О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 18.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3695/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Н. И. – А., срещу въззивно решение № 912/28.06.2018 г. по в. гр. д. № 2605/2017 г. на Пловдивски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по множество правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се и наличие на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въпросите са:
1. Влязъл ли е в сила и може ли да се счита за приложен регулационният план от 01.06.1994 г. и предвиденото изменение на плана от 19.11.2001 г. за процесния имот пл. № ****, включен в УПИ **** – 97,98, без да е налице изплатено обезщетение от собственика на по – малкия имот?
2. Какъв вид е предвиденото застрояване съгласно регулационния план от 1994 г., тъй като съгласно допълнителната съдебно – техническа експертиза е предвидено основно застрояване на три, пет, шест и осем етажа, а със заповед от 2001 г. е предвидено изменение на застроителния план – на три, шест и осем етажа? По кой план ще се определя статута на имот пл. № **** – този от 1993 г., който не е приложен, или по плана от 1973 г., на който отговаря по кадастрална карта и към настоящия момент?
3. Предвиденото основно застрояване по плана от 1994 г. многоетажно ли е, или основното застрояване се определя след реализиране на самото застрояване, след като в същия регулационен план е посочено, че застрояването може да бъде ниско и средно застрояване – три, пет етажа?
4. Следва ли първо да се реализира самото основно застрояване по плана от 1994 г. и едва тогава да се определя дали то е средноетажно или многоетажно, а не само по предвижданията за този план, които и до настоящия момент не са реализирани?
5. Коя е приложимата правна норма предвид регулационния план от 1994 г. относно застрояването – чл. 31, ал. 1 или чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./, след като е посочено, че етажността може да е на три и пет етажа, т. е. ниско и средноетажно?
6. Приложен ли е регулационният план от 1994 г. относно имот пл. № 98 след като до настоящия момент застрояване не е реализирано? Отпаднало ли е отчуждителното действие на КРП от 1994 г., след като този план не е приложен /липсва изплатено обезщетение/, като съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ изрично е предвидено отпадане на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ЗРП след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на закона?
7. В случай, че приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ при ниско и средноетажно застрояване по плана от 1994 г. относно включването на имот пл. № **** и имот пл. № **** в УПИ ****, то отпаднало ли е действието на плана от 1994 г.
8.Ако е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./, то отпаднало ли е действието на плана от 1994 г. след като не са спазени изискванията на тази разпоредба и не е определена стойността на частите по реда на чл. 115, съгласно чл. 31, ал. 2, изр. 2 ЗТСУ /отм./ и не е определена комисия за определяне на оценката по чл. 97, ал. 2 ЗТСУ /отм./?
9. Следва ли да се счита, че планът от 1994 г. не е приложен, след като не са определени частите на съсобствениците на кои места съответстват в парцела като стойности, предвид и разпоредбата на чл. 115 ЗТСУ /отм./? Задължително условие ли е спазването на чл. 115 ЗТСУ /отм./ и изпълнение на процедурата по чл. 97, ал. 2 ЗТСУ /отм./, за да се счита, че приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./?
10. Следва ли при определяне на конкретните стойности на частите на съсобствениците на кои места съответстват в парцела, да се вземе предвид при определяне и изготвяне на оценка стойността на жилищната сграда с идентификатор ****, която е собственост само на Д. Б.?
11. Следва ли да се счита, че планът от 1994 г. не е приложен и е отпаднало действието му след като не са спазени изискванията на чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 115 ЗТСУ /отм./ и не са определени стойностите на частите на съсобствениците, включително съответните части от земята и стойността на жилищната сграда, които са от значение при определяне на стойността на местата, включени в парцела?
12. Отпаднало ли е по силата на § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищната регулация от 1994 г., след като не е платено обезщетение по чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./?
13. Какво е значението на изключението, предвидено в чл. 31, ал. 3 ЗТСУ, че строежите, съоръженията и другите подобрения, заварени от регулацията в имотите, от които е образуван общият парцел, се изключват от съсобствеността, тъй като е налице едноетажна сграда със ЗП от 35 кв. м. в имота, собственост само на Д. Б.?
14. В случай, че не е влязъл в сила и не е приложен планът от 1994 г. кой е приложимият регулационен план – КРП от 16.03.1973 г., по който имот пл. № **** е заснет отделно или предходен план от 05.08.1955 г., по който имот пл. № **** и пл. № **** съответстват на имот пл. № ****, включен в УПИ **** – За градско гробище?
15. Кога следва да се счита приложен предходният дворищно -регулационен план от 1973 г. и кога са налице условията за прилагане на § 6, ал. 2 и ал. 3 и § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ спрямо плана от 1994 г.?
16. В случай, че не е приложен планът от 1994 г., следва ли да се счита действащ планът от 1973 г., с който е съобразена и кадастралната карта, като имот пл. № **** е самостоятелен и границите му са идентични с КИ ****?
По тези въпроси се твърди противоречие с ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК, ВКС, ТР № 3/15.07.1993 г., ОСГК, ВС, решение № 15/28.02.2006 г. по гр. д. № 2590/2004 г., ВКС, ІV г. о., решение № 132/2013 г. по гр. д. № 942/2012 г., ВКС, І г. о., решение № 20/1985 г. по гр. д. № 714/1984 г., ВС, І г. о. и др. Посочва се, че поради липса на данни да е изпълнена процедурата по приложение на плана от 1994 г. в дадения от ЗУТ преклузивен срок, отчуждителното му действие е прекратено /решение № 167/2010 г. по гр. д. № 404/2009 г., ВКС, ІІ г. о./.
17. При изменение на регулация – спазени ли са изискванията за трансформиране на парцелните граници в имотни при новата регулация 1994 г.? /твърди се противоречие с решение № 167/2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г., ВКС, І г. о. и решение № 304/2010 г. по гр. д. № 263/10 г., ВКС, ІІ г. о./
18. Следва ли да се дължи и изплати обезщетение съгласно ЗТСУ /отм./ при положение, че в общия УПИ **** – ****,**** по плана от 1994 г. е придадена и част от [улица]? Приложима ли е хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./ в случай, че в общия парцел е включена част от улица /общинска собственост/ или чл. 31, ал. 1 ЗТСУ? Дължи ли се обезщетение за включената част от улицата и в случай, че не е налице изплащане на такова обезщетение, то следва ли, че планът от 1994 г. не е приложен? Приложими ли са разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 и 2 ПР на ЗУТ по отношение на неприложения план от 1994 г. по отношение на част от [улица]?
19. Какво е значението на давността и владението на имот пл. № **** в тези граници и площ съгласно плана от 1973 г., съвпадащи с КК имот ****?
20. Има ли право въззивният съд да допуска служебно експертиза, без искане на страните? /решен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС/
21. Допустимо ли е въззивният съд при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК да не разгледа допуснатата съдебно – оценителна експертиза в съответствие със задължителните указания на ВКС по подробно поставени задачи – определяне размера на обезщетението, дължимо при малкоетажно и средноетажно застрояване от съсобственика на по – малкия имот или цената на двата маломерни имота при многоетажно застрояване, съответно при какви квоти е възникнала съсобствеността в общия парцел при многоетажно застрояване /според цената на двата маломерни имота – пл. № **** и пл. № ****/? /сочи се противоречие с решение № 294/2013 г. по гр. д. № 1276/2012 г., ВКС, ІV г. о., решение № 93/2016 г. по гр. д. № 192/2016 г., ВКС, ІІ г. о. и т. 10, ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС/
22. Процесуално нарушение ли е, че въззивният съд не обсъжда всички приети по делото доказателства?
23. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти в съвкупност и поотделно, както и доводите и възраженията на страните? Може ли да обоснове решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите такива – основната и допълнителна СТЕ, съпоставени едни с други и отразеното, че застрояването от 1994 г. може да е на три и пет етажа, т. е. ниско и средно застрояване?
24. Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и ясни мотиви във връзка с формирането на решаващата си воля за изхода на делото?
25. Може ли съдебният акт да се основава на предположения, а не на събраните по делото доказателства? /твърди се противоречие с решение № 113/2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 57/2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г., ВКС, І г. о., решение № 177/2015 г. по гр. д. № 6369/2014 г., ВКС, ІV г. о., решение № 470/2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г., ВКС, ІV г. о., решение № 23/2018 г. по гр. д. № 920/2017 г., ВКС, ІV г. о. и решение № 23/2017 г. по гр. д. № 2669/2016 г., ВКС, ІІ г. о./
Ответникът по касация – Е. Б. К., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В. К., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение № 559/16.02.2016 г. по гр. д. № 12335/2015 г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба на следния имот: ПИ № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], с площ по скица 140 кв. м., а по документи за собственост с площ от 132 кв. м., върху който има изградена сграда лична собственост на ищцата Д. Б. с идентификатор ****, при равни квоти за Д. Б. и Е. К., и е прекратено производството по иска за делба като недопустимо.
Въззивното производство е образувано след отмяна на предходното въззивно решение № 1108/2016 г. по гр.д. № 987/2016 г. на Пловдивски окръжен съд с решение № 130/2017 г. по гр. д. № 4367/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за допускане на допълнителна съдебно – техническа експертиза с поставени въпроси. По делото е установено, че делбеният имот ПИ № **** се притежава в съсобственост между страните при равни дялове – по 1/2 ид. част /съгласно нотариални актове № 128/15.05.2014 г., № 129/15.05.2014 г. и № 181/10.06.2003 г./. С първите два нотариални акта Д. Б. е придобила по дарение и договор за покупко – продажба общо 1/2 ид. част. С третия нотариален акт Е. К. е купила останалата 1/2 ид. част.
Въззивният съд е изложил съображения, че спорът се свежда до това какъв е регулационният статут на делбения имот и дали същият представлява годен обект на право на собственост. Съгласно заключението по СТЕ, изготвено от в. л. Г., освен на действащата кадастрална карта, процесният имот е намерил отражение на три КРП – от 1955 г., от 1973 г. и от 1994 г. На КРП от 1955 г. е заснет един цял кадастрален имот с № ****, идентичен с имоти пл. №№ **** и **** по последващите планове. Бивш имот пл. № **** е бил включен в парцел с отреждане „за градско гробище“, т. е. предвиден е бил за отчуждаване, но такова не е извършено. На кадастралната основа на плана от 1973 г. са заснети два отделни имота с пл. №№ **** и ****. Липсват данни за причините, поради които бивш имот пл. № **** е заснет като два отделни имота, които не са урегулирани. За тях липсва предвиждане по регулационния план. Делбеният имот е идентичен с бивш имот пл. № ****, който на плана от 1994 г. е заснет в същите граници и със същия номер. Това се отнася и за бивш имот пл. № ****. Двата имота са урегулирани в общ парцел VІІІ, към който е придадена и част от [улица]. Съгласно заключението, регулацията по отношение на парцел VІІІ не е приложена – на действащата кадастрална карта бивши имоти пл. №№ **** и **** са заснети самостоятелно и в старите им граници; на място имотите, включително улицата, съществуват в старите им граници. Парцел VІІІ е отреден за многоетажно застрояване /и с първоначалната заповед от 1994 г. и със заповед за изменение на предвижданията на застроителния план от 2001 г./. Въззивният съд е приел, че съобразно това отреждане приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./. В тази хипотеза на отреждане на общ парцел за съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти и/или съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти не се дължи обезщетение между собствениците на отделните имоти или части от имоти, защото идеалните им части в съсобствеността се формират в пълно съответствие със стойността на техните имоти или части от имоти, включени в общия парцел. Всеки от съсобствениците на общия парцел получава идеална част, съответстваща на стойността на терена му, и поради това регулацията се счита приложена от момента на влизане в сила на заповедта за одобряване на регулационния план.
При положение, че още през 1994 г. дворищно – регулационните и улично – регулационните граници на парцел **** – ****,**** – настоящ УПИ **** – ****,**** са се трансформирали в имотни граници следва, че заснетият на действащата кадастрална карта ПИ № ****не съществува. Заснетият като самостоятелен ПИ терен представлява реална част от УПИ **** – ****,****. Обстоятелството, че на кадастралната карта са заснети два самостоятелни ПИ № **** и ПИ № ****, както и съществуващата улица в частта й, включена в УПИ ****, не променя извода за приложена регулация и за това, че теренът, идентичен с бивш имот пл. № ****, не съществува като самостоятелен обект на право на собственост, а представлява реална част от УПИ ****. Предвид липсата на предмет на иска за делба, същият е недопустим, като е безпредметно изчисляването на квотите на страните в съсобствеността върху УПИ **** и анализиране на заключението на съдебно – оценителната експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 год., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси от 1 до 19 вкл., тъй като те не отговарят на изискването за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите касаят съществото на правния спор, поставени във връзка с обосноваността на правните изводи на съда, възприетата фактическа обстановка, преценката и анализа на събраните по делото доказателства, поради което не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство по предварителна селекция на касационните жалби, а едва и само ако се допусне касационно обжалване при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Част от въпросите не кореспондират на приетите за установени факти и на съображенията за прекратяване на производството, те се поставят при фактическа обстановка, каквато не е установявана от въззивния съд, поради което нямат обуславящо значение за изхода на делото. Въззивният съд не е изследвал дали са спазени изискванията за трансформация на парцелните граници в имотни при регулацията от 1994 г., значението на давността и владението на имот пл. № 98, съгласно плана от 1973 г., както и размера на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./ за изравняване на квотите в съсобствения парцел. Приел е, че в конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм./, поради което въпросите отпаднало ли е отчуждителното действие на плана от 1994 г., след като не е изплатено обезщетение и какво е било предвиденото основно застрояване по този план, са неотносими /те изразяват собственото разбиране на касатора за приложимостта на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./, а не тази на чл. 31, ал. 2 ЗТСУ /отм.//, а част от посочената практика касае хипотези, различни от настоящата. Не е налице произнасяне в рамките на спора и по въпросите какво е значението на изключението, предвидено в чл. 31, ал. 3 ЗТСУ /отм./ и следва ли при определяне на конкретните стойности на частите на съсобствениците на кои места съответстват в парцела, да се вземе предвид стойността на жилищната сграда – собственост на ищцата /касатор в настоящето производство/, поради което тези въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението.
Поставените процесуалноправни въпроси от 20 до 25 вкл. също не предпоставят допускане до касационна проверка на обжалвания акт. Те са от значение за изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 293 и сл. ГПК и процесуалните задължения на въззивната инстанция като инстанция по същество да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК /ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС и др./. В съответствие с тази практика въззивният съд е извършил преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства, относими към допустимостта на производството, и е изложил собствени мотиви по приетата фактическа обстановка и по оплакванията на страните. При новото разглеждане на делото той е съобразил дадените му с отменителното решение на ВКС указания и е допуснал извършването на СТЕ, с предмет конкретно поставените от касационната инстанция задачи – да се проследи статутът на процесния имот по различните регулационни планове, за какво застрояване е бил отреден парцел **** – ****,**** в кв. 2 по дворищно – регулационния план от 1994 г., приложен ли е този план, кой е последният приложен дворищно – регулационен план за имота. С оглед експертното заключение въззивният съд е направил и решаващия си извод, че заснетият по действащата кадастрална карта процесен ПИ № **** не съществува като самостоятелен обект на право на собственост, а представлява реална част от УПИ **** – ****,****, т. е. липсва предмет на делбата и искът е недопустим. Предвид така направения извод, съдът не е изследвал цената на двата маломерни имота пл. № **** и пл. № **** и квотите на страните в съсобствеността върху общия парцел, както и заключението на съдебно – оценителната експертиза. Решаващите изводи се основават на данните по делото и заключението на СТЕ, съгласно задължителните за въззивния съд указания по тълкуване и прилагане на закона при първото касационно разглеждане на спора, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Не са развити и релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице непълна или неясна правна норма, налагаща тълкуване, чрез което да се създаде съдебна практика по прилагането й. Не се налага и промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или осъвременяване на тълкуването на правните норми с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Наличието на уеднаквена практика на ВКС относно процесуалните задължения на въззивната инстанция, съобразена в обжалваното решение, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Не могат да се направят изводи и за това, обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуслави допускането му до касационен контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за тяхното извършване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 912/28.06.2018 г. по в. гр. д. № 2605/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: