О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София, 11.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1788/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1153/02.02.2018 г. на адвокат П. М. М., действащ като процесуален представител на Д. П. М., за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 44/24.01.2018 г. С последното не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 190/28.11.2016 г. по гр.д. № 450/2016 г. на Варненския апелативен съд.
Молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000281650 от 02.03.2017 г. на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
Ответникът по молбата „А.“ 04 Е., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С. С. поддържа в становище по чл. 248, ал. 2 ГПК, че молбата за присъждане на разноски е неоснователна и разноски не следва да се присъждат, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК и не е посочен конкретен размер на дължимото адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Т. Д. И., Национална агенция за приходите, [населено място], и [фирма] – трето лице помагач, [населено място], не изразяват становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства – ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 8 на посоченото тълкувателно решение, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски /както е в случая/ не е основание да се откаже допълване на решението, респ. определението в частта му за разноските. Той е условие за допустимост на производството по чл. 248 ГПК само в хипотезата, когато разноски са присъдени, но се иска изменение на размера им.
В случая искането за присъждане на разноски по настоящето дело е направено своевременно – с отговора на касационната жалба, към който е представен и договор за правна защита и съдействие. От същия е видно, че е с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба по в. гр. д. № 450/2016 г. и процесуално представителство пред ВКС, и че помощта е оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Възражението, че искането за разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като липсва списък по чл. 80 ГПК и не е посочен размерът на дължимото възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза, предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в ал. 1, т. 1 до т. 3 и в съответното производство насрещната страна да дължи разноски. В настоящия случай и двете предпоставки са налице.Представянето на списък по чл.80 ГПК е задължение за страната в случаите, когато се претендират направени разноски, а не за адвоката в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Молбата на адвокат П. М. М. за допълване на постановеното определение в частта за разноските и присъждането им на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е основателна. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с фазата на производството – по чл. 288 ГПК, разпоредбите на чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес, относим към цената на иска за имотите, предмет на касационното производство – 393 700 лева. При това положение и на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на молителя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7 053 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 44/24.01.2018 г. по гр.д. № 1788/2017 на ВКС, II г.о. в частта за разноските КАТО:
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя К. В. Ш., да заплати на адвокат П. М. М., действащ като пълномощник на Д. П. М., разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на общо 7 053 /седем хиляди и петдесет и три/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: