Определение №321 от 13.7.2012 по ч.пр. дело №272/272 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

София, 13.07.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.07.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 272/2012 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№50791/05.03.2012г.,подадена от В. Д. Д.,В. И. Д.,Г. И. В.,В. Г. В.,З. Г. В.,А. М. В. ,Г. Т. В.,П. Т. Н.,М. С. П. и Д. С. У. против разпореждане от 12.12.2011г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№1432/11996г. по описа на същия съд,с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист №6 ГО ІІ,10.01.2012г. за разпределяне на реалното ползване на дворно място парцел ІV кв.36 Ц.,по решение №5054/29.12.1994г. по гр.д.№5247/1993г.Б.,обявено за влязло в сила с определение №ІІІ-170 по гр.д.№1432/1996г. по описа на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.Излагат се доводи,че разпореждането е издадено от ненадлежен съд и съдия,на основание член 405,ал.2 вр.чл.404,т.1 ГПК,като компетентен да издаде този изпълнителен лист се явява Бургаски районен съд.
Ответницата по частната жалба Р. К. С.,в писмения си отговор,счита подадената жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото,с определение № ІІІ-170 от 25.11.2011г. постановено по гр.д.№1432/1996г. по описа на Бургаски окръжен съд,във връзка с направено искане от въззивника Р. К. С.,с което се оттегля подадената въззивна жалба и се иска прекратяване на производството по делото,се прекратява производството по горепосоченото въззивно дело и се обявява за влязло в сила Решение №5054/29.12.1994г. по гр.д.№5247/1993г. по описа на Бургаски районен съд.
С молба,наречена заявление с вх.№55104 от 09.12.2011г..,след влизане в сила на определението на въззивния съд,подадена от Р. К. С., е поискано от въззивния съд да се издаде изпълнителен лист,въз основа на влязлото в законна сила решение на Бургаски районен съд относно постановеното разпределение на реалното ползване на съсобственото на страните дворно място.
С разпореждане от 12.12.2011г. на Бургаски окръжен съд,във връзка с подаденото от молителката Р. К. С. заявление, след констатация на съда, на основание член 404 ГПК,че Решение №5054/29.12.1994г. по гр.д.№5247/1993г. по описа на Бургаски районен съд,обявено за влязло в сила с Определение № ІІІ-170/25.11.2011г. по в.гр.д.№1432/1996г. по описа на Бургаски окръжен съд,подлежащо на изпълнение,е разпоредено издаването на изпълнителен лист относно разпределение на реалното ползване на съсобствено празно дворно място,съгласно възприетия вариант по делото.
Обжалваното разпореждане,постановено по реда на член 405,ал.1 ГПК е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,че разпореждането на окръжния съд е постановено от ненадлежен съд,т.е.,нищожно,поради нарушена компетентност на съда.Въпреки,че разпоредбата на член 405,ал.1 ГПК предвижда ,че компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист,въз основа на влязло в законна сила съдебно решение е районният съд,който е разгледал делото,разпореждането,произнесено от по-висш съд,както е в настоящия случай,не може да обуслови нищожност или процесуална недопустимост след като по аргумент на член 270,ал.4 ГПК,произнесеното решение по съществото на спора от по-висш по степен съд в нарушение на правилата за родовата компетентност на делата,не предполага толкова тежък порок.При постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист,съдът е длъжен на основание член 404,ал.1 ГПК да извърши проверка дали актът-т.е. съдебното решение е редовно от външна страна и дали удостоверява подлежащото на изпълнение,във връзка с постановеното по делото.Обстоятелствата,които проверява компетентният районен съд,не се различават от онези,които по принцип въззивният съд проверява в рамките на функционалната си инстанционна компетентност,поради това доколкото е налице „изземване „ на компетентност,това изземване не може да обуслови порок на произнесения от по-горния съд съдебен акт-в случая разпореждането за издаване на изпълнителен лист.Ето защо,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.12.2011г. на Бургаски окръжен съд по гр.д.№1432/1996г. по описа на съда,за издаване на изпълнителен лист за разпределяне на реалното ползване на дворно място парцел ІV,кв.36 [населено място] по решение №5054/29.12.1994г. по гр.д.№5247/1993г. по описа на Бургаски районен съд,обявено за влязло в сила с определение №ІІІ-170/25.11.2011г. по гр.д.№1432/1996г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top