О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.02.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 522 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№35611 от 30.11.2015г., подадена от С. С. С., чрез адв. Д. П., против определение №3876 от 12.11.2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№3038/2015г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение № 6266 от 21.05.2015г. на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№6795/2014г., с което се оставя без уважение молба от 20.05.2015г. на С. С. С.,действаща чрез адвокат Д. П. за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на исковата молба по член 63,ал.1 ГПК ,прекратено е производството пи делото и се връща исковата молба..
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответниците по частната касационната жалба: К. М. М., А. О. Х. и М. А. М.-М., чрез пълномощника им адв.П. С.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалба за неоснователна.
Ответникът по частната касационна жалба Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт В. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение,тъй като не са налице предпоставките за това.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се твърди ,че /цитирам/:
„Няма практика на Върховен съд по отношение на някои въпроси,свързани с разглеждането на настоящото дело,а именно:
1.Представлява ли мотив за отмяна на определението за прекратяване на делото обстоятелството за погрешно изчислен и посочен от въззивния съд срок в който е трябвало да бъде подадена молбата по чл.63 от ГПК?
2.Уважителна причина по смисъла на чл.63 от ГПК ли е невъзможността на страната да изпълни в срок задължението си по внасянето на голяма парична сума, определена не като държавна такса, а като депозит? Следва ли да се преценява за това обстоятелство конкретно за всеки случай, като се вземат предвид всички доводи, които страната сочи като причина за прдължаване на срока?
3.Представлява ли уважителна причина по смисъла на чл.63 от ГПК невъзможността на страната да изпълни в дадения от съда срок конституирането на допълнителни ответници по иска за делба? Представлява ли това обстоятелство уважителна причина, тя от обективен характер, т.е. да е от такова естество, че да не зависи от волята на страната да я преодолее?
4. Представлява ли уважителна причина по смисъла на чл.63 от ГПК отказа на пълномощника да представлява страна или оттеглянето на пълномощното от представляваната страна? В тези случаи уважителна причина ли е възможността страната да организира по-добре защитата си като замени пълномощника с друг?”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че производството пред ВРС е образувано по иск на С. С. с правно основание чл.34 ЗС,като с оглед възникналата необходимост от превод и изпращане на документи на страна по делото-С. А. в Република Франция, на ищцата е била дадена двукратно възможност да внесе по сметката на ВРС сумата от 720 лв., като последното разпореждане е от 09.12.2014г., поради неизпълнение на което делото било прекратено,като след отмяната на първото прекратително определение, с разпореждане № 16166 от 16.04.2015г. ВРС е оставил производството без движение, указвайки, че следва да бъдат изпълнени три броя разпореждания, справки за адреси и внасяне на определена сума, свързана с превод на документи и тяхното връчване на ответници.Съдът е посочил,че съобщението,с указанията дадени на ищцата при неизпълнението на които в срок, производството по делото ще бъде прекратено, е връчено на процесуалния представител на ищцата адв.Д. П. на 04.05.2015г., който с молба от 18.05.2015г. /л.390/, в рамките на дадения от съда срок,без да отстрани нередовностите по молбата, е настоял самият съд да извърши служебна проверка относно пасивната процесуална легитимация, поискал е срокът да бъде удължен с един месец, по причина, че предоставения такъв е недостатъчен,което искане е прието за неоснователно от първоинстанционния съд,също така с тази молба са направени нови доказателствени искания и пълномощникът на ищцата е заявил, че последната устно е оттеглила пълномощията си от него, като той самият прави отказ от пълномощието си по делото.Съдът е стигнал до извода,че след като на ищцата е давана неколкократно възможност за отстраняване на нередовностите, като вместо да ги отстрани своевременно, тя е демонстрирала пасивно процесуално поведение,също и от страна на процесуалния й представител,поради което правилно е прекратено производството по делото.Съдът е приел по отношение размера на присъдените разноски на ответниците-дължимо адвокатско възнаграждение и на ответника-Държавата-юрисконсултско възнаграждание,че същите са съобразени съответно с предвиденото в чл.7,ал.4 от Наредба №4 за манималния размер на адвокатските хонорари,както и с разпоредбата на член 78,ал.4 ГПК.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираните от жалбоподателите като правни въпроси в изложението към частната касационна жалба са неотносими, тъй като същите не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираните въпроси по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Посочените от жалбоподателката аргументи не могат да обосноват наличието на хипотезата, предвидена в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, според която правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото-когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, които формират общо основание за допускане на касационно обжалване /т.3 на ТР №1 от 2009г. ОСГТК на ВКС/.Още повече,че цитираната разпоредба на член 63 ГПК е ясна и непротиворечива,и не се нуждае от тълкуване,като по същата има съдебна практика,която не се нуждае от промяна.
Относно твърденията на жалбоподателката за неправилност на въззивното определение в частта относно присъдените разноски, Върховния касационен съд намира, че в изложението към касационната жалба не е формулиран правнен въпрос, свързан с това произнасяне, което е основание за недопускането му до касационен контрол в тази част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3876 от 12.11.2015г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№3038/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: