4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 601
С. 10.06. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1288/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Е., чрез пълномощника адв.С. Д., срещу въззивно решение от 21.06.2010г. по гр. дело № 254/2010г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат две групи правни въпроси, за които се сочи, че са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Първата обхваща следните: 1.дали чл.2,ал.2 ЗВСОНИ дерогира нормите на чл.77 и чл.99 ЗС, уреждащи начините на придобиване и изгубване на собствеността; 2.какъв смисъл законодателят влага в израза”собствеността върху земята се възстановява реално” и какво означава реално възстановяване по смисъла на чл.2,ал.6 З.; 3.какво е правното значение, което законодателят придава на фактическото завземане на имота; 4.допустимо ли е да се говори за „възстановяване на собствеността”, след като тя юридически не е прехвърлена на държавата; 5. в кой момент е налице прехвърляне на собствеността от физическото лице на държавата в хипотезата на незаконно отнемане; 6.как биха изглеждали зададените въпроси преди влизане в сила на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ; 7.прави ли се разграничение в практиката на ВКС на двете хипотези на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ; 8.за да се извърши преценка на собствеността към настоящия момент, необходимо ли е съдът непременно да изследва собствеността към минал момент. Според касатора тези съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и втора група правни въпроси относно допуснати нарушения в апортната вноска при учредяване на [фирма]-В., които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация Централен универсален магазин АД, [населено място] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение от 20.12.2008г. по гр.д.№9323/2007г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. Е. срещу Централен универсален магазин АД, [населено място], иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 153,90 кв.м. ид.ч., представляващи 57% от дворно място с площ 270 кв.м., включено в ПИ-514, за който е отреден УПИ-І с площ 2915 кв.м., кв.39 по плана на В. с посочени граници на целия УПИ.
В. съд е приел, че соченото основание на правото на собственост – реституция по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ не е налице. Е. Е. се легитимира като единствен наследник на Г. С., поч.1924г., който е признат за собственик по регулация на недвижим имот, включващ собственото му дворище №20, част дворище №17 от 37 кв.м., част от дворище №18 от 45,70 кв.м., част от дворище №16, празно общинско място от към [улица]. Този имот се идентифицира с имот пл.№7 по плана на 8-ми район от 1959г.С плана от 1962г. имот пл.№7 е включен изцяло в границите на УПИ І-търговски дом, кв.39. По действащия план УПИ І е отреден за имот пл.№514. Част от имота, включващ магазини, етаж и идеални части от дворното място, е отчужден по ЗОЕГПНС. Съставен е оценителен протокол на комисия по §85 П. за имотите, които се отчуждават за изграждането на Ц., съгласно решение №61/21 на ИК Г., в т.ч. имот №7. Представеното по делото протоколно решение обаче не обективира решение на ИК на Г. по чл.55а З., т.е. не е налице съставен от компетентен орган по чл.55а З. акт за процесната част от имота /извън отчуждената по ЗОЕГПНС/ от страна на държавата, която фактически е отнета. Няма данни и за изплатено на собствениците обезщетение. Ето защо е налице отнемане на имота от държавата не по установения в закона ред. За да настъпи обаче реституционният ефект по силата на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ е необходимо с оглед твърдението за отнемане през 1968г, към датата на влизане в сила на разпоредбата /ДВ,бр.45/21.04.1998г./, имотът да съществува реално в размерите, в които е отчужден и да е в патримониума на държавата, общините, обществените организации или Е. по чл.61 ТЗ. Мероприятието, за което е отреден УПИ І не е реализирано. [фирма], в чийто капитал е бил включен имотът от учредителя [община], е вписано в търговския регистър с решение от 01.11.1994г. През 2006г. на ОС на акционерите е взето решение за апортиране на имота в капитала на [фирма]. Към 15.12.1997г., както и към релевантния момент – влизане в сила на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ /ред.към 21.04.1998г./ [фирма] не е еднолично търговско дружество по чл.61 ТЗ, тъй като в него са акционери различни търговски дружества и физически лица.Възражението, че апортът в капитала на учреденото от общината Е. е нищожен, въззивният съд е приел за неоснователно с оглед разпоредбата на §7,ал.3,т.3 З.. Възраженията за нищожност на последващите апортни вноски са приети за неотносими, тъй като касаят законосъобразността на взети решения на ОС на акционерите, които ищцата не може да оспорва.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай първата група правни въпроси не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото тези въпроси нямат обуславящо значение за изхода на делото.Те не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел в съответствие с указанията в ТР№6/2006г., ОСГК, че е налице отнемане на имота не по установения от закона ред, но не са налице останалите предпоставки на чл.2,ал.3/предишна ал.2/ ЗВСОНИ за реституция – имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или Е. по чл.61 ТЗ. Ирелевантни за изхода на спора са поставените като принципни тези въпроси, касаещи разграничението между юридическото и фактическо отнемане на собствеността и момента на преминаване на собствеността в държавата в хипотезата на отнемане без законово основание или отчуждени не по установения от закона ред. Ето защо и посочените в тази връзка доводи за приложимост основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК са неотносими.
Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втората група въпроси – относно допуснати нарушения в апортната вноска при учредяване на [фирма]-В. и приложимостта на чл.2,ал.3 ЗВСОНИ в разглеждания случай. В съответствие с т.1 и т.3 ТР№6/10.05.2006г., ОСГК, въззивният съд е приел, че за да настъпи по право реституцията по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ трябва да са изпълнени изискванията на ал.3/предишна ал.2-ДВ,бр.107/1997г./ – имотът трябва да съществува реално до размера, в който е бил отчужден и да е в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или Е. по чл.61 ТЗ. При преценката дали този имот е на еднолично търговско дружество по чл.61 ТЗ въззивният съд е приел, че след като към релевантния момент [фирма]-В. е акционерно дружество, но не е еднолично такова с държавно или общинско имущество, то не са изпълнени изискванията на закона за настъпване на реституцията. Изискванията по чл.61 ТЗ са приложими към всички случаи на реституция по чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Разпоредбата на чл.61 ТЗ и останалите, уреждащи търговските дружества са ясни и не се нуждаят от тълкуване в искания от касатора смисъл относно понятието „държавно или общинско предприятие”. Въпросите относно преценката на доказателствата и фактите по делото не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които могат да обусловят допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК. Доводите са относими към необосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.06.2010г. по гр. дело № 254/2010г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.