О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 12.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4417/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№12635/08.09.2017г.,подадена от Е. Х. Б.,чрез пълномощника му адвокат Х. С.,против решение № ІV-51 от 02.08.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№910/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №548/20.04.2017г.,постановено по гр.д.№4572/2016г. по описа на Бургаски районен съд в обжалваната му част-за отхвърляне на претенцията на Е. Х. Б. за трансформация на извънсемейни средства за закупуване на семейно жилище-апартамент в [населено място],ж.к”С.”,[жилищен адрес]със застроена площ от 61,63 кв.м,състоящ се от дневна,спалня,кухня и сервизно помещение,с идентификатор №07079.602.399.1.53 по КК на [населено място],с прилежащи части-избено помещение №53 с площ 3,590 кв.м и 1,430 % идеални части от общите части на сградата,с описани в решението граници и е допуснал делба на този имот при равни квоти за Е. Х. Б. и Д. Н. М..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Д. Н. М.,чрез пълномощника си адвокат М. Т.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че съделителят Б. е твърдял,че апартамента,предмет на делбата,е заплатен със заемни средства-заем от 50 000 неденоминирани лева от Банка ДСК и собствени средства-56 129 неденоминирани лева,една част от които-сумата от 39 650 неденоминирани лева е била изтеглена на 23.03.1994г. от личния влог на непълнолетната му дъщеря,родена от първия му брак Е. Б.,като е претендирал частична трансформация на извънсемейни средства,тъй като имали лична уговорка между него и съпругата му Д. М. сумата в детския влог да се включи в закупуването на апартамент,а последният да остане за децата на Б. от първия брак.Съдът, след като е отбелязъл,че при това положение съделителят Б. не е навел твърдение,че тази сума е получил като дарение,а такова дарение би било нищожно съобразно член 73,ал.3 СК/отм/,както и според член 130 СК,нито пък се твърди, че сумата е получена по наследство или представлява негово лично имущество, е стигнал до извода,че включването на тази сума не води до наличие на частична трансформация н имущество,собственост на Е. Б..
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,след дадените от съда указания,касаторът твърди,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК/до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„1.Въззивната инстнация е дала не правилни отговори на следните въпроси”,
след което в три подточки излага какво е прието с мотивите на обжлаваното въззивно решение и прави изключително и само касационни оплаквания в тази връзка за неправилни изводи на въззивния съд,в подкрепа на които оплаквания сочи задължителна съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно,правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от съдържанието на изложението,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,а се навеждат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на възивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда по делото,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответницата по касационната жалба Д. Н. М.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 850 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 04.10.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-51 от 02.08.2017г. на Бургаски окръжен съд,четвърти въззивен граждански състав,постановено по в.гр.д.№910/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Х. Б. да заплати на Д. Н. М. сумата от 850 лева/осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: