О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 17.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 208 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6064 от 29.11.2013 г. на П. П. Т. чрез процесуалния му представител адв. М. Т. срещу въззивно решение № 94 от 22.10.2013 г. на Окръжен съд – Търговище по гр. д. № 166/2013 г., с което е потвърдено решение № 317 от 10.07.2013 г. на Районен съд – Търговище по гр. д. № 1037 /2012 г. за уважаване на предявените срещу него от С. К. С. искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 55 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижими имоти- апартамент и лозе , изнесени на публична продан чрез проведена съдебна делба, общо за сумата от 4000 лв. и на движими вещи, поставени и в изключителен дял при делбата , общо за сумата от 1438.54 лв. , ведно със законната лихва считано от деня на подаване на исковата молба.
Касационната жалба е подадена в срок, от страна с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването , но се явява недопустима с оглед на критерия по чл. 280 , ал. 2 ГПК, а именно насочена е срещу въззивно решение постановено по искове, всеки един от които с цена под 5000 лв.
Размерът на цената на иска по претенция за парични вземания , каквито са предявените в случая , се определя съобразно правилото на чл.69, чл.1, т.1 ГПК и съгласно него съвпада с претендираната от ищеца сума .
Съгласно разпоредбата на чл. 70 ГПК задължение на ищеца е да посочи цената на иска , като въпрос за цената му може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В исковата молба ищецът е посочил за цена на иска сумата от 5436. 54 лв. В първото заседание по делото пред първа инстанция от 19.11.2012 г. чрез процесуалния си представител е прецизирал цената на исковете, като е конкретизирал , че търсената като обезщетение сума за лишаване от правото на ползване на недвижимите имоти- апартамент и лозе общо е за 4000 лв., а от движимите вещи е общо за 1438.54 лв.
В настоящата хипотеза сме изправени пред предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване облигационни искове – претендират се обезщетения за лишаване от право на ползване на различни недвижими и движими вещи, всяка от които представлява самостоятелен обект на субективно гражданското право, така самостоятелен източник на облигационно задължение , респективно брани се с отделен иск. Меродавна за допустимостта на касационното обжалване в случая на обективно съединяване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на всички отделни искове.
Предвид изложеното дотук , може да се направи обоснован извод, че цената на всеки един от предявените искове е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК , така подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, без да се обсъждат наведените основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба вх. № 6064 от 29.11.2013г. на П. П. Т. срещу въззивно решение № 94 от 22.10.2013 г. на Окръжен съд – Търговище по гр. д. № 166/2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 208 /2014 по описа на ВКС, ІІ г.о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: