О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1068
гр. София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 876/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 178 от 18.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 128/11г. на Великотърновския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 728 от 20.11.08г. по гр.д.№ 968/07г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. И. М. против ОСЗ- гр.В.Т. и [община] иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване на наследниците на М. П. Ш., починал на 10.03.1951г., за признаване правото на възстановяване върху описаните в решението 28 бр. земеделски земи, находящи се в землищата на гр.В.Т., [населено място] и [населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено процесните земеделски земи да са били собственост на наследодателя на ищеца, които да са му били отнети или одържавени. Във връзка с направеното във въззивната жалба оплакване за нищожност на първоинстанционното решение окръжният съд е приел, че същото има отношение към администрирането на делото (установено е, че то е било върнато в деловодството на районния съд от съдията-докладчик на 02.12.08г., но до излизането на същия в отпуск по майчинство от 10.05.2010г. в програмния продукт САС ”Съдебно деловодство” мотивите на решението не са били въведени).
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса нищожно ли е решение, подписано от съдия, който към датата на изготвянето и обявяването му е в законен отпуск и следва ли да се приеме, че в този случай решението е постановено от незаконен състав, както и по въпроса – за да се приеме, че решението е обявено, достатъчно ли е в срочната книга, респ. в информационната система, да е нанесен само диспозитивът на същото или е необходимо да са изготвени и неговите мотиви, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТ, т.1 материалноправният или процесуалноправният въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай по поставените от касатора въпроси във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като то е постановено въз основа на други факти, посочени по-горе, поради което същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Наред с това противоречие на въззивното решение с представената от касатора незадължителна практика на ВС и ВКС (Р № 8 по гр.д.№ 5/87г. на Пленума на ВС, Р № 604 по гр.д.№ 6059/07г., Р № 1884 по гр.д. № 2540/01г. и Р № 51 по т.д. № 255/08г. на ВКС) не е налице, тъй като с нея са разгледани други хипотези (към датата на решението член на състава е бил напуснал длъжността; решението не е подписано от един член на състава, който е бил преминал на работа в друг съд), а във връзка с релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК (предпоставките за наличие на същото са посочени в т.4 на посоченото тълкувателно решение) никакви доводи не са изложени.
С оглед на казаното подадената от В. И. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 178 от 18.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 128/11г. на Великотърновския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: