1/4 ид. ч. от дворното място, ведно с целия апартамент, заемащ трети жилищен етаж, и гараж № 2.
По възражението за нищожност на договорите за продажба като прикриващи дарение, въззивният съд е приел, че в тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията. От представеното обратно писмо /подписано от продавача В. П./ се установява, че продажната цена по двата договора е много по – висока от посочената в нотариалните актове. Посоченото писмено доказателство разполага и с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, доколкото подписът на прехвърлителя е нотариално заверен.
Възражението за нищожност на договора за дарение и на двата договора за продажба поради заобикаляне на закона също е неоснователно при липса на доказателства от страна на ищеца за субективния елемент – намерение за заобикаляне на закона от страните по сделките. Те са действителни, поради което съдът е приел, че не следва да разглежда твърдението на ответниците за наличието на друг придобивен способ, предявен като евентуален – нотариално завещание № 12 по нот.дело №12/2005 г. от В. П. в полза на Д. П. и С. К.. По искането К. П. за възстановяване на запазената част от наследството въззивният съд е посочил, че с молба от 03.09.2015г. е оттеглена претенцията за възстановяване на запазената част, направена с исковата молба /в тази част исковата молба е върната с разпореждане от 10.09.2015г./. С последваща молба с оглед отговора по чл.131 ГПК ищецът е заявил искане за възстановяване на запазената част от наследството на В.П. с оглед извършеното от него универсално завещателно разпореждане в полза на Д. П. и С. К.. Въззивният съд е посочил, че възражението за възстановяване на запазена част по отношение на извършеното дарение е неоснователно – наследникът К. П. не е представил доказателства да е приел наследството по опис, а надареният М. К. не е призовано лице към наследяването. По отношение на искането за възстановяване на запазената част от наследството на В.П. с оглед нотариалното завещание №12/2005г. е прието, че след като не се разглежда въведеното от ответниците по иска за делба при условията на евентуалност придобивно основание по това завещание и доколкото не е установено процесните имоти да са част от наследственото правоприемство по последното, то и съдът не трябва да се произнася по това искане.
По отношение на въведеното от ищеца твърдение за осъществено давностно владение върху процесните имоти въззивният съд е изложил следните съображения. Изначалното основание, на което е установена фактическата власт върху вещта от ищеца К. П. е наследствено правоприемство. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, ищецът следва да установи едностранни действия, с които да отрече правото на собственост на останалите съсобственици, т. е. че е престанал да бъде държател на иделаните части на останалите съсобственици, като е станал техен владелец. От ищеца са ангажирани гласни доказателства /свидетелите Б. и В./, от които се установява единствено, че той заедно със своята съпруга, е полагал грижи за наследодателя В. П., но не и че е осъществявал активни действия за отблъскване владението на останалите съсобственици. Въззивният съд е приел, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Е. П. на основание чл. 170 ГПК, поради това, че е заинтересован от изхода на спора, а освен това те се оборват от тези на свидетеля Т., която е без родство със страните, и има преки и непосредствени впечатления от тяхното поведение. Ищецът не може да присъедини владението на своя наследодател В. П., тъй като последният след като се е разпоредил с притежаваните идеални части от апартамента, гаража и дворното място, не е бил техен владелец, а единствено държател до смъртта си на 18.07.2014 г.
Настоящият състав на ВКС, II г. о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Първите три въпроса относно задължението на въззивния съд да се произнесе кои са надлежните страни по извършените предходни сделки и делби, с оглед установяване на твърдяната от ищеца /касатор в настоящето производство/ нищожност на последните, не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания. Въпросите не са разрешени в противоречие с посочената практика на ВКС. Изводите на въззивния съд, че зачеркването в договора за групов строеж няма отношение към съсобствеността на процесните имоти, тъй като за да бъдат разпределени построените самостоятелни обекти в сграда е необходимо да бъде извършена делба, по който начин би могло да се постигне крайната цел на договора за групов строеж, а именно – всеки един от съсобствените на имота да получи самостоятелен обект, изцяло съответстват на практиката на ВКС, вкл. посочената от касатора такава. В решение № 241/16.07.2010 г. по гр. д. № 3650/2008 г., ВКС, ІV г. о. се приема, че договорът за групов строеж по естеството си е съглашение за бъдещо разпределение на включените в него недвижими имоти; разпределянето на обектите в самия договор не създава самостоятелни вещни права, а има значение само на предварителен договор за делба. Извършената впоследствие доброволна делба без участие на единия съпруг, когато идеална част от съсобствен имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Тя е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. 3 СК //отм.//, ако делбеният имот не е получен в дял от съпруга – съделител /ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, ВКС/, в който смисъл са и решаващите изводи в обжалваното решение.Освен това от проследените в обжалваното решение сделки и делбени протоколи става ясно, че независимо от предходните правоотношения, то с извършването на съдебната делба по гр.д.№2261/1977г. в дял на Е. и В. П. /чиито наследник е ищецът/ са поставени /в СИО/ процесните апартамент, гараж и ј ид.ч. от дворното място.
Въпроси № 4 и № 5 относно задължението на съда да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните като съобрази действащата материалноправна уредба, съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и разпредели доказателствената тежест относно спорните факти в процеса, също не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. посочената от касатора, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението. Въззивната инстанция е инстанция по съществото на правния спор. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г., ВКС, ІV г. о./. И при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение /решение № 34/26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС, ІІ г. о./. В случая въззивният съд е сторил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценил събраните по делото доказателства с оглед спорните факти при правилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Обсъдил е всички относими към спора доказателства и доводи на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и значимостта им за основателността на иска, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. Изложил е съображения по относимите доказателства, касаещи волята на наследодателя В. К. П. по отношение на извършените от него през 2004 г. сделки, както и по твърдяната привидност на договорите за продажба. Решаващият си извод за действителността на сделките съдът е основал на наличието на нотариално заверено обратно писмо рег. № 4296/07.12.2004 г., разкриващо действителната воля на страните по оспорените сделки и желанието им да бъдат обвързани от правните последици на посочените възмездни договори, но на по-висока от вписаната в нотариалния акт цена. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС относно процесуалните задължения на въззивния съд, съобразена в обжалваното решение, и липсата на необходимост от тълкуване на закона за остраняване на непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането изключват възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въпросът как следва да бъде допълнено първоинстанционното решение при направено с възражение искане за намаляване на завещателни разпореждания и допустимо ли е произнасянето на съда под формата на решение за „поправка на явна фактическа грешка”, не представлява правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не предпоставя самостоятелно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че по реда на чл.247 ГПК съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки като приведе в съответствие формираната в мотивите своя воля с изразеното в диспозитива, което в случая е направил първоинстанционният съд.
Не обосновават твърдяното противоречие с представената практика на ВКС и поставените въпроси № 7 и № 8 във връзка с поддържаната от касатора нищожност на прехвърлителните сделки. В ТР № 5/28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, ВКС се приема, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. Съдът е ценил изявлението, съдържащо се в представеното обратно писмо на прехвърлителя В. П., заедно с всички обстоятелства и доказателства по делото, като е приел, че сделките са действителни и не прикриват друг вид договор – дарение, при липса на успешно оспорване от ищеца на доказателствената сила на частния документ. Изложените от касатора доводи за липсата на средства у купувачите за заплащане на продажната цена и недоказаност на факта на реалното й плащане касаят обосноваността на изводите на съда и представляват касационни оплаквания по съществото на правния спор, които не могат да се разглеждат в настоящето производство, а едва и само ако се допусне касационно обжалване на решението при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсват и доказателства за намерението на страните по сделките за заобикаляне на закона, обуславящо твърдяната нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Решение № 80/2011 г. по гр. д. № 1262/2009 г., ВКС, ІV г. о., е неотносимо. Касае задължението на съда да се произнесе възниква ли правото на собственост от прикритото съглашение при възражение за привидност на сделка, реплика за наличие на прикрито съглашение и дуплика за нищожност на прикритото съглашение.
Въпросите, касаещи приложението на чл.164 и чл.165 ГПК и допустимостта на свидетелските показания за установяване привидност на договорите за покупко-продажба от 2004г. и опровергаване съдържанието на обратното писмо, не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение като решени в противоречие с установената практика на ВКС. С нея се приема, че когато трето лице по смисъла на чл. 165, ал. 2, предл. последно ГПК предяви иск за разкриване симулативността на сделка, засягаща правата му на сънаследник и съсобственик, която сделка е сключена между друг наследник и трето за съсобствеността лице, по отношение на неучаствалия в договора ищец не намират приложение ограниченията в доказателствените средства, предвидени в чл. 164 и чл. 165 ГПК /решение № 34/26.02.2015 г. по гр. д. № 6256/2014 г., ВКС, ІІ г. о. и определение № 1559/16.11.2009 г. по гр. д. № 1262/2009 г., ВКС, ІV г. о./. В тежест на ищеца, който претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията, а ако се твърди съществуването на прикрито съглашение – страната, която го твърди трябва да установи и докаже неговото съдържание. Съгласно възприетото в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. д. № 502/2011 г., ВКС, ІІІ г. о. в случаите, когато наследник на прехвърлител, когато сделката е насочена срещу него – твърди, че страните по сключен договор за продажба са прикрили действително постигнатото между тях съглашение за дарение с привидно такова /продажба/ – съдът следва да обсъди всички писмени и гласни доказателства, относими към установяване на твърдяната симулация на насочената срещу наследника сделка, съгласно нормата на чл. 165, ал. 2 изр. последно ГПК. Свидетелските показания са допустими за разкриване на симулацията при привидни и прикрити сделки, сключени между роднини и засягащи други роднини по права линия, но в конкретния случай въззивният съд се е позовал на доказателствата по делото, в т.ч. „обратно писмо”, изходящо от продавача като установяващо получено плащане на цената.Направил е извод, че от доказателствата не се установява процесните продажби да прикриват дарение.Ищецът по иск по чл.17 ЗЗД следва при условията на главно и пълно доказване да установи твърдяната симулация. Сочените в случая от касатора гласни доказателства не опровергават изводите на въззивния съд за неизпълнена доказателствена тежест, тъй като не установяват релевантни за спора факти. Освен това следва да се има предвид, че правният интерес на ищеца от разкриване на твърдяните като прикрити сделки –дарения от 2004г. /доколкото не е въведено твърдение за абсолютна симулация/, произтича единствено от възможността за намаляване на дарственото разпореждане /по прикритата сделка/ и възстановяване на запазената част по чл.30 ЗН. Въззивният съд не е излагал съображения по основателността на това искане и е посочил, че с молба от 03.09.2015г. е оттеглена претенцията за възстановяване на запазената част, направена с исковата молба. Касаторът не обосновава конкретни въпроси в тази насока, поради което и така поставените по приложението на чл.164 и чл.165 ГПК не могат да бъдат преценени като решаващи за изхода на спора.
Въпрос № 12 е изцяло неотносим и не е обусловил изхода на спора, поради което не може да послужи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и по въпрос № 13. Въззивният съд не е коментирал въпроса за необходимостта от образуването на наследствена маса за определяне на чистия актив от наследството, поради което посочената от касатора съдебна практика е неотносима и не може да обоснове твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В останалата си част, вкл. и последните формулирани въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 ГПК. Те нямат характеристиките на правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 г. ОСГТК, ВКС, поради което не могат да послужат като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК, тъй като са различни от основанията за допускане на касационо обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че съдът не е разгледал завещането като придобивен способ в полза на ответниците по делото, не е основал решаващите си изводи върху него и не се е произнасял по съдебно – почерковите експертизи в производството по оспорването му, предвид установената действителност на договорите за покупко – продажба и зачитане на прехвърлителния им ефект.
Произнасянето по претенцията за придобивна давност на гараж № 2 също съответства на практиката на ВКС по прилагане на презумпцията по чл. 69 ЗС и разясненията на ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, ВКС – в случая презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана, а ищецът не е доказал промяна в намерението си, която да е достигнала до знанието на останалите съсобственици за завладяване на техните идеални части от спорния гараж, поради което и в тази част решението не следва да се допуска до касационно обжалване.
Липсва и основанието за допускане на касац