О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 11.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев т. д. № 61090/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу въззивно решение № 398 от 14.12.15 г., постановено по в. т. д. № 657/15 г. на Пловдивския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение е отменено решение № 208 от 08.06.2015 г. по т. д. № 262/2014 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е осъдено [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на касатора сумата 720 000 лева, представляваща заплатена на неосъществено основание продажна цена по предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 04.05.2007 г. и съставен нотариален акт за покупко-продажба № 48/07 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на делото – 26.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 221 394.20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.08.2014 г., и направените разноски по делото общо в размер на 69 525.77 лв., вместо което са отхвърлени исковите претенции на касатора с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. второ и чл. 86 ЗЗД и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е отменен нотариален акт за покупко-продажба № 48/07 г., като са присъдени разноски на ответника. Решението е постановено при участието на едноличен търговец А. И. Н. с фирма „Баланс 21 – А. Н.“, [населено място], в качеството й на трето лице – помагач на страната на ответника.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на предварителен договор за продажба на недвижим имот чрез публично оповестен конкурс от 04.05.2007 г. [фирма] се е задължило да продаде на [фирма] в срок до 30.05.2007 г. подробно описания в договора недвижим имот – терен с площ от 7939 кв.м., находящ се в промишлената зона на [населено място], ведно с построените в него сгради срещу заплащане от страна на купувача на сумата 720 000 лв. и 20% ДДС върху нея. С нот.акт № 48 от 22.05.07г. ответникът е прехвърлил на ищеца правото на собственост върху имота и на следващия ден му е предал владението върху него. При сключването на предварителния договор купувачът е бил информиран, че имотът е предмет на висящ спор по чл.19, ал.3 ЗЗД и поради това страните са се уговорили, че при съдебно отстранение на купувача от имота, продавачът ще му върне заплатените суми. С влязло в сила на 08.06.10г. съдебно решение е обявен за окончателен сключен между ответника [фирма] и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, който е отправил писмена покана до ищеца [фирма] за предаване владението върху него. С писмо от 09.11.10г. ищецът е уведомил едноличния търговец, че е предал владението върху имота на своя продавач.
След проведени преговори за уреждане на възникналите отношения между трите страни са сключени две споразумения с нотариална заверка на подписите. С едното от 30.12.10г. ответникът и едноличният търговец са се уговорили последният да му продаде реално обособена част от процесния имот с площ от 5939 кв.м., ведно с построените в нея сгради, за сумата 280 100 лв., а с другото от 28.12.10г. страните по настоящото дело са преуредили отношенията си, породени от сключения с нот.акт № 48/07г. договор за покупко-продажба, като е предвидено ответникът да върне на ищеца платената от него сума в размер на 720 000 лв. /без ДДС/ и ответникът се е задължил да придобие от едноличния търговец посочената реално обособена част от имота и да я продаде на ищеца на цена 720 000 лв. /без ДДС/. Със споразумението двете дружества са извършили прихващане на своите насрещни вземания в посочения размер, които се считат погасени изцяло.
При така установените факти въззивният съд е приел, че след сключване на споразумението от 28.12.10г. облигационните отношения между страните се уреждат единствено с този договор и тъй като са били налице предпоставките на чл.103 и чл.104 ЗЗД за осъщественото прихващане всякакви претенции, основани на някакви неосъществени условия по валидния договор за покупко-продажба от 22.05.07г. и свързания с него предварителен договор от 04.05.07г. за връщане на платена продажна цена са неоснователни. Във връзка със споразумението от 28.12.10г. са изложени съображения, че действието му не е поставено от никакви условия, като същото и понастоящем обвързва страните, респ. че не са налице обстоятелства, основаващи право на ищеца да претендира връщане на платената сума на неосъществено основание и ако отделни действия не са осъществени от ответника ще е налице договорно неизпълнение, чийто последици предполагат друг вид защита чрез различен иск. Наред с това е посочено, че ответникът е предприел действия по изпълнение на поетите със споразумението задължения, включително чрез предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД срещу едноличния търговец, който е уважен от първата инстанция, както и че обременяването на имота с тежест не е пречка за прехвърляне на собствеността. Искането за отмяна на нот.акт № 48/07г. е прието за недопустимо по съображения, че разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК е неприложима по отношение на нотариални актове за сделки като се е позовал на дадените с ТР № 3/12г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения по този въпрос.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, по отношение на които се твърди наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 ЗЗД, с клауза, че имотът е обременен с тежест – вписана искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по друго дело и след влизане в сила на решението по този висящ спор в полза на купувача-ищец, както и с клауза за изплащане на обезщетение от страна на продавача, представлява ли договор сключен под условие. След като не е настъпило, не се е сбъднало условието спорът да бъде решен в полза на продавача, то сключеният окончателен договор във формата на нотариален акт въз основа на предварителния договор, който не е породил целените правни последици, може ли да се счита недействителен; 2. Следва ли да бъде разгледано и уважено от въззивния съд направено от ответника възражение за прихващане, след като предварителния договор, споразумение от 28.12.2010 г. е развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД от страна на изправния ищец – купувач и към момента на развалянето всяка страна е длъжна да върне това, което е получила в изпълнение на договора; 3. Какъв е характерът на споразумението от 28.12.2010 г., което е със сила на предварителен договор, сключено от несобственика [фирма] със задължение да прехвърли обособения след разделянето имот на [фирма] при условие, че му бъде прехвърлена собствеността от действителния собственик [фирма] и това условие не се е осъществило и до сега, след развалянето на споразумението по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД следва ли да се приложи чл. 88 ЗЗД; 4. Сключването на окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт въз основа на предварителен договор под условие, което не се е осъществило и договорът не е породил целените правни действия, съответно тяхната действителност не е настъпила, може ли да се приложи разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и валиден ли е този окончателен договор. Следва ли да бъде обезсилен този нотариален акт, съгласно чл. 537 ГПК, предвид направеното искане с допълнителната искова молба; и процесуално правен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, може ли въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите не на първоинстанционното решение, а към такива постановени по друго дело между страните.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] и третото лице помагач – [фирма], [населено място] са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, в които считат, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото решение.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по него да е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение или произнасянето на касационната инстанция по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По отношение на формулираните от касатора правни въпроси не е налице, която и да е от предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
При така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, формулираният от касатора първи материалноправен въпрос, касаещ модалитетите и действителността на предварителния договор за продажба на недвижим имот от 04.05.2007 г. , очевидно няма каквото и да е обуславящо изхода на спора значение и не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, който е формирал решаващ правен извод, че след сключване на споразумението от 28.12.10 г. облигационните отношения между страните се уреждат единствено с този договор, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване, не следва да се проверява и наличието на соченото допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е и налице твърдяното от касатора противоречие на постановеното от въззивния съд с практиката на ВКС, обективирана в решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 151/13.07.2011 г. по гр. д. № 409/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 123/03.11.2009 г. по т.д. № 230/2009 г. на ВКС, І т.о. Всички те се отнасят до приложението на чл. 20 ЗЗД и тълкуването на договорите при отчитане взаимовръзката и поредността на отделните клаузи, както и при изследване действителната обща воля на страните, докато в настоящия случай, въззивният съд е формирал решаващия си правен извод за неоснователност на исковата претенция не поради неправилно тълкуване на клаузите на предварителния договор за продажба на недвижим имот, а предвид изложените мотиви, че действието на споразумението от 28.12.10 г. не е поставено под никакви условия и понастоящем обвързва страните, поради което не са налице обстоятелства, обосноваващи право на ищеца да претендира връщане на платената сума на неосъществено основание.
Посоченият от касатора втори правен въпрос също не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд и не кореспондира на установените от него факти. В настоящия случай въззивният съд не е уважил направеното от ответника при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане на претендираната сума, а само е констатирал настъпилите последици на извършеното по взаимно съгласие на страните прихващане, направено със споразумението от 28.12.10 г. Освен това по делото не е установено същото да е развалено по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а напротив, изложени са мотиви, че същото и понастоящем обвързва страните и единствено урежда облигационните отношения между тях.
При така посочените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, формулираните от касатора материалноправни въпроси, отнасящи се до развалянето на споразумението от 28.12.10 г., както и правните последици на предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.05.07г. и окончателния договор сключен във формата на нотариален акт, нямат никакво обуславящо изхода на спора значение, не са били предмет на разглеждане от въззивния съд и не кореспондират с установеното по делото, което е достатъчно да обуслови извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с въпроса за отмяната на нот.акт следва да се отбележи, че съгласно задължителните указания на ТР №3/2012 г. по т.д. № 3/12 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е и процесният нотариален акт за покупко-продажба № 48/07 г.
Процесуалноправният въпрос относно това може ли въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите не на първоинстанционното решение, а към такива постановени по друго дело между страните не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително процесуалната норма на чл. 272 ГПК изрично предвижда, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той излага собствени мотиви като може и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. В случая обаче въззивният съд не е препратил към мотивите на решение № 469/17.12.2012 г. по т.д. № 572/11 г. на Старозагорския окръжен съд, а извършвайки собствена преценка на фактите и доказателствата, е направил собствени правни изводи и е изложил подробни мотиви като само е допълнил, че споделя и тези по цитирания съдебен акт.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сторените от него пред настоящата инстанция разноски в размер на 19 980 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 398 от 14.12.15 г., постановено по в. т. д. № 657/15 г. на Пловдивския апелативен съд.
О с ъ ж д а [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 19 980 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: