О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1090/17г. по описа на първо г.о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. М. и М. Д. М. от [населено място] срещу въззивно решение № ІІ-90 от 30.11.16г., постановено по гр.д.№ 549/16г. на Бургаския окръжен съд, ІІ с-в, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 502 от 24.03.15г. по гр.д.№ 5158/14г. на Бургаския районен съд е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б., че касаторите не са собственици на 54/1044 ид.части от ПИ № 134.002 по ПНИ на зоната по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на землището на [населено място], общ.С. с площ от 1044 кв.м., като е отхвърлил иска за останалите 990/1044 ид.части от имота като неоснователен.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо него е уважил иска и за посочените 990/1044 ид.части от имота.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение № 154 от 20.05.1983г., издадено от председателя на ИК на ОбНС-С., в изпълнение на ПМС № 11/82г. на Н. Д. М. /М./ е било предоставено право на ползване на земя в размер на 0,600 дка в землището на [населено място], м. “Край село”. С протокол от 12.12.92г. е извършена оценка на предоставена земя за земеделско ползване в посочената местност, на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, представляваща имот пл.№ 579 с площ от 990 кв.м. и след заплащане на стойността на оценения имот Н. Д. М. и М. Д. М. са признати за негови собственици с нот.акт № 29/93г. В изпълнение на решение № 2468 от 03.01.07г. по гр.д.№ 95/06г. на Бургаския районен съд е постановено решение № 3898 от 18.01.2008г. на ОСЗГ, с което на ищците в първоинстанционното производство Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б., в качеството им на наследници на Е. Н. П., б.ж. на [населено място], е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива с площ от 6,213 дка и нива с площ от 5,787 дка, находящи се в землището на [населено място], м.”К.”. В разписния списък към действащия кадастрален план на селото от 1986г. имот пл.№ 579 е записан като нива на Н. Д. и попада в границите на бивш имот (преди образуване на ТКЗС), обозначен в помощния план с № 7 и с площ от 5787 кв.м., които след постановяване на решението от 18.01.08г. на ОСЗГ, в имотния регистър към плана е записан на наследниците на Е. П.. С плана на новообразуваните имоти имот пл.№ 579 от кадастралния план се запазва като новообразуван имот, обозначен с № 134.002 с площ 1044 кв.м. и записан на Н. М. и М. М. на основание нот.акт № 29/93г. Имот пл.№ 579, заснет в кадастралния план на [населено място], е идентичен с ползвателски имот № 579 по помощния план в зоната на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и с новообразуван имот № 134.002, като в тази зона са включени територии на няколко местности, между които е и м.”К.”.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че по делото не е установена идентичността на имот 134.002 по плана на новообразуваните имоти и предоставения за ползване на ответниците имот на основание ПМС № 11/82г., посочен в издаденото им удостоверение като “земя в размер на 0,600 дка в землището на [населено място], м. “Край село””, който имот не е идентифициран нито от назначените по делото съдебно-технически експертизи, нито от останалите събрани по делото доказателства, вкл. гласни. Посочено е също, че по делото не е установено на какво основание е изготвена оценка на имот пл.№ 579 с площ от 990 кв.м. и по какъв начин комисията е свързала предоставения за ползване и оценения имот. С оглед на това е прието, че ответниците не са имали качеството на ползватели на процесния имот и съответно не са имали право да го закупят на основание § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Изложение са и съображения, че те не са придобили и имота по давност, тъй като процедурата по възстановяване на ищците правото на собственост върху имота все още не е приключила и придобивна давност не е започнала да тече, тъй като липсва издадена заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяването на правото на собственост върху новообразуваните имоти с описание на процесния имот и приложена към нея скица.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Въз основа на какви доказателства и по какви критерии се индивидуализира ползвателски имот, когато същият не е пълноценно индивидуализиран в съответното удостоверение на ползвателя при оценяването и заплащането му по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ в първоначалната редакцията на текста и длъжен ли е съдът да зачете индивидуализацията на един ползвателски имот, направена в оценителен протокол съобразно действащ кадастрален план на местността, потвърден впоследствие с влязъл в сила план на новообразуваните имоти, одобрен на основание § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ; 2. Какво е значенето на площта при установяване на идентичност между предоставен за ползване имот и имотът, оценен и заплатен в допустимите размери по § 4з, вр. с § 4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията на текста към 30.09.1993г.; 3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото относно правнорелевантните факти в тяхната връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните, както и при формиране на изводите си относно правнорелевантните факти да посочи точно с кои от доказателствата се осъществява всеки факт от значение за спорното право и 4. Приложим ли е чл.5, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на земеделски имот, подлежащ на реституция по реда на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ако правоимащите лица са пропуснали срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и към датата на влизането в сила на разпоредбата не са били заявили правото си на възстановяване на собствеността по какви правила се прекъсва придобивната давност по отношение на земеделски земи, правото на възстановяване на собствеността върху които е признато с решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че първият и третият въпрос са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Второто основание за допускане на касационно обжалване се поддържа евентуално и по отношение на първия въпрос.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. / ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая първият поставен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като въззивният съд не е приел че съществуват някакви ограничения в доказателствата за индивидуализацията на имота и че по делото не е установено оцененият и заплатен от ответниците имот да е идентичен с предоставения им за ползване за да зачете индивидуализацията му в оценителния протокол. Представеното решение № 131 по гр.д.№ 1602/09г.на ВКС, І г.о.във връзка с този въпрос относно доказателственото значение на записванията в разписния лист и в имотния регистър няма никакво отношение към съображенията на съда за уважаването на иска и никакво противоречие с него не е налице. Според съдебната практика / Р № 254 по гр.д.№ 4/09г. на ВКС, І г.о. и др./ регулираните имоти индивидуализират чрез номера им по плана, а неурегулираните- чрез землището, в което се намират, местността, площта и границите им, с която практика решението е съобразено, тъй като в случая не са установени границите на предоставения за ползване имот.
Вторият въпрос също не обуславя изхода на спора, тъй като установената разлика в площите на предоставения за ползване и на оценения /процесния/ имот не е основен мотив на съда за приеме, че по делото не е доказана липсата на идентичност между двата имота.
Третият въпрос е решен в съответствие с представената многобройна практика на ВКС относно задълженията на въззивния съд за обсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията и доводите на страните, тъй като тези изисквания в случая са спазени. По отношение на този въпрос касаторите сочат необсъждане на удостоверението за предоставено право за ползване, съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания, което не кореспондира на съображенията на съда за уважаването на иска, а и касационната инстанция не разполага с правомощия за самостоятелна преценка на доказателствата по делото.
Във връзка с последния въпрос е налице задължителна съдебна практика в смисъл, че придобивна давност не тече по отношение на бившите собственици на подлежащите на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи до приключване на възстановителната процедура, ако това е станало след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, с която практика въззивното решение е съобразено.
В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на поставените въпроси не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки въпроси не са налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание ч.78, ал.3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-90 от 30.11.16г., постановено по гр.д.№ 549/16г. на Бургаския окръжен съд, ІІ с-в.
О с ъ ж д а Н. Д. М. и М. Д. М. от [населено място] да заплатят на Д. Г. К., Д. Г. М. и И. Г. Б. от [населено място] сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: