О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
гр. София, 22.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3398/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Л. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 3925/15.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 13 774/2017г. на Софийския градски съд, ІІв с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение на въззивния съд е отменено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№ 24922/2016г. на Софийския районен съд, 140 с-в, и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Л. П. против Столична община иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик по давностно владение, започнало от 10.10.1990г. на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място], намиращ се на ул.”378” № 31, с площ от 501 кв.м., заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и лятна кухня от 25 кв.м.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционото производство не е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, независимо от обстоятелството, че е установила фактическа власт върху него на 10.10.1990г. по силата на сключен на същата дата неформален договор за покупко-продажба с трети лица, тъй като в разписните книги по всички планове на населеното място липсват данни имотът да е бил собственост на частно лице и по силата на чл.6 ЗС, редакция към 1951г., е имал статут на държавна, а понастоящем на общинска собственост и поради наличие на пречката на чл.86 ЗС тя не може да се легитимира като негов собственик на това основание.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Станал ли е общинска собственост процесният имот с факта на актуването му като държавен, като “стар общински имот” през 1966г.; 2. Как следва да се докаже че имотът няма друг собственик към момента на съставяне на АДС, респ. на АЧОС; 3. Може ли държавата, респ. общината да придобие право на собственост и да се счита за собственик, без в АДС да се сочи основанието на придобиване и без да е посочено на коя дата е придобито правото на собственост и 4. Какви са основанията и мотивите на въззивния съд да приеме, че се касае за имот по чл.6 ЗС, редакция от 1951г., без да уточни въз основа на коя от визираните хипотези в чл.6 ЗС прави своите правни изводи.
Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
В случая поставените от касатора въпроси нямат отношение към съображенията на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск, посочени по-горе, който при формиране на крайния си извод за неговата неоснователност не се е позовал на съставени актове за държавна или на частна общинска собственост, поради което тези въпроси не са от значение за решаващата воля на съда и не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това не е налице противоречие на обжалваното решение с посоченото от касатора Р № 321 от 14.10.2011г. по гр.д.№ 1167/10г. на ВКС, І г.о., което е постановено при различно установена от настоящата фактическа обстановка. В това решение също е прието, че съгласно чл.6 ЗС в първоначалната му редакция (ДВ, бр.92/1951 г.) държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Посочено е, че съставените актове за държавна или общинска собственост не създават права, а правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за неговото придобиване и тъй като държавата, респ. общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не имал друг собственик, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна или общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик. Представените определения на ВКС по чл.288 ГПК не представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след изменението на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК (ДВ, бр.86/2017г.) противоречивото решаване на даден правен въпрос от съдилищата /в случая такъв не е и формулиран/ не е сред посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Във връзка с последния въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд изрично е посочил, че държавата е придобила процесния имот по силата на чл.6 ЗС – първоначална редакция, тъй като по делото липсват данни към този момент той да е имал друг собственик.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3925/15.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 13774/2017г. на Софийския градски съд, ІІв с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: