О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 27.07. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май,две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6195/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма], [населено място], /вх.№31088/13.03.2014г. и вх.№31847/14.03.2014г./, чрез процесуалните му представители адвокати Д. Б., П. А. и С. П., срещу въззивно решение №537 от 24.01.2014г. по гр. дело № 16479/2011г. на С. градски съд.
Насрещна касационна жалба вх.№ 47857/16.04.2014г. е подадена от И. М. В.-О., Ж. В. В., О. М. В., С. М. В., А.-М. М. В., М. Т. П., М. Е. П., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л.- П., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г., Б. И. Г., М. Д. Д., В. Х. М., М. П., Т. П. и К. Г. /П./, всички чрез пълномощника им адвокат М. К., срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлено искането им по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ за предоставяне ползването до окончателното извършване на делбата на следните недвижими имоти : помещение /магазин/ с площ 120 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], партер и сутеренно помещение с площ 262 кв.м. със самостоятелен вход откъм двора, находящо се в [населено място], [улица] /подробно описани/.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационните жалби на [фирма] се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Във връзка с твърдението, че обжалваното решение е недопустимо се поставя процесуалноправен въпрос – кои са страните, спрямо, които се дължи произнасяне по предявения иск и се сочи, че той е решен в противоречие с практиката на ВКС- решение №230/2011г. по гр.д.№307/2011г., ІІ г.о., решение № 79/2010г. по т.д.№824/2009г., І г.о. Поставят се следните материалноправни въпроси : Възниква ли съсобственост между реституираните съсобственици и дружеството по отношение на имоти, които са били включени в дълготрайните му активи, или първите имат право да получат само обезщетение и за конкуренцията на правата на възстановените по ЗВСОНИ собственици и на купувача по приватизационната сделка; Ако се приеме за допустимо заявяването да се извърши преди откриване на процедурата по приватизация, следва ли да се приеме, че правото на ищците да искат реална реституция не е погасено ако липсва заявяване до органа по чл.3 ЗППДОП/отм./ или до органа, упражняващ правото на собственост в имота, а е налице единствено знание относно възможните реституционни претенции, без да е ясно от кого могат да бъдат заявени; Относно реалното възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато заповедта за възстановяване е издадена след влизане в сила на §6,ал.6 ПЗР ЗППЗДОП /отм./, при положение, че вече е била открита процедурата по приватизация и е бил сключен приватизационен договор относно процесните имоти; Кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно търговско предприятие по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./; Относно процесуалните задължения на съда да разгледа всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните; Като се вземе предвид, че ищците не са наследници на общ наследодател, в случай че се счете, че едни от тях са заявили вещното си право преди да е започнал да тече двумесечният срок по §6,ал.1 ПЗР ЗППДОП /отм./, преклудира ли се правото на реално възстановяване на собствеността на останалите съсобственици, незаявили правата си в този срок. По последния правен въпрос се сочи основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Прилагате се решения на ВКС. В изложението към касационната жалба от 13.03.2014г. се посочва, че е налице отказ да се разгледа възражението за придобивна давност като е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с ТР№1/2000г., ОСГК и решение №116/2011г. по гр.д.№401/2010г., ІІ г.о., ВКС
Ответниците по касация считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби на [фирма] са постъпила в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №440/2010г. по гр.д.№1822/2009г., ВКС, І г.о. е обезсилено решение от 05.06.2008г. по гр.д.191/2006г. на Софийския градски съд и делото е върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане с обжалваното решение №537/24.01.2014г по гр.д.№16479/2011г. е оставено в сила решение от 16.06.2005г. по гр.д.№7989/2002г. на Софийския районен съд в частта, с която допуснато извършването на делба между В. М. В., И. М. В., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л.-П., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г., Б. И. Г., В. Л. П., М. Д. Д., П. Е. М. Р., В. Х. М., Н. П. и Държавата при посочените квоти на подробно описани имоти : магазин от 120 кв.м., на партерния етаж, сутеренно помещение с площ 262 кв.м. , находящи се в София, в сградата на [улица] като е отхвърлен искът срещу [фирма] за делба на тези имоти, допуснато е извършването на делба между В. М. В., И. М. В., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л.-П., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г., Б. И. Г., В. Л. П., М. Д. Д., П. Е. М. Р., В. Х. М., Н. П. и [фирма] при посочени квоти на недвижими имоти /подробно описани/ : помещение от 65 кв.м. – канцелария, находящо се в София,в сградата на [улица], производствена сграда с площ 324кв.м., находяща се в София, [улица], производствена сграда с площ 120 кв.м., находяща на същия адрес, производствена сграда от 84 кв.м., находяща се в София, [улица] като е отхвърлен предявеният срещу Държавата иск за делба на тези имоти. С решението е отхвърлено искането по чл.282,ал.2 ГПК /отм./ на ищците О. А. Н.-В., М. В. В. и Ж. В. В. /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ на мястото на починалия в хода на процеса ищец В. М. В./, И. М. В., Т. Г. П. и М. И. П. /наследници на починалия в хода на процеса ищец Г. Т. П./, М. В. Л.- П., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г., Б. И. Г., В. Л. П., М. Д. Д., М. Т. П. и М. Е. П. /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ на мястото на починалия ищец П. Е. М. Р./ за предоставяне ползването до окончателното извършване на делбата на следните недвижими имоти : помещение /магазин/ с площ 120 кв.м., находящо се в [населено място].”Д.” №19, партер и сутеренно помещение с площ 262 кв.м. със самостоятелен вход откъм двора, находящо се в [населено място], [улица] /подробно описани/.
С решение №972/09.02.2015г. по гр.д.№16479/2011г. Софийският градски съд е оставил без уважение молби от 09.04.2014г. и 04.02.2015г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.01.2014г. относно кръга на съделителите – физически лица чрез отразяване на правата в съсобствеността на конституираните по реда на чл.120 ГПК /отм./страни на мястото на починалите такива след постановяване на първоинстанционното решение. С решение №973/10.02.2015г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 24.01.2014г., постановено поделото, като вв диспозитива /редове 2-5/ вместо О. А. Н.-В., М. В. В. и Ж. В. В. /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./на мястото на В. М. В./ се чете О. А. Н. – В., Ж. В. В., О. М. В., С. М. В. и А.-М. М. В. /конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./ на мястото на починалите в хода на процеса ищци В. М. В. и М. В. В..
Въззивният съд е приел,че правата си върху процесните имоти ищците и ответницата В. М. основават на качеството си на възстановени собственици по силата на чл.1,ал.1 и чл.2,ал.1 ЗВСОНИ с оглед извършеното по реда на ЗОЕГПНС и ЗНЧИМП отчуждаване на същите.Установено е по делото, че ищците и първата ответница са наследници по закон на акционери на бившето [фирма] /един от ищците е акционер/, както и че дружеството е притежавало процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба от 1921г., сключен в нотариална форма. Имотите са били одържавени на основание ЗОЕГПНС и ЗНЧИМП, съгласно отразеното в приетите и неопровергани А.. От техническите експертизи е установено, че одържавените сгради и терен съществуват към 25.02.1992г. във вида, в който са били при одържавяването им, в т.ч. осъщественото вътрешно преустройство и ремонт, не е пречка за реституцията съгласно ТР№1/1995г., ОСГК, ВКС. Всички процесни имоти представляват самостоятелни обекти на собственост и са годен предмет на делба.Отчужденият собственик не е обезщетяван по смисъла на чл.4 ЗВСОНИ. Квотата в съсобствеността на ищците и първата ответница /като наследници на някои от акционерите на АД/ е общо 50,861% ид.ч., съгласно писмените доказателства и издадените заповеди за деактуване. Между тях и не се спори по правата. Спорните по делото въпроси във връзка с възраженията на ответното дружество са свързани с наличието на предпоставките на чл.17а ЗППДОП /отм./ по отношение на всички имоти и с това дали правото на собственост на ищците е било запазено предвид установения срок в нормата на §6,ал.1 ПЗР ЗППДОП /отм./.Въззивният съд е проследил правната уредба на собствеността на държавните организации за периода след КНРБ 1971г. и регулацията с Указ №56 за стопанската дейност, ТЗ, ЗОЕТДДИ /ДВ,бр.55/1991г./, ПМС 201/1993г. за прехвърляне вещни права върху недвижими имоти при преобразуване на държавни предприятия, ПРУПСДП /1994г./ и чл.17а ЗППДОБ /ред.1994г./ За разглеждания случай е установил, че по силата на Заповед №65/1990г. на министъра на икономиката и планирането е регистрирана ДФ”М. принт”, вписана в търговския регистър, която поема активите и пасивите на ДП”М.” по баланса от 30.06.1990г. Със заповед от 05.07.1994г. на министъра на културата ДФ е преобразувана в Е. с държавно имущество.В капитала на търговското дружество следва да се счита включено онова държавно имущество, което се е водило по баланса към момента на преобразуването , доколкото не са налице данни друго да е било предвидено с акта на преобразуване. От А. от 1987г. и 2001г. е установено, че на ДП”М.” е било предоставено оперативно управление и стопанисване по отношение на сградите на [улица] на помещенията в партера в ляво и мецанина в дясно , находящи се в сградата на [улица]- заведени в баланса и инвентарната книга на [фирма].Касае се за отбелязвания, извършени в А., които се подкрепят от останалите писмени доказателства, в т.ч. данни за прехвърляне на имота на [улица] на СП”Софжилфонд” през 1954г., както и от съдържанието на изготвения доклад за оценка на имуществото на [фирма] и информационен меморандум. Ето защо дружеството не се легитимира като титуляр на права по отношение на имотите – помещение/магазин/ от 120 кв.м. и сутеренно помещение от 262 кв.м. За тези имоти съсобствеността е възникнала между възстановените собственици и държавата. Останалите имоти са били предоставени за стопанисване и управление на приватизиращото се ДП„М.”, преобразувано в ДФ и съответно в Е.. За тези имоти е настъпила транслацията по чл.17а ЗППДОП /отм./. Неснователно е възражението на дружеството, че ищците не могат да получат реално вещното си право. Съгласно §6,ал.1 ПЗР ЗППДОП/отм./ лицата, чиято собственост е възстановена по ЗВСОНИ могат да заявят своето вещно право пред органа по чл.3 най-късно в двумесечен срок от обнародване решението за приватизация на предприятието, в което е включен имотът.Незаявилите правото си лица имат право само на обезщетение. По делото е установено, че още през м.ноември 1997г., т.е. преди обнародване решението за приватизация, държавното търговско дружество е уведомeно от СО за реституционните претенции на наследниците на бившите акционери и това обстоятелство е изрично удостоверено в изготвения доклад за оценка на [фирма] към м.април 1998г.Следователно заявената от ищците и първата ответница преди решението за приватизация вещно право изключва установената от §6,ал.1 преклузия. Въззивният съд се е позовал на решение №87/2013г. по гр.д№960/2012г., ІІ г.о., ВКС относно приетото, че заявлението от лицата, възстановили собствеността по ЗВСОНИ преди обнародване решението за приватизация, има стойността и значението на заявяване на вещното право по смисъла на §6,ал.1. Уведомлението от страна на собствениците до държавното предприятие, което е във владение на имота на основание предоставено право на оперативно управление, има правната стойност на заяваване на правото на собственост по смисъла на закона и не е необходимо ново заявяване в срока по §6,ал.1.С оглед на приетото, че още преди откриване процедурата по приватизация собствениците на възстановената по закон част от имотите /50,861% ид.ч./ са заявили ясно и надлежно своето искане за реално връщане на вещното право по наследство, то разпореждането от страна на държавата с чужда собственост им е непротивопоставимо. Приватизацията като способ за разпореждане с права не може да засегне правата на собственост, касаещи дълготрайни активи, които не са били държавна собственост. Съгласно РКС №13/1995г. по конст.д.№11/1995г. целта на правилото на §6,ал.1 е да бъдат информирани своевременно купувачите на приватизиращото се предприятие за наличието на реституционни претенции. Отделно от това следва да се има предвид, че с това решение на КС се приема, че с приемането на чл.18,ал.1 ЗППДОП /отм./ не се засяга действието на ЗВСОНИ.Разпоредбата не е специална по отношение на ЗВСОНИ.Тя визира придобиването на съответна част от дяловете или акциите на търговски дружества, образувани от държавни и общински предприятия.Придобиването на дялове и акции става по искане на заинтересуваните собственици, а не по силата на закона.При действието на §6,ал.1 и след изменението на чл.18,ал.1 се запазва възможността да се поиска предаване владението на имотите, които се реституират по ЗВСОНИ.Само ако това не бъде направено в срока по §6,ал.1, тази възможност се замества от правото да се получи съответна част от дялове или акции в дружеството.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Той очертава рамката, в която ВКС извършва селекцията на касационната жалба. В случая поставеният въпрос във връзка с допустимостта на въззивното решение не може да предпостави допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Това е така, защото въззивният съд в случая е оставил в сила първоинстанционното решение в т.ч. неговия диспозитив, така както е постановен. В него не са отразени конституираните в хода на въззивното производство и участвали в процеса правоприемници на починалите ищци, в т.ч. квотите им в съответното коляно. Това обаче не води до недопустимост на въззивното решение като постановено спрямо починала страна при неспазване изискванията на чл.25 ГПК /отм./. Решение №79/2010г. по т.д.№824/2009г., І т.о. е неотносимо, тъй като с него касационната инстанция е констатирала, че въззивният съд е разгледал спора и се е произнесъл спрямо вече починала страна след като е отменил първоинстанционното решение. Неотносимо е и решение №230/2011г. по гр.д.№307/2011г., ВКС, ІІ г.о. С него по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато по прехвърлителна сделка са конституирани нови съделители в делбеното производство пред въззивния съд, в т.ч. с възражения по чл.76 ЗН, е недопустимо да се постанови потвърдително решение, без да се изясни кои са участниците в делбата.
Първият материално правен въпрос : дали възниква съсобственост между реституираните съсобственици и дружеството по отношение на имоти, които са били включени в дълготрайните му активи, или първите имат право да получат само обезщетение и за конкуренцията на правата на възстановените по ЗВСОНИ собственици и купувачът по приватизационната сделка, не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Той не е решен в противоречие с посочените решения на ВКС, постановени по ГПК /отм./. Въззивният съд е приел, че е налице заявяване на вещното право на собственост от ищците и първата ответница пред органа по чл.3 ЗППДОП /отм./ още преди откриване на приватизационната процедура като това обстоятелство е изрично удостоверено и в изготвения доклад за оценка на приватизиращото се предприятие. В посочените решения №2291/2004г. по гр.д.№2797/2002г. и решение №1289/2008г. по гр.д.№4738/2007г. не се приема друго. Според тях лицата с възстановено право на собственост по ЗВСОНИ за имоти, предоставени на държавни предприятия, запазват правото си на собственост и произтичащото от него право на иск, ако заявят това право пред органа по чл.3 ЗППДОП /отм./ в предвидения от закона срок. Вторият въпрос – ако е допустимо заявяването да се извърши преди откриване на приватизационната процедура, следва ли да се приеме, че правото на ищците да искат реална реституция не е погасено ако липсва заявяване до органа по чл.3 ЗППДОП или до органа, упражняващ правото на собственост в имота, също не е решен в противоречие на практиката на ВКС. В съответствие с посоченото решение № 87/2013г. по гр.д.№960/2012г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, въззивният съд е приел, че собствениците на реституирани по ЗВСОНИ имоти могат да заявят вещните си права пред органа по приватизация и преди да започнал да тече преклузивният двумесечен срок. Щом органът е бил уведомен за вещно-правните претенции на собствениците, правото да се иска реално връщане на имота не е преклудирано. Узнаването от страна на органа по приватизация е налице както когато лицата по §6,ал.1 ПЗР ЗППДОП /отм./ са уведомили лично органа по чл.3, така и ако същият орган е бил уведомен от органа, упражняващ правото на собственост на имота.
Въпросът за реалното възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, когато заповедта за възстановяване е издадена след влизане в сила на §6,ал.6 ПЗР ЗППЗДОП, при положение, че вече е била открита процедурата по приватизация и е бил сключен приватизационен договор относно процесните имоти е неотносим към изхода на делото и е неотносимо позоваването на решение №78/2010г. по гр.д.№4543/2008г., ВКС. Решението касае реституция по ЗСПЗЗ, какъвто не е разглежданият случай на реституция ex lege по ЗВСОНИ. Прието е, че органът по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ няма правомощие да издава решение за реално възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи, включени в капитала на приватизиращото се предприятие.В такъв случай следва да се издаде решение за обезщетяване на предишните собственици по реда на §6,ал.6 ЗППДОП /отм./ или §11 ДР ЗПСК. Въпросът кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно търговско предприятие по реда на чл.17а ЗППДОП /отм./ не е решен в противоречие с посочените решения на ВКС и не обуславя прилагане основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В решаващите си мотиви след преценка на доказателствата, в т.ч. вписванията в А., данните за прехвърляне на имотите на СП”Софжилфонд” и баланс на дружеството, и в съответствие с посочените съдебни решения въззивният съд е приел, че имотите по т.1 и т.3 по исковата молба не са включени в капитала на дружеството към момента на преобразуването му. Н. към изхода на делото е последният материалноправен въпрос – дали когато само някои от наследниците на акционерите са заявили вещното си право преди да е започнал да тече двумесечният срок по §6,ал.1 ПЗР ЗППДОП, се преклудира правото на реално възстановяване на собствеността на останалите съсобственици, незаявили правата си в този срок. Това е така, защото решаващите изводи на въззивния съд са, че всички ищци и първата ответница са заявили правата си върху имотите по реда на ЗППДОП /отм./, а не че заявяването на някой от тях ползва останалите. Освен това след като твърди, че е изключителен собственик на имотите и оспорва правата на ищците в собствеността, касаторът не може да релевира изключващи собствените му права възражения, че ако заявяването на вещните права ползва всички наследници на всички акционери на [фирма], то реституцията е налице за 100%.
Процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да разгледа всички възражения и въпроси, посочени в становищата на страните не е решен в противоречие със соченото ППВС №1/1953г. В съответствие с установената практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства /в т.ч. сочените заповеди за деактуване/ и е посочил кои факти приема за установени и кои не. Касаторът сочи процесуални нарушения на въззивния съд като погрешна преценка на фактическата обстановка и др., които по своята същност не са формулирани ясни и конкретни правни въпроси по смисъла на ТР№1/2009г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, а касационни оплаквания за необоснованост на акта. Те обаче не могат пряко да послужат като основания за допускане касационно обжалване на решението по реда на чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Като доуточнение на този правен въпрос следва да се обсъди и посоченото в изложението към касационната жалба от 13.03.2014г., че е налице отказ да се разгледа възражението за придобивна давност при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция и това е в противоречие с ТР№1/2001г., ОСГК и решение №116/2011г. по гр.д.№401/2010г., ІІ г.о., ВКС. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В съответствие с разясненията, дадени в т.11 и т.12 на ТР№1/04.01.2001г., ОСГК, ВКС /производството пред въззивния съд е по ГПК /отм./ при новото разглеждани на делото правоизключващото възражение като ново защитно средство, релевирано от ответника по иска, е преценено при съобразяване ограничението на чл.218з,ал.3 ГПК /отм./. Посоченото решение № 116/2011г. по гр.д.№401/2010г. на ВКС е неотносимо, тъй като разглежда въпрос дали за първи път пред втората инстанция по реда на ГПК /2007г./ е допустимо страната да се позове на придобивна давност. Следва да се има предвид, че по този въпрос вече е налице задължителна съдебна практика – ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС – т.4.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за разглеждане на касационните жалби на [фирма] по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК поради липса на доказателства за направени разноски, на ответниците по касация не следва да се присъждат такива.
По насрещната касационна жалба. Настоящият състав констатира, че макар да е наименована „насрещна касационна жалба”, същата представлява частна жалба по чл.274,ал.2 ГПК срещу решението на въззивния съд, имащо характер на определение, в частта, с която за първи път се е произнесъл по искането на ищците по чл.282 ал.2 ГПК /отм./ да им бъде предоставено ползването до окончателното извършване на делбата на конкретно описаните помещения. Частната жалба е процесуално недопустима поради това, че е подадена след изтичане на срока по чл.275,ал.1 ГПК. Тя е подадена на 16.04.2014г. Решението е съобщено на жалбоподателите чрез пълномощника им адвокат К. на 28.01.2014г. Погрешно е посочен срок за обжалване – едномесечен от съобщението. Но и той е изтекъл преди подаване на жалбата.Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.01.2014г. по гр. дело № 16479/2011г. на С. градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 47857/16.04.2014г., подадена от И. М. В.-О., Ж. В. В., О. М. В., С. М. В., А.-М. М. В., М. Т. П., М. Е. П., Т. Г. П., М. И. П., М. В. Л.- П., З. И. П., Т. И. П., Л. И. Г., Б. И. Г., М. Д. , В. Х. М., М. П., Т. П. и К. Г. /П./, всички чрез пълномощника им адвокат М. К., срещу въззивно решение №537/24.01.2014г. по гр.д.№16479/2011г. на Софийския градски съд, имащо характер на определение в частта, с която е отхвърлено искането им по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ за предоставяне ползването до окончателното извършване на делбата на подробно описаните недвижими имоти.
Определението в частта, с което се оставя без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: