О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 26.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 889/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. и А. С. М. срещу въззивно решение от 21.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 255/13г. на Монтанския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 05.04.13г. по гр.д. № 70556/12г. на Монтанския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. А. М. и А. С. М. против П. Л. Е. и Е. А. З. иск по чл.66, ал.1 ЗС за признаване правото на ищците за изкупуване на поземлен имот с идентификатор № 48489.8.122 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], както и иска на Д. М. по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността на сключения между ответниците с нот. акт № 68/12г. договор за покупко-продажба на посочения имот.
По делото е установено, че с нот.акт № 114/05г. ответницата Е. З. е продала на ищеца Д. М. построената в посоченото дворно място триетажна жилищна сграда, който е продал ? ид.част от нея на ищеца А. М., а с нот.акт № 68/12г. е продала поземления имот на ответника П. Е.. Съгласно първия договор продавачката се е задължила да продаде на купувача и дворното място за сумата 650 лв. след отпадане на законовите забрани за придобиване на право на собственост върху земя от чужденци /същият е гражданин на САЩ/.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че искът по чл.66, ал.1 ЗС е неоснователен, тъй като той е на разположение само на собственика на земята, но не и на суперфициарния собственик на построената върху нея сграда, респ. че ответницата е могла да се разпорежда с поземления имот както намери за добре, без да е била задължена да го предлага за изкупуване от притежателите на сградата. Вторият иск е отхвърлен по съображения, че по делото липсват данни купувачът по сключения договор за покупко-продажба на мястото да е знаел за постигнатата между Е. З. и Д. М. уговорка в нот.акт № 114/05г., имаща характер на предварителен договор, респ. че третата кумулативна предпоставка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, а именно недобросъвестност на купувача, не е налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд е разрешил съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с Р № 177 по гр.д.№ 745/09г. на ВКС, ІІ г.о./задължителна практика/ и Р № 101 по гр.д.№ 461/08г. на ВКС, ІV г.о. /незадължителна практика/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпросите: 1.”възможно ли е когато дворното място, върху което е законно построена сграда по естеството си /било то поради своята площ или фактическо положение/, представлява съпътстващо и обслужващо сградата, както е в случая, принадлежи на някой от собствениците на сградата, построена върху него или на трето лице /както е в случая/ представлява обща част, с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС и не подлежи на разпореждане, отделно от сградите” и 2.”пред собственика на дворното място стои ли задължението преди да прехвърли по възмезден начин собствеността си върху него да отправи покана до някой от съсобствениците на сградата, построена върху дворното място, съобразно правилата на чл.33, ал.1 ЗС и едва при деклариран отказ на поканения да изкупи мястото собственикът на площта може да договаря с трети лица”, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата П. Е. счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска, а ответницата Е. З. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не са посочили правните въпроси, които са решени в противоречие с посочената практика на ВКС, което е тяхно задължение съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 разяснения, които да определят рамките за селектиране на касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане, а освен това представената практика на ВКС няма отношение към настоящата хипотеза, при която собствениците на сградата, /същата е съсобствена, а не e в режим на етажна собственост/, не притежават права върху дворното място, върху което същата е построена и противоречие с нея не е налице (с първото решение е прието, че при наличие на отделни самостоятелни обекти-етажи от жилищна сграда, принадлежащи на отделни собственици, дворното място, в което тази сграда е построена, има обслужващо предназначение и представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС и че при разпореждане с отделен обект чл.33, ал.2 ЗС е неприложим по отношение на принадлежащите към него идеални части от дворното място, а с второто решение същото е прието и за хипотезата, при която в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни жилища, принадлежащи на различни групи съсобственици за всяка от тези сгради).
По отношение на релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси /първият поставен въпрос е неясно формулиран и всъщност такъв липсва/ за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК разяснения и посочените предпоставки по отношение на тези въпроси липсват, тъй като не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и е съществува съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 21.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 255/13г. на Монтанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: