О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр. София, 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1601/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. П. от [населено място], Добричка област срещу въззивно решение № 247 от 19.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 302/17г. на Добричкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 22 от 23.03.17г. по гр.д.№ 476/14г. на Каварненския районен съд и вместо него е допуснал съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 24102.501.650 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1467 кв.м., съставляващ УПИ VІІ-295 в кв.34 по подробния устройствен план на селото между И. И. П. с квота 1235/2470 ид.части, Р. К. И. с квота 500/2470 ид.части и [фирма] с квота 735/2470 ид.части; на поземлен имот с идентификатор 24102.501.651 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 500 кв.м., съставляващ УПИ ХV-295 в кв.34 по подробния устройствен план на селото, както и на поземлен имот с идентификатор 24102.501.652 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 500 кв.м., съставляващ УПИ ХVІ-295 в кв.34 по подробния устройствен план на селото между И. И. П. с квота 500/2470 ид.части, Р. К. И. с квота 500/2470 ид.части и М. Х. Д. с квота 1470/2470 ид.части.
По делото е установено, че лицето Н. И. Й. е притежавал по наследство и дарение правото на собственост върху парцел VІІ-295 в кв.34 по регулационния план на [населено място] с площ от 2470 кв.м. С два договора за покупко-продажба, оформени с нот.акт № 2/94г. и нот.акт № 39/99г., същият е продал съответно на Р. К. И. и на И. И. П. по 500 кв.м. ид.части от имота. След възникване на съсобствеността между тримата е извършено изменение на регулационния план, като от съсобствения парцел са образувани три урегулирани поземлени имота, които са предмет на настоящото дело за делба. След смъртта на Н. И. Й. неговите наследници по закон С. Н. Й. и Д. Н. Д. са продали с нот.акт № 36/04г. на [фирма] дворното място с площ от 1470 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-295 в кв.24, като с влязло в сила на 10.01.12г. решение по гр.д.№ 206/10г. на Добричкия окръжен съд е допуснато по реда на чл.33, ал.2 ЗС изкупуване в полза на съсобственика И. И. П. на 735/2470 ид.части от това дворно място.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че въпреки обособяването на трите нови имота, всеки съответстващ по площ на правата на Н. И. Й., Р. К. И. и И. И. П. поотделно в първоначално придобития имот, собствеността между тях не е била прекратена и същите са станали съсобственици на всеки от новообособените имоти в същия обем права. С оглед на това е прието, че сключеният с нот.акт № 36/04г. от наследниците на Н. И. Й. договор е произвел действие само за притежаваните от тях 1470/2470 ид.части от имота и че след успешно проведеното производство по чл.33, ал.2 ЗС И. И. П. притежава общо 1235/2470 ид.части от имота, [фирма] 735/2470 ид.части и Р. К. И. 500/2470 ид.части. Изхождайки от съдържанието на договора, въззивният съд е приел, че той има за предмет единствено УПИ VІІ-295 с площ от 1470 кв.м., но не и останалите два новообразувани имота, като единият от тях – УПИ ХV-295 е посочен като съседен на имота, предмет на продажбата. Тъй като с два договора за дарение, оформени с нот.актове №№ 95 и 96 /2013г. С. Н. Й. и Д. Н. Д. са дарили на М. Х. Д. по 148.79/500 ид.части от останалите два имота, равни на притежаваните от всеки от тях по 735/2470 ид.части или общо 1470/2470 ид.части, въззивният съд е приел, че сделките са произвели действие и тези части от имота понастоящем са собственост на надарения М. Х. Д..
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: при отчуждаване на реално обособена част от съсобствен имот от единия от съсобствениците, която съответства на обема на правата му в съсобствения имот, следва ли да се приеме, че се отчуждават притежаваните от съсобственика идеални части от целия имот, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и че решението е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба или при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна неправилност. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая формулираният от касатора правен въпрос не кореспондира на установените по делото факти и по него липсва произнасяне, поради което същият не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Както се посочи по-горе, по делото е установено, че към момента на сключения с нот.акт № 36/04г. договор за покупко-продажба от съсобствения парцел VІІ-295 в кв.34 по регулационния план на [населено място] с площ от 2470 кв.м. са образувани три по-малки урегулирани поземлени имота, без да е извършвана делба на същите, и предмет на договора е бил единият от тях с площ от 1470 кв.м., а не реално обособена част от съсобствен по-голям имот, какъвто тогава не е съществувал. В съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че всеки от съсобствениците на по-големия имот е запазил същия обем права върху новообразуваните имоти, поради което сделката има вещнопрехвърлително действие само до обема на притежаваните от прехвърлителите права върху имота. В съответствие с тази практика е тълкувана и волята на страните по договора като е прието, че с него не е извършено прехвърляне на притежаваните от продавачите идеални части от трите имота, след като два от тях изобщо не са били предмет на сделката.
Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание. Не е налице и вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, нито касаторът се позовава на тези основания.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация сторените от тях в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение както следва: на [фирма] и на М. Х. Д. по 600 лв., а на Р. К. И. 500 лв.
С определение № 77 от 26.04.18г. на ВКС, ІІ г.о. към настоящото дело е присъединено и ч.гр.д.№ 1600/18г., образувано по частна жалба на И. И. П. срещу определение № 1065 от 06.12.17г. по в.гр.д.№ 302/17г. на Добричкия окръжен съд по чл.248 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, поради което иска неговата отмяна като последица от евентуалната отмяна на въззивното решение.
Ответниците по жалбата [фирма] и М. Х. Д. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за нейната неоснователност, като претендират разноски. Ответникът Р. К. И. не взема становище по частната жалба.
С обжалваното определение окръжният съд е изменил въззивното решение в частта му за разноските, като е осъдил въззиваемите И. И. П. и Р. К. И. да заплатят на [фирма] сумата 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а на М. Х. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и 25 лв. заплатена от него държавна такса за въззивната жалба.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.355, изр.1 ГПК не намира приложение при обжалване на решението по допускане на делбата, като във въззивното производство намират приложение общите правила по чл.78 ГПК съобразно изгодния за съответната страна резултат.
Частната жалба е неоснователна.
В случая окръжният съд правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на въззивната жалба на подалата я страна се дължат сторените във въззивното производство разноски от ответниците по жалбата. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на съда, които не намира за нужно да повтаря и към които препраща съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в производство за разноски не се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 19.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 302/17г. на Добричкия окръжен съд.
О с ъ ж д а И. И. П. да заплати на [фирма] сумата 600 лв./шестстотин лева/ разноски; на М. Х. Д. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски, а на Р. К. И. 500 лв./петстотин лева/ разноски.
П о т в ъ р ж д а в а определение № 1065 от 06.12.17г. по гр.д.№ 302/17г. на Добричкия окръжен съд по чл.248 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: