О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 631
гр. София, 20.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 4634/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., Т. Д. Г. и Д. Д. С. от [населено място], Я. област срещу въззивно решение № 89 от 20.07.2017г., постановено по в.гр.д.№ 167/17г. на Ямболския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решение № 243 от 20.04.2017г. по гр.д.№ 2878/16г. на Ямболския районен съд и вместо него е уважил предявения от Г. Т. Д., Х. Г. К. и Р. Г. Д. против касаторите иск с правна квалификация чл.109 ЗС, като ги е осъдил да премахнат допълнителна постройка, съставляваща вход със стълбище към избените помещения /пристройка към източната фасада на жилищна сграда/, изградена в съсобствено дворно място – поземлен имот с идентификатор 87374.543.544 по КККР на [населено място] и да възстановят целостта на сградата в тази ? част.
За да постанови решенето си въззивният съд е прел, че страните по делото притежават по 1/2 ид. част от посоченото дворно място,като ищците в първоинстанционното производство са собственици и на втория етаж от построената в него жилищна сграда, ведно част от сутеренния етаж, а ответниците са собственици на първия етаж от сградата, ведно с помещения в сутерена. С решение № 207 от 01.08.1969г. по гр.д.№ 245/1969г. е разпределено ползването на свободната част от дворното място между техните праводатели на основание чл.32 ЗС, като на праводателя на ищците Т. Д. Ч. е определена за ползване частта от него, в която се намира и процесната пристройка, без да е предвидено нейното запазване. По делото липсват данни пристройката да е изградена по предвидения в закона ред, като същата се ползва без съгласието на останалите съсобственици. От заключението на вещото лице-техническа експертиза е установено, че е възможно изграждане на вход към избата на ответниците или като се възстанови първоначално съществувалия вход на източната фасада на сградата /на мястото на сегашния прозорец/ или като бъде изграден нов вход към южната фасада на сградата /на мястото на някой от съществуващите прозорци/. При тези фактически данни въззивният съд е прел, че съществуването на пристройката не съответства на установения режим на ползване на имота и пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място в пълен обем, респ. че предпоставките за уважаването на предявения иск са налице.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Съставлява ли неоснователно действие ползването на пристройка в имот, която е съществувала преди разпределяне на ползването на съсобствеността; 2. При липсата на представени строителни книжа за сграда, следва ли да се формира извод, че сградата или част от нея е незаконна; 3. Може ли правото на ползване, което е само един от елементите от правото на собственост, да доведе до премахване на постройка, изградена с или без одобрен архитектурен проект; премахването нарушава ли правото на собственост и противоречи ли на чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в които изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 25.08.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК.
Съгласно дадените с т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая поставените от касаторите въпроси не са в състояние да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като част от тях не кореспондират на установените по делото факти, а други са по съществото на спора и не предполагат даването на принципни отговори.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че след като процесната пристройка е изградена от праводателите на ответниците без съгласието на другия съсобственик, без наличието на одобрени строителни книжа и попада в частта от съсобственото дворно място, която с влязло в сила решение по чл.32, ал.2 ЗС е предоставена за ползване на праводателя на ищците и не е предвидено запазването ?, пристройката пречи на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху съсобственото дворно място и подлежи на премахване на основание чл.109 ЗС.
Освен това не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки не са налице.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация сторените от тях разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 20.07.2017г., постановено по в.гр.д.№ 167/17г. на Ямболския окръжен съд.
О с ъ ж д а М. Г. С., Т. Д. Г. и Д. Д. С. от [населено място], Я. област да заплатят на Г. Т. Д., Х. Г. К. и Р. Г. Д. от [населено място] сумата 550 лв./петстотин и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: