О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 03.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 629/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№219/08.01.2018г.,подадена от Община,гр.П. Т.,чрез пълномощника й адвокат И. И. И.,против решение №487/29.11.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№799/2017г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №519/11.07.2017г. постановено по гр.д.№3123/2016г. по описа на Районен съд,гр.Велико Търново –за отхвърляне на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от ОБЩИНА П. Т. против [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], иск, да бъде признато за установено , че е носител на правото на собственост върху част от земната повърхност , индивидуализирана в констативен нотариален акт № 527, том 3, рег.№ 5688, н.д.№ 443/2005 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус вписан в под № 145 в регистъра на НК, с район на действие ВТРС като поземлен имот № 104.001.000 с площ от 2.600 дка по нов кадастрален план на Стопански двор [населено място] / ,а по скица № 6983/22.10.2009 г. на СГКК-В.Т. представлява поземлен имот с идентификатор 12869.104.1 по кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед 0401/21.06.2004 г. на Началника на СГКК/ с площ 2600 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване: пасище/ , която част от земната повърхност попада в имот / пасище, мера/ № 033001 по картата на възстановената собственост за землището на [населено място], с площ 140.513 декара , в местността“ М.“ – за който е съставен акт за публична общинска собственост № 2755/12.02.2010 г.,както и за отхвърляне искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 527, том 3, рег.№ 5688, н.д.№ 443/2005 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, вписан в под № 145 в регистъра на НК, с район на действие ВТРС .
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],с.В.,общ.П. Т.,чрез пълномощника си адвокат И. Н.,в писмения отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът [община] твърди,че е собственик на имот,представляващ имот №033001 по КВС на землището на [населено място] с площ 140,513 дка,в местн.”М.”,за който е съставен АОС№2755/12.02.2010г.,и част от който имот е ПИ №104.001.000 с площ от 2,600 дка по нов кадастрален план на Стопански двор,по силата на неосъществена в полза на правоимащите реституция,вследствие на което имот №033001 е включен във фонда по член 19,ал.1 ЗСПЗЗ и е придобит от общината.Съдът е посочил,че в тежест на ищеца е да докаже наличието на предвидените в закона предпоставки за придобиването на имота,като установи след пълно и пряко доказване,че процесния имот попада в приложното поле на член 19 ЗСПЗЗ,тъй като е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на член 10 ЗСПЗЗ,т.е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,но не е бил своевременно заявен за въстановяване и като такъв е останал общинска собственост.Съдът, след анализ на доказателствата по делото и данните по депозираната съдебно- техническа експертиза,относно действителното правно положение на имот №033001 е приел,че се очертава като имот,който макар и земеделски никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС,ДЗС или пък одържавяване по какъвто и да е начин,поради което е останало недоказано имотът да попада в приложното поле на член 10 ЗСПЗЗ.Наред с това,съдът е посочил,че не се установява наличието на предпоставките по член 45 ППЗСПЗЗ,при наличието на които е допустимо и законосъобразно,останалите след възстановяването на собствеността земеделски земи да станат общинска собственост,след изтичането на посочения в член 19,ал.1 ЗСПЗЗ 10 годишен срок,поради което е стигнал до извода,че не се установява основание за включването на имота в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.В резултат на това,съдът е посочил,че след като имот №033001 по КВС на землището на [населено място],с площ 140,513 дка,в местн.”М.”,част от който са и процесните 2,600 дка,представляващи ПИ с идентификатор 1289.104.1 по КККТ на землище на [населено място],не подлежи на възстановяване по специалния ред на ЗСПЗЗ,поради което е стигнал до крайния извод,че Общината не може да придобие правото си на собственост по реда на член 19,ал.1 ЗСПЗЗ върху него.Наред с това,съдът е отчел като основателни правоизключващите възражения на ответника,че е придобил спорната площ по силата на приватизационна сделка,сключена по отношение на „Птицекомплекс-В.”,част от който са и каптираните извори,намиращи се в процесните 2,600 дка и служещи за водозахранване на комплекса.
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице продпоставките на член 280,ал.1т.3 и ал.2 ГПК.
За наличието на първата от тях-член 280,ал.1,т.3 ГПК,касаторът,след като навежда касационни оплаквания срещу въззивното решение,при постановяне на което съдът, според него, не се е съобразил с представените писмени доказателства и не ги е анализирал правилно,поради което е постановил очевидно неправилен и необоснован съдебен акт,като/цитирам/:
„В тази връзка особено важно за точното прилагане на закона и развитието на правото е изясняването на обстоятелството правилно ли съдът прилага материалния закон и кореспондират ли извършените от него действия с представените писмени доказателства от гледна точка на въпроса:
Представлява ли придобивен способ Заповедта на Директора на областна Дирекция”Земеделие”,издадена на основание член 45,ал.7 от ППЗСПЗЗ,отразяващо действията на Комисията по член 19,ал.2 от ЗСПЗЗ,в което се отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху земеделска земя,стопанисвана и управлявана от Общината,останала след възстановяване правата на собствениците и след влизане в сила на плана за земеразделяне,и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници,станала общинска собственост/имоти по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ/,включена в това протоколно решение имоти.”
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В тази част от изложението си касаторът навежда изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,посоченият като правен въпрос,цитирано по-горе с изложението от касатора,не е такъв по смисъла на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Така както е формулиран от касатора,този въпрос,освен че съдържа твърдения на касатора,които са останали недоказани по делото,същият не е обусловил правните изводи на съда по делото.
Непосочването правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжлаване на въззивното решение.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба [фирма],с.В.,следва да се присъдят поисканите и направени в настоящото производство разноски по делото в размер на 450 лева,представляващи адвокатско възнаграждение ,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 11.01.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №487/29.11.2017г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№799/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА,гр.П. Т. да заплати на [фирма],с.В., [община],сумата от 450 лева/четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: