О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София 10.01.2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2710/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г.,гр.С., чрез пълномощника и адвокат Д. Б., срещу въззивно решение №6421/2015г. по гр.д. №2499/2014г. на Софийския градски съд в частта, с която М. Г. е осъдена да заплати на М. М. Д. на основание чл.31,ал.2 ЗС обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот в размер на 10 400 лева и обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 2145 лева. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за недопустимост на решението в обжалваната част. Поддържа се и основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на същото. Поставят се следните въпроси : има ли характер на насрещна жалба тази, с която се оспорва решението на делбения съд, постановено по претенция по чл.346 ГПК, след като предметът на въззивната жалба против същия съдебен акт е извършването на делбата по (чл.353 ГПК; какъв следва да бъде предметът на насрещната въззивна жалба, съпоставен с предмета на първоначалната въззивна жалба и предметът на спора, за да бъде тя допустима съгласно чл.263,ал.2 ГПК; следва ли да бъде отхвърлена претенцията по чл.31,ал.2 ЗС когато претендиращият съсобственик е увредил съсобствения имот като го е направил неизползваем; съсобственик, въведен със съдебен акт в общ, увреден до неизползваемост от другия съсобственик, отговаря ли по реда на чл.31,ал.2 ЗС независимо дали е осъществил ползване на имота; упражненото право на иск по чл.45 ЗЗД от съсобственик за обезщетение за нанесени вреди от друг съсобственик, изключва ли неговата защита като ответник по иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС от увредилия вещта съсобственик.
Ответникът по касационната жалба М. М. Д. оспорва касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение по гр.д.№15663/2008г. на СРС в частта, с която делбените имоти са разпределени по реда на чл.353 ГПК, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Д. срещу М. Г. иск за заплащане на обезщетение за ползване на делбения апрартамент № 9. Постановено е друго, с което по реда на чл.353 ГПК делбените имоти са разпределени по друг начин и Г. е осъдена да заплати на Д. на основание чл.31,ал2 ЗС обезщетение за ползване на делбения имот – апартамент №9, находящ се в С., [улица], ет.3, в размер на 10 400 лева за период 23.12.2008г. – 31.01.2012г. и сумата 2145 лева – мораторна лихва на основание чл.86,ал.1 ЗЗД. В останалата част, в т.ч., с която е уважен искът на Г. по чл.45 ЗЗД, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивният съд е приел, че за исковия период страните по делото /бивши съпрузи/ са съсобственици на процесния апартамент №9 при равни квоти. След анализ на събраните гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че до 26.11.2008г., когато ищцата Г. е била въведена в имота, последният е бил ползван от Д., който е причинил вреди на общата вещ- премахнал ел.ключове и контакти, осветителни тела, части от тоалетните блокове, мивки в санитарните помещения, касата на вратата за детската стая, дръжките на вградения гардероб в коридора. Ответникът е увредил съсобствената вещ, поради което дължи съобразно дела си ? от сумата за възстановяването им – 3 866,59лева на основание чл.45 ЗЗД. Установено е, че в рамките на процесния период ищцата Г. е ползвала съсобствения имот след осъществения въвод във владение като ползването е осъществявано чрез пълнолетната дъщеря на страните, която е живяла там по споразумение с ищцата. Според него пък ищцата е ползвала имот – лична собственост на дъщерята. Към Г. е отправено писмено искане от Д. по чл.31,ал.2 ЗС да му заплаща обезщетение за ползването с нотариална покана, считано от 23.12.2008г. Размерът на обезщетението е определен въз основа на заключението на техническата експертиза. За неоснователно е прието възражението на Г.,че не дължи обезщетение за ползване на повредения от Д. имот, поради това, че основанието за дължимостта на това вземане произтича от изричното разпореждане на нормата на чл.31,ал.2 ЗС. Що се отнася до доказаното увреждане на общата вещ,това е обстоятелство, което обуславя на отделно и различно правно основание ангажиране отговорността на ответника Д. за обезвреда по реда на чл.45 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба и следва да бъде изведен от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай посочените от касатора правни въпроси, касаещи допустимостта на съдебния акт не могат да обусловят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Налице е установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Тя е обективирана в определения по чл.274 ГПК: №405/2014г. по ч.т.д.№739/2014г., І т.о., № 701/2014г. по ч.гр.д.№5090/2014г., ІV г.о., № 263/2011г. по ч.гр.д.№251/2011г., ІІІ г.о. С нея последователно се приема, че процесуалният закон не съдържа изискване насрещната въззивна жалба да може да бъде подавана само срещу онези части от първоинстанционното решение, които са предмет на първоначалната въззивна жалба. Такова ограничение не може да бъде изведено чрез тълкуване. Насрещната жалба е допустима и в случаите на обективно или субективно съединяване на исковете, по които противната страна не е подала жалба. При това положение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора процесуални въпроси за неговата допустимост.
По въпросите, отнасящи се до претенцията по чл.31,ал.2 ЗС. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото първият от поставените въпроси – следва ли да бъде отхвърлена претенцията по чл.31,ал.2 ЗС когато претендиращият съсобственик е увредил съсобствения имот като го е направил неизползваем, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР, а въпрос по съществото на спора, поради което не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Вторият от тази група въпроси – съсобственик, въведен със съдебен акт в общ, увреден до неизползваемост от другия съсобственик, отговаря ли по реда на чл.31,ал.2 ЗС независимо дали е осъществил ползване на имота, също не може да обоснове допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел за установено осъществено от каксатора ползване през процесния период чрез трето лице. Последният въпрос е неотносим към решаващите изводи в обжалваното решение. Въззивният съд не е приел, че упражненото право на иск по чл.45 ЗЗД от жалбоподателката за обезщетение за нанесени вреди върху съсобствената вещ изключва нейната защита като ответник по иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС. Той е приел, че вземането по чл.31,ал.2 ЗС произтича от изричното разпореждане на законовата разпоредба, при наличие на елементите от фактическия и състав, а за нанесените от другия съсобственик вреди върху общата вещ, последният отговаря на общо основание. Следователно не са отречени правни възможности за процесуална защита на жалбоподателката, а са разгледани всичките и възражения срещу предявената претенция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева съгласно приложения договор от 01.12.2015г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6421/2015г. по гр.д. №2499/2014г. на Софийския градски съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. С. Г.,гр.С., да заплати на М. М. Д., [населено място], разноски в размер на 450 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: