О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 10.02. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 6640/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. В., чрез процесуалния му представител адвокат М. С., срещу въззивно решение №216/23.07.2014г. по гр.дело № 327/2014г. на Ловешкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : Част ли са мотивите от решението или съществуват отделно.Счита ли се решението недовършено, ако не е мотивирано. Противоречието между мотиви и диспозитив представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до отмяна на решението. Когато мотивите са непълни и не обосновават изводите в диспозитива, съставлява ли това неправилност на решението. Твърди се, че е налице противоречие в съдебната практика.така в ППВС №1/1953г. е прието, че мотивите са част от съдебното решение, а в Р 144/1968г., ІІ ГО е прието, че мотивите не са част от решението.
Ответникът по касация не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №44/2014г. по гр.д.№537/2013г. на Тетевенския районен съд.Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на В. В., че Р. М. И. е собственик на ? ид.ч. от ПИ с идентификатор 72343.500.230, по КК на Т. /подробно описан/ и реално на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72343.500.230.1.1, както и на югоизточното мазе в сградата и входа към него и ? ид.ч. от таванско помещение и ответникът е осъден да предаде на ищеца на основание чл.108 ЗС владението на описаните имоти. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесните имоти по силата на договор за дарение, сключен с надежда Д. В., обективиран в нот.акт №182/2003г. Съобразил е влезлите в сила решения по гр.д.№325/2004г. и по гр.д.№505/2009г. на Тетевенския районен съд, по които предявените от ответника срещу Н. В. собственически претенции върху имота са отхвърлени. От приложените прокурорски преписки и обсъдените гласни доказателства е приел, че ответникът държи имота без основание не допуска ищеца в него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 ГПК. Повдигнатите от касатора правни въпроси по отношение непълнота на мотивите и противоречието им с диспозитива на решението не могат да се преценят като относими, тъй като не конкретизират за кои свои крайни изводи съдът не е изложил мотиви и какво е противоречието. Освен това при констатирано несъответствие на формираната в мотивите на съда воля и изразената в диспозитива, е предвидена процедура по чл.247 ГПК. Процесуалноправните въпроси за задължението на съда да изложи мотиви, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е гласните доказателства и е посочил какви факти установяват те. Решението съдържа мотиви, отразяващи установената от въззивния съд фактическа обстановка и формирани правни изводи. В останалата си част изложението касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №216/23.07.2014г. по гр.дело № 327/2014г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: