О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4700/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. и В. Д. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 2599 от 19.12.2012г., постановено по в.гр.д.№ 1919/12г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 566 от 20.02.12г. по гр.д.№ 716/10г. на Варненския районен съд, ХХХ с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. Д. и В. Д. Д. против Н. Б. Ц., С. Б. Ц., Е. А. И., И. И. Е., [фирма], С. В. К.-В., Н. В. В., В. Т. И., П. М. И., П. Н. И., Д. А. П., А. М. М., И. Х. М. /Г./, А. С. П. и З. П. С. иск за делба на апартаменти №№ 7 и 8 на ет.5 и на ателиета №№ 1 и 2 на ет.6, находящи се в построената в УПИ І-220,221, кв.1088 по плана на 26 м.р. на [населено място] жилищна сграда.
По делото е установено, че с нот.акт № 85/2005г. ищците в първоинстанционното производство Д. Д. и В. Д. и ответниците Н. Ц. и С. Ц., като съсобственици на УПИ І-220,221, кв.1088 по плана на 26 м.р. на [населено място], са си учредили взаимно право на строеж за жилищна сграда, като ищците са придобили право на строеж за самостоятелни обекти във вх.Б /тяло Б/, а ответниците във вх.А /тяло А/. С нот.акт № 157/07г. ответниците са прехвърлили правото на строеж за самостоятелни обекти във вх.А на сградата на ответника [фирма] срещу задължение на дружеството да изгради цялото тяло на вх.А, като Н. Ц. е останал Титуляр на правото на строеж на процесните ап.№ 7 и ателие № 2, а С. Ц. на ап. № 8 и ателие № 1 (впоследствие са извършвани разпоредителни сделки с самостоятелни обекти в сградата и съответните идеални части от дворното място в полза на останалите ответници). Тяло”А” на сградата е изградено по одобрени от гл.архитект на район “М.” проекти и издадено разрешение за стоеж, като е налице пълно съответствие между идейния проект, техническия проект и нот.акт № 85/05г. на площите на процесните обекти. При реализиране на строителството е налице отклонение от проектите като е увеличена квадратурата на двете ателиета, тъй като към тях са изпълнени тераси. Увеличена е и застроената площ на ап. № 7 с 2, 36 кв.м., поради разширяване на терасата към този обект.
При тази фактически данни въззивният съд е приел, че ищците не притежават права върху процесните обекти, тъй като те са изградени в рамките на обема на учреденото право на строеж, а констатираните отклонения в площите са незначителни и тези площи не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Прието е, че тези площи по силата на чл.97 ЗС са станали собственост на собствениците на съответните самостоятелни обекти, а не на собствениците на земята по силата на чл.92 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.съществува ли приращение по чл.92 ЗС при наличие на преобразуване на обща част – покрив в покривна тереса на сграда; 3.присъединена ли е тераса, служеща за покрив на сграда към самостоятелен обект в подпокривния етаж и 4. кога и как се преобразува обща част /покрив/ при наличие на различни собственици за обектите в тяло А и за сградата, предвид наличието на собственици на обекти в сградата, намиращи се в тяло Б /чл.38, вр. с чл.185 ЗУТ/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпросите за приложението на чл.111, вр. с чл.55, пр.1 и пр.3 ЗС за осъществяване на предвиденото в хипотезата на чл.97 ЗС и за приложението на чл.97 ЗС, вр. с чл.38 ЗС и §1, т.1 ДРЗКИР относно покривна тераса и съответно загубване и придобиване на собственост по чл.77 ЗС.
Ответниците по жалбата С. В. К.-В., Н. В. В., Н. Б. Ц., С. Б. Ц., Е. А. И. и [фирма] считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение следва да се допуска, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не е налице релевираните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първите четири поставени въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС са неясно формулирани и по тях във въззивното решение липсва произнасяне, респ. същите не обуславят изхода на спора, тъй като в случая решаващият извод на въззивния съд е, че изградените в отклонение от одобрените проекти тераси към двете ателиета не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и по силата чл.97 ЗС са станали собственост на собствениците на съответните самостоятелни обекти към които са изградени, респ. не са станали собственост на собствениците на земята по силата на чл.92 ЗС, а не е приел че е налице преобразуване и присъединяване на общи части. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това с цитираната от касаторите практика на ВКС /Р № 37 по гр.д.№ 528/09г., Р № 63 по гр.д.№ 1283/10г., Р № 75/ по гр.д.№ 395/09г. и Р № 14 по гр.д.№ 1286/09г. на ВКС ІІ г.о./ са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице. Във връзка с поставените въпроси следва да се отбележи, че обстоятелството дали двете тераси са част от покрива на сградата и представляват общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС е от значение единствено за правата на етажните собственици, а не и за правата на собствениците на дворното място, поради което същото е правно ирелевантно за изхода на настоящото дело за делба.
Останалите поставени въпроси са твърде общо формулирани за да могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване, а не са и изложени никакви съображения за обосноваване на тяхното значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки не са налице.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2599 от 19.12.2012г., постановено по в.гр.д.№ 1919/12г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.