О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 20.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.05.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 1846 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20661 от 15.02.2016г., подадена от Д. Ч. Д. от [населено място], чрез адв. Г. Д. срещу определение от 07.01.2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б с-в, постановено по гр.д. № 15225/2014г. по описа на съда, с което е оставена без уважение молбата на Д. Д., съдържаща се в депозираната от него касационна жалба с вх.№78528/17.06.2015г. срещу решение от 28.04.2015г. на СГС по същото дело за изменение на решението, в частта относно разноските.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по жалбата ЧСИ Р. М. В., в писмения си отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Г. П.-С., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение,като претендира разноски за настоящото производство.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, въззивният съд се е позовал на приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което когато уговореният начин на плащане е по банков път, плащането на адвокатското възнаграждение следва да бъде доказано със съответните банкови документи.Според изложеното в мотивите на въззивния съд такива документи са извлечение от сметката на пълномощника, от която трябва да е видно, че сметката му е заверена с претендираната сума,като в случая, към отговора на въззивната жалба е представена само фактура и преводно нареждане от жалбоподателя за сумата от 780 лева по сметка на сметка на упълномощеното адвокатско дружество банков път. Въззивният съд е приел,че така направените разноски по делото не са установени,въпреки представените доказателства по делото,тъй като липсва документ,че сметката на адвокатското дружество е заверена с тази сума.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ,условие за присъждането на разноски е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е надлежно удостоверено. Последните се дължат при сключен договор за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма на същия е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, въззиваемият,настоящ жалбподотел, е представил с отговора на въззивната жалба следните писмени документи относно сторени разноски: фактура №232/09.09.2014г., издадена от Адвокатско дружество „Петя Нойчева и партньори“, преводно нареждане от 15.09.2014г. и списък с разноски по чл.80 ГПК. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, което прави невъзможно да се установи какви са договорените между адвоката и неговия клиент, начин на плащане и размер на адвокатското възнаграждение.
Ето защо,изводите на въззивният съд,че молбата за присъждане на действително сторени разноски по делото е неоснователна са правилни.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Направеното пред настоящата касационна инстанция искане с отговора на частната жалба от ответника Р. М. В.,за присъждане на направените разноски по делото,не следва да се разглежда,тъй като обжалваното определение е постановено в производство по реда на член 248,ал.1ГПК,поради което не се присъждат такива.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.01.2016г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б с-в, постановено по гр.д. № 15225/2014г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: