Определение №498 от 1.12.2017 по гр. дело №1460/1460 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498

София, 01.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1460/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12261/15.12.2016г.,подадена от Л. Г. С.,чрез пълномощника му адвокат М. Г.,против решение №410/09.11.2016г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№131/2016г. по описа на същия съд,с което е потвърдено решение №672/06.11.2015г. постановено по гр.д.№3192/2013г. по описа на Районен съд-Хасково-за отхвърляне предявения от Л. Г. С. против Ж. А. Ж.,Н. П. Ж.,В. Г. Г.,М. Г. Ж.,В. Н. К.,Т. Н. Г.,Р. Г. Д.,И. Г. Н.,С. Т. Ж. и Н. Ж. Ж.,иск с правно основание член124,ал.1 ГПК:да се признае за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на имот с идентификатор 77195.706.98 по КК на [населено място] от 2006г.,с площ 719 кв.м,стар №661,находящ се в местн.”К. І”,вид територия-урбанизирана при описани в решението съседи,който имот придобил по наследство от Г. К. С..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Р. Г. Д.,В. Г. Г. и М. Г. Ж.,чрез особения си представител адвокат Г. Д. Г.,в депозирания писмен отговор на жалбата считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и молят същото да не се допуска,а по същество –считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с исковата молба ищците:първоначалната ищца Т. П. К.-починала в производството по делото-оставила за единствен наследник втория ищец Л. Г. С., претендират право на собственост върху процесния имот,на основание наследство и давност,като наследници на Г. С. К.-поч.10.06.2006г.,за който имот твърдят,че е част от закупената от общия наследодател С. П. К.-поч.1991г.-баща на Г. С. К.-земеделски имот-нива от 4,5 дека в местн.”Ю. л.”,в землището на [населено място],по силата на писмен договор от 22.08.1955г.,регистриран в регистъра на Хасковски градски народен съвет по член 44 от ЗМДТ,от продавача Д. Н. Ж.,която земеделска земя е била обект на реституция по реда на ЗСПЗЗ,възстановена с две решения на ОСЗГ Х.: №36032/21.08.2008г. и №36032/08.10.200г. в реални граници-на описаните земеделски земи, в мест.”Ю. л.”,в терен по параграф 4 ЗСПЗЗ,между които и процесния имот,на наследници на Ж. П. Н..Съдът е посочил,че според данните по заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,спорния недвижим имот се намира в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ,като все още няма план на новообразуваните имоти за същата,а определянето на местоположението на спорния имот,индивидуализиран със заповед №969/1988г. с пл.№57 не може да се определи по графичен материал,тъй като такъв липсва,като това е възможно само по описание в различни документи-договор за доброволна делба от 31.05.1956г. и договор за продажба от 22.08.1955г.-като съвпадения на някои от описаните съседи.Във връзка с тези данни,както и съдържанието на приложената преписка на ОСЗГ Х.,образувана по заявления на наследниците на Ж. П. Н.,съдът е приел,че към момента на обобществяване на земеделската земя,същата е била собственост и във владение на наследодателя на ответниците,а към момента на настъпване на реституцията на земеделските земи по силата на ЗСПЗЗ,спорният имот е в терен по параграф 4 ЗСПЗЗ,който статут на имота препятства възможността за придобиване на собствеността върху него по силата на придобивна давност,като реституцията не е приключила окончателно,тъй като липсва и план на новообразуваните имоти за тези земи,поради което не може да се определи точно обекта на собственост.Съдът е отбелязъл,че липсват данни по делото на какво основание наследодателят на ищеца Г. К. е бил випсан като собственик на процесния имот в разписния лист,както е отразено и в удостоверението по член 13,ал.5 ЗСПЗЗ,но без документ за собственост за последния,което води до извода че дори и да е осъществяване владение върху един имот,в случай,че не е манифестирано пред неговите собственици,то няма характер на явно,за да се приеме,че тече придобивна давност спрямо него,което упражнявано в предвидения от закона срок би довело до придобиване правото на собственост на това основание,което заявено от ищеца основание е останало недоказано.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В първата част от изложението си,касаторът твърди/цитирам/:
„Считаме,че решението е неправилно,като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,необоснованост и незаконосъобразно поради следните съображения:
1.С обжалваното решение въззивният съд,в противоречие с приетото в съдебно заседание е констатирал,че по отношение на ответницата В. К. е налице хипотезата на член 41,ал.2 от ГПК респ. чл.40,ал.2 ГПК,поради което тя не е редовно призована в първоинстанционното производство.Съдът е приел,че страната се ползва от съдебното решение,поради което не са нарушени правата й с постановеното съдебно решение.”,като се излагат доводи че тези изводи на съда са неправилни,довели според касатора до нарушаване правото на участие и защита на страна в процеса,като според касатора постановеното решение е недопустимо.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда.
В тази си част изложението на касатора съдържа изключително касационни оплаквания по симъсла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за правилността или не,на обжалваното въззивно решение ще бъде направена след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Освен това, в случая касаторът релевира на защита нарушено според него право на защита на горепосочената ответница по заявения от него иск,за което липсва интерес,като не може да заявява и защитава чужди права.
В точка втора от изложението си касаторът посочва като правен въпрос/цитирам/:
„Така по въпросът:-Може ли ответникът по иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК да се легитимира надлежно като собственик на земеделска земя,попадаща в терен по параграф 4 от ПЗР ЗСПЗЗ,позовавйки се само на решение по член 14,ал.1,т.3 ЗСПЗЗ на ПК,издадено на неговия праводател и постановено след изменението на този член/Д.в. бр.68,1999г./ и след допълнението на параграф 4 к с нова ал.7/извършено със същото изменение/,без да има влязъл в сила план на новообразуваните имоти,като се има предвид че след изменението на Закона възстановяването на собствеността върху терени по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ протича в две фази и конститутивен ефект за възстановяване на право на собственост на земята на бившия собственик или придобиване право на собственост от ползвателя има заповедта на кмета на общината,издадена на основание параграф 4 к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Изводите на въззивния съд, направени в обжалваното въззивно решение противоречат на задължителната практика на ВКС.”
Така формулираният от касатора въпрос е напълно неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.В настоящия случай,съдът е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост и предмет на доказване е правото на собственост на ищеца,а не на правото на ответника,на заявеното от ищеца основание,чиято е и тежестта на доказване.
Непосочването на правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,както и такива,напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на последното.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №410/09.11.2016г. на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№131/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top