3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
С. 24.10. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 485/2011 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. М. чрез пълномощника и адв.О., срещу въззивно решение от 29.12.2010г. по гр.дело № 711/2010г. на Окръжен съд – Благоевград.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, в което съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси за правилната индивидуализация на предмета на делбата, за идентичността на делбените имоти с наследствения, а оттам и обвързания с тях въпрос за относителната недействителност на разпоредителната сделка с този предмет. Правилно е прието, че искът за делба има за предмет имот по влязло в сила решение на О., но в противоречие с т.10 от ТР № 1/2001г., ОСГК, при липса на надлежни доказателства е прието за установена идентичност на тези имоти с имотите по приложения нотариален акт №18/2008г.
Ответниците по касация В. К. Г. и К. К. Л. оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение e отменено решение №1313/2010г. на Районен съд – Сандански, по гр.д.№ 1362/09г. и вместо него е постановено друго, с което е допусната делба между В. К. Г., К. К. Л. и В. В. М. на подробно описаните недвижими имоти – УПИ VІ-388, УПИ VІІ-388, , УПИ VІІІ-388 и УПИ ІХ-388 , при квоти : общо ? ид.ч. за В. Г. и К. лумпарова и ? ид.ч. за В. М..
В. съд е приел, че между страните е налице съсобственост по отношение на четирите УПИ – №№ VІ, VІІ, VІІІ и ІХ, образувани от пл.№388, кв. 4, по плана на [населено място], произтичаща от наследствено правоприемство и земеделска реституция. От фактическа страна съдът е установил, че с решение на ПК от 1998г. по заявление на В. М. е възстановена собствеността в реални граници на наследниците на В. М. върху нива от 2900 кв.м., в [населено място], м.И., кв.4, п.VІІ,VІ,V и ІV. Със заповед №96/2000г. бил изменен З. и от посочените парцели за имот №388 са образувани процесните VІ,VІІ,VІІІ и ІХ. С оглед приключилото между страните производство по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че имотите са принадлежали на общия на страните наследодател П.Н., а не на прекия наследодател на касатора М. -В. М., и издаденото през 2009г. решение на О. по реда на чл.14,ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на заявените земеделски имоти в стари реални граници в полза на наследниците на общия наследодател Н., е налице завършена реституционна процедура по отношение на делбените имоти и лицата, легитимирани като техни съсобственици. В. съд е проследил статута на имотите по решението на О. по ПУП от 1990г., и последвалото частично изменение на З., което е довело до образуването на посочените УПИ с точното обозначаване на площите им в издадената скица, която изрично отразява пл.№388, от който са образувани процесните УПИ за собствени на общия наследодател П.Н.. По отношение на иска по чл.76 ЗН е признал за недействителна по отношение на В. Г. и К. Л., сключената между В. М. и А. Т. покупко-продажба на същите имоти, материализирана в нотариален акт № 17/2008г.
Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те касаят изводите на въззивния съд по съществото на спора, относно установяването в процеса на идентичност между процесните имоти и имотите, предмет на разпореждането с нотариален акт №17/2008г., т.е. изпълнението на доказателствената тежест в процеса и обосноваността на съдебния акт. Проверката за обоснованост на решението може да бъде извършена при допуснато касационно обжалване в процедурата по селекция на жалбите по чл.288 ГПК и е относима към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към тези за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Ето защо не може да се приеме противоречие с посоченото ТР№1/2001г., ОСГК и приложимост на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.12.2010г. по гр.дело № 711/2010г. на Окръжен съд – Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: