О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
София, 11.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 310/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. център І –В.” ЕООД срещу въззивно решение от 13.01.2012г. по гр. дело № 1081/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправен въпрос относно доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск за собственост като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че притежава правото на собственост. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] също оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 253/2011г. по гр.д.№273/2011г. на Велинградския районен съд.Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] и [фирма] отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описани недвижим имот – обособен самостоятелен обект ”Микробиологична лаборатория” със застроена площ 219 кв.м. на сутеренен етаж в четириетажна масивна сграда на поликлиникатав УПИ VІІІ-7277.
Въззивният съд е приел, че ищецът заявява собственически права върху цялата сграда и парцела, в който е построена с изключение на помещенията, представляващи „Център за хемодиализа”,които били общинска собственост, основани на приватизация по реда на ЗЛЗ. Имотът бил включен в капитала на ищцовото дружество със заповед от 28.10.1999г. на министъра на здравеопазването като [фирма] /преди [фирма]/ приел активите и пасивите на предприятие АПЗЗ по баланса към 31.05.1999г. Първият ответникът е съставил акт за частна общинска собственост и е взето решение за апорт на процесната лаборатория в капитала на втория ответник. Въззивният съд е приел, че процесното имущество е общинска собственост по смисъла на чл.2 ЗОС. Изводът е направен въз основа на събрания доказателствен материал относно преобразуването на ищцовото дружество по реда на чл.102 вр.чл.104 и чл.38х ЗЛЗ от публично здравно заведение за извънболнична помощ в еднолично търговско дружество с общинско имущество. Прието е, че процесният имот не е бил включен в баланса на здравното заведение и не е преминал след преобразуването в негова собственост. В тази връзка са обсъдени решениe №46/2001г. на ОбС В., с което сградата на бившата градска болница е обявена за частна общинска собственост с изключение на „Центъра по хемодиализа” и решение №50/2001г. на ОбС В., в което изрично е посочено, че процесната Микробиологична лаборатория остава публична общинска собственост. Като публична общинска собственост имотът е записан и в Акт №212/2001г. В тази връзка е прието, че имотът не е бил предоставен за стопанисване и управление на здравното заведение – праводател на ищеца и включен в баланса му към преобразуването по ЗЛЗ. Той е общинска собственост съгласно чл.2 ЗОС, както е посочено в АОС №476/2005г. и в АОС №529/2010г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с приложените решения на ВКС №373/2010г. по гр.д.№396/2009г., Іг.о. и №76/2011г. по гр.д.№758/2010г., ІІг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Първото е постановено по въпроса за това, дали лицата, на които са били дадени за ползване земеделски земи по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, могат да се позовават на давност, поради което е неотносимо. Неотносимо е и второто решение, според което при предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху имот,находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ от ищец, чието право на възстановяване е признато по реда на ЗСПЗЗ, но реституционната процедура не е приключила, срещу лица, които се намират в имота, ищецът следва да установи само наличие на правен интерес от предявяването му, но не и да проведе пълно доказаване на своите собствени права, както при ревандикационния иск. В случая въззивният съд не е разпределил доказателствената тежест в противоречие с трайната съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.127 ГПК /отм./, респ. чл.154,ал.1 ГПК, а е обсъдил твърденията на страните за претендираното право на собственост, които се основават на осъществяване или не на определен юридически факт – преминаването на процесното имущество от общинско такова в патримониума на ищцовото дружество с оглед възражението на ответника, че няма прехвърляне на собствеността. При това положение не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Посочените в изложението решения на ВКС, постановени по ГПК /1952г./, не следва да се обсъждат, тъй като не са приложени от касатора, в какъвто смисъл е приетото в т.3 на ТР№1/2009г., ОСГТК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на данни за направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.01.2012г. по гр. дело № 1081/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.