О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1253
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 1.12.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1002/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от С. М. К. против решение №58/30.04.2010г. на Търговищки окръжен съд,постановено по гр.д.№82/2010г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,в точка първо римско от същото,касаторът заявява,че
-” съдът се е произнесъл по съществени въпроси,който е решен в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС-член 280 ал.1 т.1 от ГПК.Съдът е приел,че регулацията е приложена,въпреки направеното възражение за неприлагането й,реално незавземане/необработване/ на придаваемите части и че няма доказателства за проведена отчуждителна процедура и заплащане на обезщетение,както за частите за улица,така и на придаваемите части.Според нас заснемането не води до извод на приложение на регулацията.Приел е,че параграф 8 ал.1 от ПР на ЗУТ във връзка с пар.6 ал.2 и ал.4 от същия закон,не можели да се прилагат за придаваемите 215 кв.м,защото същите били „маломерен имот”,а такова изключение в закона няма”.
В тази връзка касаторът твърди,че”обжалваното решение е в противоречие с практика на ВКС-например ,ТР№3/15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК,решение №1198/23.12.2008г. по гр.д.№3143/2007г. по описа на ВКС,ІVГО,решение №5874/31.05.2006г. по адм.д.№2339/2006г. по описа на ВАС,ІІотд.,решение №8/9 от.31.05.2002г. по гр.д.№978/2001г. по описа на ВКС,ІVго”
В точка второ римско от изложението на касатора,се излагат доводи,че съдът се е произнесъл
-„по съществен въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото-член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Въпросът относно собствеността на придаваемите части от едни имоти към други имоти по силата на дворищнорегулационните планове и приложението на параграф 8 ал.1 от ПР на ЗУТ във вр.с пар.6 ал.2 и ал.4 също от ЗУТ относно „маломерни”такива части и придобиването им по давност и решаването на този въпрос противоречиво от съдилищата е от съществено значение за правото на собственост и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Считаме,че при действието на З. придобиването по давност на придаваеми по регулация имоти е недопустимо.”
Ответниците по касационна жалба Ахмен А. Х. и С. А. Х.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че с оглед събраните по делото доказателства не е установено наследодателят на ищеца да е бил носител на правото на собственост върху имот пл.№191,поради което не е възможно преминаването на това право в патримониума на ищеца,поради което е достигнал до извода за неоснователността на предявения иск по член 108 от ЗС и иска по член 537 ал.2 от ГПК,като с взъззивното решение са отхвърлени предявените от С. М. К. против А. А. Х. и С. А. Х.,искове за установяване правото на собственост върху ? идеална част и предаване владението върху дворно място с площ от 215 кв.м от имот пл.№191,придаваемо към УПИ V-145 в кв.25 по плана на селото от 1993г. и за отмяна на нот.акт №162,нот.д.№677/1997г. на П. в частта му за 1/2 идеална част от гореописаното дворно място.
Преди всичко касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен за го изведе от изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК и неговото непосочване ,само по себе си,е основание за недопускане на касационно обжалване на въззвивно решение.
Видно от съдържанието на изложението касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото се посочва приетото за установено от съда,като се твърди,че последният неправилно е приложил закона и е достигнал до погрешни изводи, и в тази връзка се цитира практика на ВКС,с позоваване на задължителната такава,по цитираното тълкувателно решение.При това положение касаторът навежда в изложението си касационни оплаквания,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно посочените от последния разпоредби на член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58/30.04.2010г. на Търговищки окръжен съд,постановено по гр.д.№82/2010г. по описа на същия съд.
Осъжда С. М. К. от[населено място],област Търговище да заплати на А. А. Х. и С. А. Х. сумата 350 лева/триста и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: