О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
София 12.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3749/2016г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от И. А. М., [населено място], област В., чрез пълномощника му адвокат М. С. и от Й. В. Г. [населено място], област В., чрез пълномощниците и адвокати З. М. и М. И., срещу въззивно решение №377/23.03.2016г. по гр.дело №3364/2015г. на Варненския окръжен съд.
Касаторът И. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърденото първоинстанционното решение отхвърляща претенцията по чл.23 СК над уважената част от 9220/14600 ид.ч. до претендирания пълен размер от правото на собственост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Твърди се, че в сочените хипотези въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос: налице ли е изяснена фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение. В тази връзка са изложени подробни оплаквания относно необосноваността на решението като се сочи какви доказателства са събрани и какви факти установяват те, които не са правилно преценени от въззивния съд. Твърди се, че събраните доказателства позволяват да се направи извод за оборване презумпцията за съвместен принос, че въззивният съд е допуснал смесване на съществуващи облигационни отношения между страните в процеса и роднините на касатора по други договори.Обобщава се, че първият въпрос е във връзка с произнасянето на съда по иска по чл.108 ЗС което е обусловило изхода на делото. Като процесуалноправни въпроси се развиват оплаквания за допускане на множество съществени процесуални нарушения като не е взел становище по развитите във въззивната жалба оплаквания. Твърди се още нищожност на обжалваното решение, поради непроизнасяне на съда по предмета на спора. Според касатора е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК поради съображенията, че още преди откриване процедурата по приватизация собствениците са заявили ясно и надлежно своето искане за реално връщане на вещното право и разпореждането от страна на държавата с чужда собственост е непротивопоставимо на собственика. Прилагат се решения на ВКС.
Й. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл.23 СК, предявен срещу нея. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставя се също въпрос налице ли е изяснена фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение. Развиват се касационни оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Поставя се въпрос при наличие на достатъчни парични средства в евро към момента на закупуване на имота, може ли да се приеме, че ищецът е имал нужда от парични дарения. Преведеното от роднина на единия съпруг с основание „захранване на сметка” по време на брака, представлява ли дарствен акт само за него или е и за двамата съпрузи.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна в становища по чл.287 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№ 15133/2014г. на В. в частта, с която е отхвърлен искът по чл.23 СК до размер на 9 220/14 600 ид.ч. и вместо него постановено друго, с което е прието за установено по отношение на Й. Г., че И. М. е собственик на 9 220/14600 ид.ч. от недвижим имот – апартамент /подробно описан/, придобит по време на брака им. В останалата част, с която искът по чл.23 СК е отхвърлен, първоинстанционното решение е потвърдено.
Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. По време на брака им И. М. е закупил от [фирма] процесния апартамент. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че към този момент страните са били във фактическа раздяла. Плащането на цената не е извършено изцяло към момента на придобиване на собствеността и спорът е съсредоточен в това, дали са лични на съпруга или общи на семейството средствата, вложени при закупуването. Въззивният съд е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че съгласно договора за покупко-продажба плащането на цената е извършено на три вноски : – 7 875 евро при подписване на договора, 5 380 евро, преведени на дружеството-продавач на 01.11.2013г. чрез банков превод от майката на ищеца и 2 630,60 лева, равняващи се на 1 345 евро, внесени също от нея по сметка на продавача на 30.04.2014г. На 30.07.2013г. сестрата на ищеца е превела по сметката, от която е извършено първото плащане сумите от 2 120 евро и 9000 евро, с основание „захранване на сметка“. С оглед това, че към датата на извършване на тези два превода други суми по банковата сметка не е имало и до плащането на вноската от 7 875 евро не са внасяни нови средства, то вноската е от предоставените от сестрата на ищеца средства. От гласните доказателства е установено, че е дала парите на брат си за заплащане на първата вноска, няма данни парите да са дадени на заем. Заведените две дела от тази свидетелка срещу бившите съпрузи нямат за предмет връщане на тази сума, а отношения, свързани с извършени от нея след м.ноември 2013г. погашения по теглен от тях потребителски кредит. За недоказано е прието твърдението на ответницата Г., че преведените в полза на М. от сестра му суми са свързани с придобиването и от нея на апартамент в същата сграда, както и че след фактическата раздяла от 2013г. съпругът прехвърлил всички семейни средства по сметки на свои роднини, които впоследствие били вложени в придобиването на имота. За да направи този извод съдът е анализирал документите за движението на банковите сметки на ищеца. За останалите две вноски, заплатени от майката на ищеца е прието, че първата от тях е платена по време на висящия бракоразводен процес между страните, а втората – след прекратяването на брака. В деня на плащане на сумата от 5 380 евро майката е сключила договор за цесия по силата на който е придобила вземането на продавача спрямо сина й за тази вноска. Договорът е сключен лично от нея, с нотариално удостоверяване на подписите. Впоследствие тя се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за това вземане срещу М. и е предприела действия по принудителното му удоволетворяване. За сумата е издадена и заповед за изпълнение и срещу ответницата Г.. Тези действия изключват твърдяното от М. дарствено намерение на майка му при извършеното плащане на вноската. Не са кредитирани дадени от свидетелката М. показания за сключен със сина и договор за дарение. Имотът е закупен за нужди на семейството, по време на брака им, поради което и за задължението за заплащане на цената двамата съпрузи отговарят солидарно. Тази част от цената на придобития по време на брака процесен апартамент е заплатена със заемни средства, изключващи трансформация на лично имущество. Относно последната вноска е прието, че е заплатена от майката на ищеца с дарствено намерение и сумата е получена безвъзмездно лично от него. Направеното обобщение е, че сумата 9220 евро, вложена в придобиването на процесния имот, съставлява лични средства на М., получени по дарение от сестра му и зет му и от майка му. До този размер е налице трансформация на лично имущество.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правнорелевантен въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението.
В изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и към двете касационни жалби липсват правни въпроси по смисъла на цитираното ТР. Въпросът налице ли е изяснена фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение, с допълнително изложени оплаквания във връзка с обосноваността на съдебния акт, не могат да обосноват прилагане на някое от основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така защото са касационни оплаквания по чл.281 ГПК. Те не могат да послужат като основания за допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на касационната жалба по реда на чл.288 ГПК. Развитите от касатора М. доводи по прилагане на чл.108 ЗС и ЗППДОП са абсолютно неотносими към делото, чийто предмет е иск по чл.23 СК, поради което и не могат да бъдат обсъждани.
Доколкото изложеното и от двамата касатори касае задълженията на въззивния съд да даде отговор на оплакванията във въззивната жалба и обсъди релевантните по делото доказателства, може да се конкретизират като правен въпрос, следва да се има предвид, че е съобразена установената практика на ВКС. Въззивният съд след като е разпределил доказателствената тежест в процеса, е приел за недоказано от касатора М. наличието на пълна трансформация на лични средства при покупката на процесния апартамент и е приел частична такава съобразно изпълнената доказателствена тежест в процеса. В изпълнение на процесуалните си задължения и задължителната съдебна практика, е обсъдил относимите доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, Освен това касаторът не сочи конкретни правнорелевантни факти и обстоятелства, за които липсват съответни правни изводи във въззивното решение. Съобразена е установената съдебна практика в т.ч. и ППВС №5/1972г., съгласно която придобитото по време на брака по възмезден начин и в резултат на съвместен принос, независимо на чие име е придобито, принадлежи на двамата съпрузи. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Презумпцията е оборима, ако съпругът, който твърди липса на съвместен принос, установи изключително право на собственост върху цялата вещ или част от нея чрез придобиване с лично имущество. Поставеният въпрос от касатора Г. -даденото от роднина на единия съпруг с основание „захранване на сметка” по време на брака, представлява ли дарствен акт само за него или е и за двамата съпрузи, е въпрос по съществото на спора и зависи от установените конкретни факти и обстоятелства с допустимите доказателствени средства. В случая след цялостна преценка на доказателствата е направен извод, че едната вноска за закупуването на апартамента е направена с дарени на съпруга от сестра му парични средства, друга – с дарени от майката, а останалата част – със заемни средства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по двете касационни жалби, разноски не следва да присъждат, а те да останат за всяка от страните както са направени.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №377/23.03.2016г. по гр.дело №3364/2015г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: