О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 26.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1329/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 132505 от 11.11.2014 г. подадена от З. П. С. от [населено място], чрез адв. И. О., против определение № 21745 от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в.ч.гр.д. № 16075/2014 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу разпореждане от 14.07.2014 г. на Софийски районен съд, 36 състав, постановено по гр.д. № 47240/2013 г., с което е върната исковата му молба.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/:
„Основанието за касационно обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 3. Считам, че не е налице точно прилагане на закона”, след което отново се правят оплаквания по същество. Жалбоподателят не поставя правен въпрос, въпреки че с разпореждане № 43334 от 13.11.2014 г. на Софийския градски съд са дадени точни указания какво следва да съдържа изложението на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал,че първоинстанционният съд при постъпване на исковата молба е извършил проверка на редовността на същата,съгласно изискванията на член 127,ал.1 и член 128 ГПК,и я е намерил за нередовна,поради което разпореждане от 16.12.2013г. я е оставил без движение,като е дал подробни указания на ищеца З. С., за посочване дали иска да се установи, че между страните съществува или не съществува някакво правоотношение, и какво е то, както и да се представи доказателство за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв.
В указания от съда едноседмичен срок,ищецът,настоящ жалбоподател, депозирал по делото писмена молба от 10.01.2014г.,с която уточнява петитума на същата и представя документ за внесена определената му от съда държавна такса.Съдът е посочил,че след депозиране на тази молба,с разпореждане от 24.02.2014г. районният съд повторно е оставил исковата молба без движение,тъй като не отговаря на изискванията на член 127,ал.5 ГПК, като е дал указания за: посочване какво е конкретното правоотношение, което иска да се установи, че не съществува между страните по спора,препис от което е връчено лично на ищеца З. П. С. на 18.03.2014г.,като с определение от 14.07.2014г. първоинстанционният съд е установил,че указания едноседмичен срок, който изтекъл на 25.03.2014г., ищецът не е изпълнил указанията на съда,поради което връща исковата молба подадена от З. П. С..С оглед на това въззивният съд е стигнал до извода,че въпреки дадените подробни указания и възможността на ищеца да ги отстрани,последният не ги е изпълнил в срока,посочен от съда,и исковата молба като нередовна правилно е върната на ищеца,настоящ жалбоподател .
Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, а това е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда и посоченото в изложението на касатора, в същото липсва надлежно формулира правен въпрос.В него се цитира само като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,след което се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,за неправилни изводи на въззивния съд,които обаче са различни от основанията по член 280 ал.1 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21745 от 23.10.2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б състав, постановено по в.ч.гр.д. № 16075/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: