3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
С., 17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.11.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №892/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от К. К. П. и И. П. П. против решение №335/17.03.2010г. на В. окръжен съд,постановено по гр.д.№2234/2009г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2688/10.08.2009г. по гр.д.№6606/2008г. по описа на В. районен съд,11 гр.с.,като са осъдени К. К. П. и И. П. П. да предадат владението на Н. Т. Г.,Д. Г. Г.,М. Н. Г. и Т. Г. Т.,на описания в решението недвижим имот ,на основание член 108 от ЗС ,като е отхвърлено предявеното от ответниците възражение за задържане на описания имот до заплащане на сумата от 20963 лева,претендирана като увеличената стойност на имота в резултата на описаните извършени подобрения.
В приложението на касаторите към касационната жалба на основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение,в
– пункт римско първо от същото,се посочва че съществен материалноправен въпрос,решаван в противоречие с практиката на ВКС:1.решение №885 от 31.07.2000г. на ВКС по гр.д.№2283/1999г.,ІVГО,като се цитират част от мотивите на същото и 2.решение №1105 от 29.12.2008г. на ВКС,по гр.д.№4931/2007г.,ІІго,като също следва цитат на част от мотивите на това решение,
-пункт второ римско от приложението:от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото:дали може ползвател на земи по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,за който са налице множество косвени доказателства за предоставените му права,но без преки писмени доказателства за това,да се счита приравнено на добросъвестен владелец,след което се цитира част от съдържанието на Постановление №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г. на Пленума на ВС.
Ответниците по касационната жалба Н. Т. Г.,Д. Г. Г.,М. Н. Г. и Т. Г. Т.,в писмения си отговор сочат,че в изложението на касаторите на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,не е формулиран правен въпрос,за който се твърди,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,която се сочи и възпроизвежда без коментар от последните,поради което считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Преди всичко,видно от съдържанието на приложението на касаторите на основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно описаното в пункт първо римско от същото,изобщо липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въвизвно решение.Съгласно Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,цитираното питане,под формата на въпрос,в пункт второ римско от изложението,също не може да се приеме,като правен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен в обжалваното въззивно решение и то при твърдяната хипотеза на член 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Така отправеното питане няма връзка с решаващите изводи на съда,а е хипотетично зададен въпрос,който би могъл да има отговор при конкретно установена фактическа обстановка и е неотносимо към изискванията, предвидени в хипотезите на член 280 ал.1 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №335/17.03.2010г. на В. окръжен съд,ГО,постановено по гр.д.№2234/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. К. П. и И. П. П. за заплатят на Н. Т. Г. сумата 400 лева/четиристотин лева/ и на М. Николова Г. сумата 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: