О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
гр. София, 30.11..2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 725/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Г. М. от[населено място] и на М. Д. П. и А. Л. П. от същия град срещу въззивно решение от 20.10.08г., постановено по гр.д.№ 3617/05г. на Софийския градски съд, ІІг състав с оплаквания за недопустимост и правилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 25.05.1999 г., постановено по гр.д.№ 2307/96г. на Софийския районен съд, 45 с-в, с което е признато за установено по отношение на З. Л. В. (заместена в хода на процеса пред въззивния съд от нейните наследници по закон М. Д. П. и А. Л. П.) и И. Г. М., че ищците в първоинстанционното производство са собственици празно дворно място от 12250 кв.м., съставляващо УПИ ХІХ-453 по плана на[населено място], в.з.”Б. път” и ответниците са осъдени да им преддат владението върху имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е част от бивша ливада с площ от 4000 кв.м., находяща се в[населено място], кв.Б. (имот пл.№ 453, к.л. 612, м.”В. дол”, в.з.”Беловодски път”, правото на собственост върху която е възстановено на ищците в първоинстанционното производство с решение на поземлената комисия от 10.08.1993г. в стари реални граници. Първоначалната ответница З. В. е закупила имота от ТКЗС през 1967г., а след това е продала идеални части от него на ответника И. М. чрез съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от 31.01.1994г. В имота, след влизане на ЗСПЗЗ в сила и без строителни книжа, е изградена паянтова вилна постройка от една стая и мазе с площ 13,30 кв.м. и пристройка от 5, 80 кв.м. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот и че ответниците го владеят без основание, като се е позовал на разпоредбите на чл.10, ал.7 и чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, както и че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правната същност на решенията на поземлената комисия и може ли тези решения, респ. издадените въз основа на тях констативни нотариални актове да бъдат успешно противопоставяни на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, когато имат за предмет един и същ имот, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос (същите могат да бъдат и повече от един), по които се е произнесъл въззивният съд, е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения въпрос, но не и да го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.(ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1).
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, нито се позовават на такава практика, поради което следва да се приеме, че релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице.
Второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Във връзка с него жалбоподателите се позовават на Р № 3712 от 10.01.1997г. по гр.д. № 4222/95г. на ВКС, ІV г.о, което обаче не се отнася до поставените въпроси (със същото е прието, че не подлежи на реституция и ревандикиране незастроена земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място, собствеността върху която е била прехвърлена с действителна сделка трето лице), а освен това е постановено при действието на друга нормативна уредба, т.е. преди приемането на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, поради което противоречие между това и обжалваното решение липсва.
Последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая във връзка с него никакви доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че и то не е налице.
С оглед на казаното подадените от И. Г. М. от[населено място] и от М. Д. П. и А. Л. П. касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 20.10.08г., постановено по гр.д.№ 3617/05г. на Софийския градски съд, ІІг състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: