О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 25.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5294/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№97030/30.07.2015г.,подадена от Корпорация [фирма],София,чрез пълномощника й адвокат М. В.,против решение от 04.06.2015г. на Софийски градски съд,го,ІІІ-Б състав,постановено по гр.д.№5202/2015г.,с което се потвърждава решение № І-44-237/21.01.2015г. по гр.д.№15922/2011г. по описа на Софийски районен съд,44 състав-за отхвърляне на предявения от [фирма],София против И. Г. И. и Р. М. Г.,иск с правно основание член 108 ЗС,за установяване право на собственост на ищеца на основание договор за покупко-продажба и предаване владението на недвижим имот:едно избено помещение,находящо се под кухнята на етажа,като прилежаща част от апартамент,находящ се в [населено място],в сграда на [улица] на втори етаж,при описани в решението съседи,-за отхвърляне на предявения иск от [фирма],София против И. Г. И. и Р. М. Г.,иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат стената,изградена между стълбището на сградата и общия коридор в сутеренния етаж,която препятства ползването от ищеца на избено помещение със застроена площ от 9 кв.м,находящо се в горепосочената страда,разположено под кухнята на жилищния етаж при описани в решението съседи,както и за отхвърляне на иска предявен срещу горепосочените ответници, с правно основание член 59 ЗДД, за заплащане на сумата от 5000 лева,дължимо обезщетение за периода от 05.07.2007г. до15.04.2011г. за лишаване на собственика от възможността да ползва неговото собствено избено помещение със застроена площ от 9 кв.м и отхвърляне на иск по чл.86,ал.1 ЗЗД,за заплащане на сумата в размер на 200 лева,представляваща дължимо обезщетение за забава за този период.
Ответниците по касационната жалба И. Г. И. и Р. М. Г.,чрез пълномощника си адвокат Д. Н. К.,в писмения си отговор на касационната жалба,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че за да отхвърли исковете пъровинстанционният съд е приел,че в сутерения етаж на сградата още от нейното изграждане не е съществувало избено помещение,описано от ищеца и вписано в нотариален акт от 2006г.,като по единствения одобрен проект от 1956г. не се предвижда изграждане на избено помещение и няма данни за извършени последващи преустройства,и единственото помещение по него ,означено като „зимник” е с площ от 17,70кв.м и не се намира под кухнята на горните етажи,а избено помещение от 9 кв.м не е предвиждано.Съдът, след анализ на доказателствата по делото,свързани с първоначалното строителство през 1956-1960г.,данните по заключението на тройната СТЕ,е посочил че още тогава сутерен с мазета не е бил изграден,а е изграден пълноценен жилищен етаж,като посоченото спорно помещение е превърнато в спалня,единственият зимник –в дневна,а общия коридор за мазета-в коридор на жилището и антре,и е увеличена проектната височина на помещенията.Съдът е приел за неоснователни доводите на ищцовото дружество,че сутеренното жилище не отговаря на изискванията,предвидени в Наредба №5/77г. и последващите нормативни актове,включително ЗУТ,като се е позовал на ТР №96/1971г.,ОСГК,ВС,според която практика е допустимо съществуването на заварени/вече обособени/ жилища до 17.05.1963г.,макар и несъобразени изцяло с новите строителни правила и норми.Съдът е отбелязъл,че видно от плана,изработен при заснемане на разпределителната мрежа за топла вода от 1988г. за сградата,в същия сутеренът е показан като жилище-с две стаи и хол,като претендираното помещение е означено като стая и е показана и тоалетна-напълно достатъчно за едно жилище,съгласно горепосоченото тълкувателно решение.В тази връзка съдът е приел,че поне от 1988г. сутеренният етаж е владян като жилище и без достъп от праводателите на ищеца,тъй като е налице единствен вход към него,като е стигнал до извода,че процесното избеното помещение никога не е било изградено като такова,а е било приобщено към сутеренен апартамент,площта му е придобита по давност от ответниците,поради което ищецът не се легитимира като собственик на последното и предявените искове са неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,наречено от касатора „касационна жалба”,се твърди,че са налице условията предвидени в член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК за допускането му,като/цитирам/:
„Същественият материалноправен въпрос,по който се е произнесъл съда е:
Преставлява ли неопределеност на престацията,водеща до нищожност за учредяване право на строеж,описанието на мазе по архитектурен проект,по който мазето е посочено на какво ниво се намира и че е под конкретно описано помещение на горния етаж на сградата,което конкретно описано помещение/кухня/ може да се индивидуализира по проекта и без да е написано в същия като „кухня”,но се идентифицира по посоченото обзавеждане в архитектурния проект,който архитектурен проект е описан в нотариалния кат,още повече,че на етажа има само едно жилище и само една кухня?”,който въпрос,според касатора е от значение за решаването на делото,по него няма съдебна практика и отговорът му е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Така формулираният от касатора въпрос обаче е такъв по същество,който се отнася до определена хипотеза,която съдът следва да реши след анализ и преценка на конкретни събрани доказателства по делото и в тази връзка да формулира изводите си.Аргументите,които касаторът посочва във връзка с този въпрос,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.1 ГПК.Още повече,че така поставения като правен въпрос е неотносим към решаващите мотиви на обжалвното въззивно решение.
В точка втора от изложението си касаторът завявява/цитирам/:
„Същественият материалноправен въпрос,по който се е произнесъл съда е:Приложимо ли е Тълкувателно решение №96 от 1971г. на ОСГК на ВКС в случаите,в които не се касае за делба?”
Видно от решаващите мотиви на обжалвното въззивно решение,такъв въпрос за приложимост на тази съдебна практика с оглед вида на разрешавания спор от съда,не е разрешаван с постановеното въззивно решение.Съдът се е позовал на тази практика във връзка с характеристиката и търпимостта на жилища,заварени към посочената дата през 1963 г.,които макар и да не отговарят на изискванията на последващата този момент нормативна уредба,запазват своето предназначение като такива.Ето защо,не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,посочено от касатора-член 280,ал.1т.1 ГПК,поради липса на разрешен такъв правен въпрос,по смисъла в който касаторът го формулира.
На последно място в изложеното на касатора-точка 3 от същото се заявява/цитирам/:
„Въпросът,по който се е произнесъл съда и който е от значение за правилното решаване на спора е:Необходимо ли е по въпроса каква е застроената площ на етажите да се назначава СТЕ,след като в нотариалните актове на страните са описани застроените площи,сделките и на двете страни са сключени при действието на ЗУТ и в &5,т.15 от ДР на ЗУТ е описано,че в застроената площ не се включват тераси.
По този въпрос няма съдебна практика,а отговорът е от значение за точното прилагане на закона.
По тези съображения,моля да приемете,че жалбата е допустима на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.”
Касаторът навежда доводи,че съдът неправилно бил приел,че не отговаря на истината твърдението му за площта на жилищата,находяща си съответно на първи и втори етажи,в сравнение с това на сутерена,който въпрос отново няма отношение към решаващите мотиви,а е свързан с касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.Освен това разпоредбата на член 195 ГПК,която визира назначаването на вещо лице по искане на страна или служебно от съда,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката,изкуството,занаятите и други,е достатъчно ясна и безпротиворечива,също така и е налице съдебна практика,която не се нуждае от промяна,поради което не е налице твърдяната от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на ответниците по касационната жалба И. И. и Р. Г.,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция,в размер на 1500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 25.09.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
`НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.06.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІІ „Б”състав,постановено по в.гр.д.№5202/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма],със седалище [населено място],да заплати на И. Г. И. и Р. М. Г.,сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: