О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1410/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Т. Ц., [населено място], срещу определение № 39 от 22.02.2018 г. по гр. д. № 4933/2017 г. на ВКС, I г. о. С него е оставена без разглеждане молбата й вх. № 28003 от 30.10.2017 г. за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд № 1187 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 1753/2017 г., потвърдено с решение на Плевенския окръжен съд № 415 от 24.10.1017 г. по гр. д. № 618/2017 г. /станало окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция до изменението ДВ, бр. 86/2017 г./.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателката твърди, че решението, чиято отмяна иска е основано на приложена от ответника недействителна регистрационна карта на сграда в режим на етажна собственост, Общото събрание е свикано от лице извън посочените в ЗУЕС и взетите на него решения са незаконни. Първоинстанционният съд не е обсъдил приложените от нея съдебни решения като доказателство за незаконосъобразното му провеждане. Моли за отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като твърди, че същото се основава на неистински документ, както и на решение на съд, което впоследствие, чрез тълкуване е отпаднало.
Ответниците по частната жалба – собственици на обекти в етажната собственост, [населено място],[жк], бл.7 не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 303 ГПК, съставът на ВКС, I г.о. е приел, че с решенията, предмет на молбата за отмяна е отхвърлен искът на Н. Ц. с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на ЕС[жк][жилищен адрес] проведено на 08.03.2017 г. Доводите на молителката за допуснато нарушение на процесуалните правила при обсъждане на представените с исковата молба доказателства – протоколи от 11.02.2017 г. и 22.02.2017 г., както и за незачитане на влязлото в сила на 10.02.2017 г. решение на Плевенския районен съд, с което е дадено тълкуване на решение № 193 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 5599/2014 г. на същия съд са относими към правилността на решението. Те могат да бъдат разгледани при инстанционната му проверка по реда на обжалването, но не и по реда на извънинстанционното производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Молбата не съдържа твърдения за факти, относими към някое от предвидените в процесуалния закон основания за отмяна. С нея се цели пререшаване на спора, което е недопустимо поради изчерпване на инстанционния ред за разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да се потвърди. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност. Правилно е прието в обжалваното определение, че подадената от Н. Ц. молба за отмяна съдържа само касационни оплаквания, касаещи приетото по съществото на спора. Те не могат да обосноват някое от отменителните основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 – 7 ГПК. Всички доводи са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Развитите в частната жалба съображения за наличие основанията на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не следва да се обсъждат в настоящето производство след като не са конкретно формулирани като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК в молбата за отмяна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК страната може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител, във връзка с решаването на делото. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Тази хипотеза визира обусловеност на решението от задължителната сила на съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос. При отмяната на такива актове отпада основата, върху която се базира атакуваното решение. В случая формулираните в молбата за отмяна доводи и твърдения за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, които по съществото си представляват касационни оплаквания и не се включват в предмета на проверка в извънистанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 39 от 22.02.2018 г. по гр. д.№ 4933/2017 г. на ВКС, I г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: