О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
София, 17.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и eдинадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 919/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 01.12.2010г. по гр. дело № 633/2010г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че съдът не е обосновал решението си, тъй като не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е отчел факти и обстоятелства, установени по делото. Нарушено е процесуалното изискване за съблюдаване на общите правила, обезпечаващи истинността на фактическите констатации и правилното приложение на материалния закон, поради което е налице противоречие с т.12 от ТР№1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по съществен правен въпрос като не е обсъдил приложението на института на придобивната давност по отношение на другия ответник [фирма]. С оглед характера на въззивното производство мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Той не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция, както е направил в случая, без да се произнесе и провери сам наведените основания за придобивна давност, а да повтори съжденията на първата инстанция. Налице е противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001г., ОСГК на ВКС. Поставя се въпрос за прилагането на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ във връзка със ЗИСС/отм./ и ЗС в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация Г. И. Ф. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението на Пловдивския районен съд по гр.д.№3185/2007г. в частта, с която е допуснат до делба поземлен имот № 3383 с площ 6140 кв.м., а по графични изчисления 5 436 кв.м., включен в УПИ І-3382,3383,3384, кв.96 на [населено място] с описани граници. В частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на построените в ПИ 3383 двуетажна масивна сграда –бивша вакуумна фабрика, помощни стопански постройки и други подобрения, решението е отменено. Вместо него е постановено друго, с което са допуснати до делба подробно описани сгради – част от бивша вакуумна фабрика, означени на скица №5 и оцветени в жълто към заключението на СТЕ от 01.09.2010г. Определени са квоти на съделителите, както следва : А. Й. А. – 150/1440 ид.ч., Д. П. – 50/1440 ид.ч.; Е. Х. – 50/1440 ид.ч.; Е. А. – 75/1440 ид.ч.А. М. А. – 75/1440 ид.ч.С. Е. – 90/1440 ид.ч.; М. Р. – 90/1440 ид.ч.; А. А. – 90/1440 ид.ч.; Ж. А. – 90/1440 ид.ч. ; „С.Н.С. АД-гр.С. – 92/1440 ид.ч. и [фирма]-гр.Б. – 538/1440 ид.ч. Въззивният съд е приел, че процесният ПИ 3383, включен в УПИ І-3382,3383,3384, кв.96А по плана на [населено място] от 1996г., съставляващ имот №1739, включен в УПИ В., кв.95 по плана от 1962г., а по плана от 1947г. съставляващ УП-ІІ-123, ведно с построените в него двуетажна вакуумна фабрика и помощни стопански постройки, е бил собственост на [фирма], одържавено по ЗНЧИМП. Към релевантния момент акционери в дружеството с общо 720 броя акции са били наследодателите на ищците. Имотът е съществувал реално в патримониума на държавното предприятие „В.”, поради което са налице предпоставките на ЗВСОНИ за неговата реституция. С констативен нотариален акт № 13/1994г. К.М., Н.М., М.Б., Цв.Й., К.Я., Р.Я., К.Д., Гр.Я. и В.С. в качеството им на наследници на други акционери на [фирма] са признати за собственици по наследство и реституция по ЗВСОНИ на процесния имот. Ищците са провели против тези физически лица иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ и с влязло в сила решение по гр.д.№4272/1995г. са признати за собственици на съответните идеални части /общо 420/720/ от имота, съответстващи на притежаваните от наследодателите им акции от капитала на национализираното предприятие. Междувременно с решение от 16.03.1995г. по партидата на [фирма] е вписано увеличаване на капитала чрез апорт на процесния недвижим имот от съдружниците – физическите лица по нотариален акт № 13/1994г. Част от тези лица са акционерите на вписаното по ф.д.№1823:1995г. [фирма]-С., в което през 1995г. се влива прекратеното [фирма]. В капитала на дружеството е апортиран ПИ №3382, част от УПИ І-3382,3383,3384. С нотариален акт №190/2005г. [фирма] е прехвърлило на ответника [фирма] 13892/16246 ид.ч. от УПИІ-3383,3383,3384, а на 08.02.2006г. между двете дружества е сключен договор за доброволна делба.Въззивният съд е приел от правна страна, че спрямо праводателите на ответника [фирма], спрямо които са признати права на ищците върху имота, не са могли да прехвърлят на последния повече права, отколкото притежават, поради което това дружество е придобило 315/720 ид.ч. и толкова е могло да прехвърли на [фирма]. Извършената между двете дружества делба е нищожна, поради неучастие на всички съсобственици в нея. Ето защо и ответникът [фирма] не се легитимира като изключителен собственик на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора правен въпрос, определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл.288 ГПК. К. съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. В разглеждания случай посоченото в изложението нарушение на съдопроизводствените правила – несъблюдаване на общите правила, обезпечаващи истинността на фактическите констатации и правилното приложение на материалния закон, като противоречие с т.12 от ТР№1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС, не може самостоятелно да предпостави допускане на касационно обжалване. По своята същност изложеното съставлява касационни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Т. необоснованост, на която се позовава касаторът, сочейки противоречие с т.12 от ТР№1/17.07.2001г., ОСГК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това не е самостоятелно основание по чл.280,ал.1 ГПК, а е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на вече допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. Във връзка с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е отчел установени факти по делото, следва да се има предвид, че не са посочени конкретни доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд. При това положение не може да се приеме, че е налице противоречие с установената съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото.
Посоченото във втората част на изложението относно допуснато противоречие с т.19 от ТР№1/04.01.2001г., ОСГК на ВКС, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Сочената липса на самостоятелни мотиви на въззивната инстанция и препращане към мотивите на първоинстанционния съд в нарушение на цитираното ТР не е налице, тъй като въззивният съд е направил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и съответните правни изводи, а не е преповторил съжденията на първата инстанция. Изложеното във връзка с прилагане разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ, ЗИСС/отм./ и ЗС е неотносимо и не представлява формулиран правен въпрос съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК, по който да се е произнесъл въззивният съд, който да е бил предмет на спора пред него и да е бил включен в решаващите му изводи. Ето защо не представлява релевантен правен въпрос, който може да обуслови допускане касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.12.2010г. по гр. дело № 633/2010г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: