О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 27.05. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1363/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. С. и К. Н. С., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат В., срещу въззивно решение №2722/27.12.2013г. по гр.дело №2348/2013г. на Варненския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставя се следният правен въпрос : правилно ли е решението, с което съдът се е произнесъл по иск за делба само на един имот, след като е бил предявен иск за делба на два имота и е разделено производството по делото, предвид необходимостта от постановяване на общо решение за делба и на двата имота. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл само за част от спорното право като за другия имот делото не е възобновено.
Ответникът по касация Д. С. Д. оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №2522/2013г. по гр.д.№8465/2010г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. С. и Я. К. Д. срещу Р. Г. И., Д. С. А., Д. С. Д., З. С. Х. и В. П. С. иск за допускане на делба на недвижим имот –лозе с площ 1885кв.м., представляващо имот № 5050784 по ПНИ на [населено място], местността „Под село”, [община]. Въззивният съд е приел, че не е установена идентичност на процесния имот с някои от изброените в нот.акт №112/1927г., принадлежал на общия наследодател. Дори и да е установена такава идентичност, то страните по делото не са съсобственици на имота, тъй като той е придобит от ответниците Денка А. и Д. Д. по давност. Те са упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение след като въз основа на писмени договори, с които наследодателят се е разпоредил в тяхна полза през 1954г. и 1969г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Според ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Повдигнатият в случая въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд за липса на съсобственост между страните по отношение на процесния имот и не обуславя изхода на делото по спора за делба на същия. Исковата молба за делба е била предявена за три имота /№873, №895 и №784/. С първоинстанционното решение е допусната делба на първия, отхвърлен е искът за делба на втория и е прекратено производството по делото по отношение на третия /процесния/ поради наличие на СПН. По подадената жалба срещу така постановеното решение е образувано въззивно дело пред Варненския окръжен съд. Производството е разделено за разглеждане въззивната жалба срещу решението, касаещо имоти №783 и №895, и за разглеждане частната жалба срещу решението в прекратителната част. По образуваното ч.гр.д.№2/2013г. е постановено определение, с което първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството за имот №784 е отменено и делото е върнато за разглеждане по същество. С решение от 27.05.2013г. на първоинстанционния съд е отхвърлен искът за делба на имот №784. По подадената от С. С. и К. С. въззивна жалба срещу това решение е образувано гр.д.№2348/2013г. на Варненския окръжен съд, който съобразно очертания от въззивната жалба предмет на спора се е произнесъл по иска за делба само на имот №784. Ето защо въпросите дали законосъобразно е било постановено разделяне на производството от въззивната инстанция и дали е законосъобразно решението на съда, който се произнесъл само по иска за делба на процесния имот като ирелевантни не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане и данни за направени от ответника по касация разноски, поради което такива не следва да се присъждат за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2722/27.12.2013г. по гр.дело №2348/2013г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: