О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 03.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2273/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н., [населено място], срещу въззивно решение №9/14.01.2015г. по гр.дело № 1013/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът счита, че са налице множество съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото. Решението противоречи на приетото в т.1 и т.2 ТР№1/2013г., по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК по отношение на приетото, че не е конкретизирано възражението и за трансформация на лично имущество, без да констатира пропуските в доклада на първоинстанционния съд и да даде указания за отстраняване на пропуските. Не са дадени указания относно необходимите и достатъчни доказателства за доказването на нейното възражение за трансформация на лично имущество. Поставят се и следните материалноправни въпроси: към кой момент следва да се определи процентното съотношение на частична трансформация на лично имущество и дали това е моментът, към който е възникнал самостоятелен обект на собственост с изграждането на обекта до степен груб строеж, или моментът на въвеждане на обекта в експлоатация. Коя стойност трябва да се вземе предвид при определяне процентното съотношение между трансформираното лично имущество и строителната себестойност на имота при определяне дела на съпруга. Посочено е решение №78/2011г., ВКС, ІІІ г.о. с „косвено отношение” към така поставените въпроси.
Ответникът по касация П. К. Б. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд – Панагюрище №134/2013г. по гр.д.№596/2012г., с което е допусната делба при равни квоти между П. Б. и Д. Н. на подробно описани недвижими имоти. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните по делото за делба на недвижим имот са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 16.03.1986г. и прекратен с развод с влязло в сила решение от 08.11.2010г. По време на брака в дворно място, еднолична собственост на ищеца Б.,са построени процесните еднофамилна двуетажна сграда на 95 кв.м. и гараж, за които страните са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост № 40/1997г. Съгласно ППВС №5/1972г. построената през време на брака сграда върху земя индивидуална собственост на единия съпруг, представлява СИО и принадлежи общо на двамата съпрузи. Възражението на ответницата, че квотата и в прекратената СИО е по-голяма с оглед наличие на частична трансформация на нейни лични парични средства, вложени в строителството на обектите, е недоказано. За да достигне до този извод, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства. След разпределяне на доказателствената тежест в процеса е приел, че ответницата не е установила твърдяното дарение на парични средства от баща и, които да са вложени в построяването на сградата, върху имота на ищеца. Само при проведено пълно доказване може да бъде оборена презумпцията на чл.21,ал.3 СК за съвместен принос в придобиването на имуществото. Годен обект на собственост при реализиране на строителство на сграда е налице, когато строежът е завършен в груб вид, съобразно §5,т.46 ДР ЗУТ. Според заключението на техническата експертиза е установено, че към 1992г., когато е била изградена на ниво „груб строеж” с изпълнена покривна конструкция, сградата е придобила статут на самостоятелен обект на собственост и е придобила статут на СИО. Към този момент са преценявани нейната стойност, вложените от съпрузите семейни средства и отпуснатите им кредити. Подробно са обсъдени свидетелските показания и данни за приходите на бащата на ответницата, обстоятелствата, че е разполагал с валутни средства. Прието е за недоказано по категоричен начин твърдението, че такива са дарени от него на ответницата и те са вложени в строителството, а оттук че е налице частична трансформация, оборваща презумпцията за равни дялове.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Поставените от касатора правни въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. В съответствие с установената практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и е посочил кои факти приема за установени и кои не, както и кои от свидетелските показания не кредитира и защо. Касаторът сочи процесуални нарушения на въззивния съд, които по своета същност не са формулирани ясни и конкретни правни въпроси по смисъла на ТР№1/2009г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, а касационни оплаквания. Те обаче не могат пряко да послужат като основания за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Следва да се има предвид, че не е налице противоречие с посочените постановки в т.1 и т.2 от ТР№1/2013г., по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС. С него е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при доклада на делото.Когато въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на п съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали в първата инстанция поради непълнота на доклада. В цитираното ТР не е прието,че за първоинстанционния или въззивния съд обаче съществува задължение да дава указания относно „необходимите и достатъчни доказателства” за доказването на твърденията на страната. Обратното, съгласно трайната практика на ВКС, това би нарушило принципите на състезателност в гражданския процес и равенството на страните. Поставените материалноправни въпроси също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Соченото решение на ВКС е неотносимо. Освен това решението е съобразено със задължителната практика на ВКС /ТР№1/2011г., ОСГК и ППВС №5/1972г./ относно момента, към който се преценява дали придобитото имущество е СИО, когато придобиването е чрез построяване на сграда, върху имот, собственост на единия съпруг. В задължителната съдебна практика се приема, че моментът на прехвърляне на правото на собственост в полза на единия съпруг, респ. на възникване на вещта /преди или след брака/, е определящ за режима на собствеността. Моментът на възникването самостоятелен обект на собственост в резултат на упражняване право на строеж е изграждането на сградата в груб вид.
Последният въпрос за съотношението в стойностите на построената сграда и трансформираното имущество е неотносим. Това е така, защото изводите в обжалваното решение са в смисъл, че не е оборена презумпцията по чл.21, ал.3 СК и са изградени въз основа на фактическа обстановка, според която не е установено да е извършено дарение на парични суми от родителите в полза на ответницата с оглед придобиване на процесния имот.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не се претендират разноски за настоящото производство от ответника по касация, поради което и не следва да се присъждат.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №9/14.01.2015г. по гр.дело № 1013/2013г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: