Определение №1225 от 17.12.2010 по гр. дело №910/910 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
С.,17.12.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.11. 2010 две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №910/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Г. Ш. против решение №66/10.02.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№909/2009г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 07.07.2009г. постановено по гр.д.№2987/2007г. по описа на П. районен съд,като е отхвърлен предявеният от В. Г. Ш. против Р. Г. Ф. и Л. Г. Л. иск по член 32 ал.2 от ЗС.
След дадените от въззивния съд указания , с резолюция от 14.04.2010г., за изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторът е представил допълнително допълнение към касационната жалба,с което заявява ,че „във въззивното производство е поискано от съда да се даде срок за представянето на удостоверение за търпимост на пристройката,като за събирането на това доказателство е бил необходим по-дълъг срок,отколкото е бил даден от съда,и въпреки изричната молба в с.з. от 25.01.2010г., такъв срок не е бил даден,вследствие на което съдът се е произнесъл без да е изяснил всички факти по делото и решението се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизиводствените правила и необоснованост,като този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.”
Преди всичко в изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който за е решен с въззивното решение.Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,видно от съдържанието на изложението на касатора,наречено допълнение към касационната жалба,в същото се излагат изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване ,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №66/10.02.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№909/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top