Определение №99 от 7.3.2013 по гр. дело №39/39 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

София, 07.03.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 30.01.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 39/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. Г. З. от [населено място],против решение №314/02.11.2012г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№700/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №114/21.06.2012г. по гр.д.№1928/2011г. на Районен съд [населено място] в частта,в която предявеният от Е. Д. З. и М. Д. З. против Н. Г. З. иск с правно основание член 109 от ЗС е отхвърлен и вместо него е постановено:осъжда Н. Г. З. да премахне изградената стена пред притежаваното от Е. Д. З. и М. Д. З. североизточно мазе от зимничния етаж на сградата,находяща се в [населено място], [улица],разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1017.116,/в която част е обжалвано въззивното решение с настоящата касационна жалба/,а решението в останалата му част е потвърдено от въззивния съд.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място в изложението се твърди,че съдът неправилно е уважил претенцията по член 109 от ЗС,въпреки че тя е неоснователна.Излагат се оплаквания,че съдът се е произнесъл относно имот,който не е индивидуализиран,че не е доказано, при условията на главно и пълно доказване,правото на собственост на ищците върху мазето,достъп до което претендират с предявения негаторен иск.В подкрепа на тези оплаквания се цитира практика на ВКС- съдебни решения на ВКС,постановени в производство по член 290 от ГПК.
На второ място в изложението си,касаторът навежда оплаквания,че ищците не са доказали,че така изградената стена по някакъв начин им пречи реално да упражняват правата си върху мазето,както и че не са доказали обстоятелството,че тази стена е построена от ответницата,настоящ касатор.Освен това се твърди,че ищците не са изпълнили решението за делба на процесния имот,в частта предвиждаща преустройство с оглед ползването на обекта,като в в подкрепа на тези оплаквания се посочват съдебни решения на ВКС,постановени по реда на ГПК-отменен.
В заключение касаторът посочва/цитирам/:
„ В настоящия случай считаме,че от значение за правилното развитие на правото са следните материално правни и процесуално правни въпроси,а именно:
1.Дали отмяната на делбено решение през 1976г. има за последица отмяната на правното действие на одобрения през 1978г. архитектурен проект,с който се одобрява изграждането на процесната стена при условие,че проекта е бил одобрен две години след отмяна на решението и не е обследван при постановяване на делбеното решение от 1979г.
2.Допустимо ли е да се иска защита правото на собственост чрез негаторен иск на мазе,което не е индивидуализирано като самостоятелен обект,нито се сочи,че същото принадлежи към друг обособен обект.
3.Допустимо ли е с негаторен иск да се иска ревизия на извършено въз основа на одобрен архитектурен проект действие без да е доказана неоснователността на това действие.”
С рещаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че при извършване на делба между страните,с решение по гр.д.№543/1976г. по описа на РС Димитровград,с оглед на допусната до делба двуетажна жилищна сграда е бил изготвен от вещо лице А. архитектурен проект,който предвижда редица преустройства за ползване на първия етаж,изразяващи се в зазиждане на вратата от входното антре към стълбищната клетка,отваряне на допълнителен вход от северната страна по външното стълбище за първия етаж за достъп до североизточното и югоизточното зимнично помещение и затваряне на изхода на стълбищната кретка.Съдът е посочил,че това решение обаче е било отменено с решение от 28.03.1979г. по гр.д.№349/1979г. по описа на Хасковски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане,като при това ново разглеждане по образуваното гр.д.№285/1979г. по описа на Районен съд [населено място], е била назначена нова експертиза за поделяемостта и стойността на дяловете,като с постановеното решение е била извършена делбата без да се налага извършването на каквито и да било преустройства в сградата,т.е. изготвеният по гр.д.№543/1976г- от в.л.А. архитектурен проект не е взет предвид при обособяване на дяловете,по което е било постановено влязлото в законна сила решение на РС Димитровград.С оглед на така установеното по делото,съдът е стигнал до извода,че вследствие зазиждането входа на притежаваното от ищците мазе,осъществено приживе от съпруга на ответницата- А. З.,което е неправомерно действие,с оглед постановеното от РС с горепосоченото влязло в законна сила решение по извършване на делбата,което е довело до пречки за ползването на мазето,т.е. пречи се упражняването на правото на собственост върху този обект от страна на ищците,поради което предявеният негаторен иск е основателен.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК да изложи формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалването решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Видно от цитирани изцяло посочени от касатора като правни въпроси,както и изложеното по-горе решаващи мотиви по постановеното въззивно решение,последните са неотносими към тези правни изводи на съда,обусловили изхода на делото.В останалата си част,изложението на касатора се състои от касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,/като в подкрепа на тези оплаквания се цитира и прилага практика на ВКС/,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като преценката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията посочени от касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №314/02.11.2012г.на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№700/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top