О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София, 27.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 01.02.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3632/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 2550/22.06.2016г.,подадена от Т. В. В.,против решение №95/18.05.2016г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№69/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №410/18.01.2016г. по гр.д.№758/2015г. по описа на Габровски районен съд-за признаване за установено по отношение на ответниците Т. В. В. и Т. Д. В.,че към момента на одобряване на Кадастралната карта и кадастралните регистриа за имот с идентификатор 83260.506.3 в [населено място],обл.Г. със Заповед №18-5319/22.04.2014г. на Началник на С.-Г.,ищците Т. Д. Ц. и Д. Ц. Ц. са собственици съгласно нот.акт за продажба на недвижим имот №263,т.ІІ,рег.№3199,дело №221/2005г. от 13.09.2005г. на нотариус Н. М.,на имот който съгласно издадена Заповед №18-12842/10.10.2014г. на Началник на С.-Г. за откриване и създаване на КК и КР е с проектен идентификатор 83260.506.4,чийто контур е показан със син цвят на комбинираната скица,изготвена от вещо лице С. Х. Б. на л.90 от делото/неразделна част от решението/,като имот с идентификатор 83260.506.3/чийто контур е показан с червен цвят на комбинираната скица,изготвена от вещото лице С. Х. Б./неправилно е заснет в частта от същия съвпадаща с имот с проектен идентификатор 83260.506.4,на основание член 54,ал.2 ЗКИР.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Т. Д. Ц. и Д. Ц. Ц.,чрез пълномощника си адвокат И. Ж.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,с оглед установеното с доказателствата по дело и съобразявайки задължителната практика- ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС,че ищцовата претенция по член 54,ал.2 ЗКИР е доказана.Съдът е посочил,че твърдението на ищците Т. Ц. и Д. Ц.,относно закупения от тях имот, по силата на нот.акт.№263/2005г.,който не е бил нанесен като самостоятелен поземлен имот в одобрената кадастрална карта на [населено място],съвпада по местоположение с имот с проектен идентификатор 83260.506.4, и че част от този имот е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор 83260.506.3 по КК,е доказано по делото и се потвърждава от данните по заключението на съдебно –техническата експертиза и приложената скица на лист 90 от делото.Съдът е стигнал до извода,че това заснемане е неправилно,тъй като съгласно документа ,с който ответниците се легитимират като собственици-нот.акт №91/1937г. процесния имот,съгласно границите които го индивидуализират,е с местоположение,с оглед отразеното в скицата на л.21 от настоящото дело,което местоположение изцяло не съвпада с това на имот с идентификатор 83260.506.3,като за последния ответниците не са установили с доказателствата по делото да е идентичен с имота,закупен от наследодателя на последните Т. В. П. с нот.акт №91/1937г.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наименовано „становище”,приложено към касационната жалба,касаторът Т. В. В.,чрез повереника си адвокат П.Б.,заявява/цитирам/:
„Моля да разгледате касационната жалба против решение 95/18.05.2016г.,постановено по в.г.д.№69/2016г. на ОС-Габрово на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК,поради противоречие с практиката на ВКС,по-точно с ТР №8/23.02.2016г. на ВКС по тълкувателно дело №8/2014г.,ОСГК.
Доверителката ми претендира собственост върху процесния имот,на който ищците имат претенции да са собственици.Доказателствата,свързани с изясняване на собствеността,както писмени,така и гласни да допустими.С отказа да бъде разпитан свидетел относно границите и местоположението на собствеността й,решаващият състав е влязъл в противоречие с указанията в тълкувателното решение.
Поради изложеното и на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК,моля да допуснете до разглеждане касационната жалба на моята доверителка,ведно със законните последици.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.ВКС не е задължен да го изведе от изложението ме по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и цитираното изцяло по-горе изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.В изложението,наречено „становище”, се съдържат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба Т. Ц. и Д. Ц. следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №003734/19.07.2016г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95/18.05.2016г. на Габровски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№69/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. В. В. от [населено място] да заплати на Т. Д. Ц. и Д. Ц. Ц. сумата от 300 лева/триста лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: