О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 28.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №3455/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адвокати В. К. и Й. Й., срещу въззивно решение № 182/16.05.2017г. по гр.д. № 660/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличието основанията по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение по няколко правни въпроса : 1.Когато с ПУП за неурегулирани територии, респ. такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, се определят необходимите площи за изграждане на обслужващи улици, за осъществяването на които собствениците отстъпват доброволно в полза на общината част от имотите си, следва ли да се приемече този план има за основание чл.16 ЗУТ, респ.чл.21 ЗТСУ /отм./. От кой момент общината придобива собствеността върху отстъпените и части от имоти, необходими за изграждане на обслужващи улици.Счита ли се за приложен ПУП с влизане в сила на административния акт за одобряване на плана по чл.16 ЗУТ, или е необходимо провеждане на отчуждително производство и изплащане обезщетение на собствениците – §22,ал.1,т.1”в” ЗР на ЗУТ. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №371/2010г. по гр.д.№1007/2009г., ІVг.о. Твърди се и че въпросите се решават противоречиво от съдилищата като се сочат решения на различни съдилища. В противоречие с практиката на ВКС /решение №18/2013г. по гр.д.№583/2012г./ е решен въпросът – ако по делото не е доказано , че собственикът на недвижим имот /отреден за ПУП/ е могъл да реализира полза от имота преди извършване на твърдяното неоснователно действие на ответника, дължи ли последният обезщетение. В противоречие с практиката на ВКС е решени и въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по изложените от страните доводи и възражения, да обсъди и прецени събраните по делото доказателства и да субсумира установените факти под приложимата правна норма. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №286/2016г. по гр.д. № 2286/2015г. на Районен съд – Велико Търново. Постановено е друго, с което осъдил [фирма] на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователното ползване на собствения на [фирма] недвижим имот идентификатор 10447.517.175 /подробно описан/ като премахне уличен водопровод, изграден в същия имот, съвпадащ с улица с ОК-ОК 81-80-79-78.
Въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства е възприел по реда на чл.272 ГПК фактическите изводи на първоинстанционния съд. Приел е за установено, че че със заповед РД 22-1200/14.06.2007г. на кмета на [община] за изменение на ПУП е предвидено отреждане на имот 10447.517.175 за второстепенна улица. От съдебно – техническата експертиза е установено, че регулацията не е приложена. Отреждането на конкретния имот за улица не го прави автоматично „улица“. Този факт се счита реализиран в момента, в който регулацията се приложи. Параграф 22 – т.1 -б.“а“, б.“б“, б.“в“ и т.2 от заключителните разпоредби на ЗУТ регламентира хипотезите, в които подробният устройствен план се счита приложен. По делото липсват доказателства за налични или започнали отчуждителни процедури за улица – тупик с ОК-ОК 80-79-78, вр. чл.208 от ЗУТ; няма данни за изплатени обезщетения по отчуждителните производства във вр. § 22, т.1, б.„в“ от ЗР на ЗУТ; няма постъпило искане от собственика на имота за започване процедура по отчуждаване. Сама по себе си заповедта за изменението на плана, с която имотът е отреден за улица, няма непосредствено отчуждително действие и регулацията не се прилага при влизането й в сила. С отреждането на даден имот за определено мероприятие, той не се счита отчужден, нито се придобива от общината, а е необходимо провеждането на специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собственика. След влизане в сила на Заповед 22-1200/14.06.2007г. имотът не е станал публична общинска собственост. В конкретния случай имот 10447.517.175 все още няма характеристиките на „път“, доколкото условие за това е прилагането на регулацията. Неприлагането на регулацията предполага, че към настоящия момент имот 10447.517.517 е частна собственост на „ТЕА ВТ“. Прехвърлителната сделка, обективирана в НА № 688/2011г. , по силата на която [фирма] е продал на ищеца поземлен имот с идентификатор 10447.517.175 с начин на трайно позлване „за второстепенна улица“, не е нищожна поради противоречие с нормата на чл.7, ал.2 ЗОС и на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Тя има вещнопрехвърлително действие, тъй като имот 10447.517.175 не е публична общинска собственост, а частна собственост до момента на прилагане на регулацията. Ответникът е изградил в собствения на ищеца с идентификатор 10447.517.175 водопровод с дължина 150 м, без да му е било учредявано право на строеж, нито такъв да е бил възможен по реда на чл.193 ЗУТ. С разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗУТ е предвидена възможност „правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти да се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите.“ Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно ал.8 от чл.193 ЗУТ „цената на учреденото право по ал.З и 4 се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.З и 4. Липсват доказателства по делото водопроводът да е изграден на основание някоя от хипотезите на чл.193 от ЗУТ срещу заплащането на определената за целта цена. С влязло в сила решение № 34/2016г. по адм. д. № 573/2015г. на АС-Велико Търново е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Заповед №22-12544/2015г. на кмета на [община] за премахване на незаконен строеж-„водопровод по улица ОК ОК 85-84-81-80-79” при участие на [фирма] в качеството му на заинтересована страна. Когато нарушението се изразява в строеж в съседен имот, който навлиза в собствен имоти, това е неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което безспорно пречи на собственика да ползва имота си, поради което в тези случаи не е необходимо да бъде доказвано пречене. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него и навлизането в това пространство на съседа само по себе си съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи, независимо от това дали ще застроява имота си и как. Това навлизане в чужд имот без съгласието на собственика му съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал изрично съгласие за това. Съгласно чл.192, ал.1 ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.192, ал.2 ЗУТ – когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно ал.6 от същата разпоредба цената на правото на преминаване се определя по реда на чл.210 и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.2 и 3. Не доказано, че са налице предпоставките на чл.192 ЗУТ. За основателен е приет и искът за присъждане на обезщетение за ползването на имота за периода от 0б.07.2011г. до 31.12.2011г. с оглед осъщественото възпрепятстване упражняването на правото на собственост на ищеца. Размерът на обезщетението е приет за доказан от приетата по делото експертиза.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай първата група въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението, тъй като са неотносими. Касаторът ги формулира при фактическа обстановка, различна от приетата във въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че е налице ПУП за неурегулирани територии, респ. с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, т.е. правните изводи, изградени на установеното от приложените административни преписки и заключение на техническа експертиза, са че не е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗУТ. В съответствие с посочената и от касатора практика на ВКС – решение 371/2010г. по гр.д.№1007/2009г., ІV г.о., както и решение № 160/2014г. по гр.д.№2944/2014г.,ІІ г.о. и решение №227/2010г. по гр.д.№735/2009г., І г.о. въззивният съд е разграничил хипотезите на чл.16,ал.1ЗУТ и чл.205 – чл.206 ЗУТ. Не е приел, че се касае за план, с който за първи път се образуват нови самостоятелни имоти по инициатива на собственика на бившия имот като той отстъпва в собственост на общината част от площта му за изграждане на обекти на социалната инфраструктура-публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, когато са приложими чл.16 ЗУТ и §22,т.1, б.”а” ЗР на ЗУТ за отчуждаване на частна собственост по силата на влязъл в сила на ПУП. Приел е, че уличната регулация за новосъздадената със заповед № РД22-1200/2007г. улица не е приложена, няма данни за започнали отчуждителни процедури и заплатени обезщетения по отчуждителни производства във връзка с §22,т.1, б.”в” ЗР на ЗУТ, няма постъпило искане от собственика на имота за започване процедура по отчуждаване за улица по чл.208 ЗУТ. В съответствие с установената практика на ВКС въззивният съд е основал изводите си на заключението на приетата и неоспорена от страните техническа експертиза,той е обсъдил всички относими към спора доказателства във връзка с очертания от въззивната жалба предмет на спора и е мотивирал своите изводи относно това кои релевантни факти приема за установени и кои не и относно основателността на поддържаните от страните доводи. В съответствие с установената практика на ВКС по повдигнатите процесуалноправни въпроси при формиране на фактическите и правните си изводи, той е обсъдил релевантните факти, връзката между тях и ги е преценявал с оглед доказателствата по делото. Въпросът: ако по делото не е доказано , че собственикът на недвижим имот /отреден за ПУП/ е могъл да реализира полза от имота преди извършване на твърдяното неоснователно действие на ответника, дължи ли последният обезщетение не може да се приеме за относим. Той не е включен в предмета на спора пред въззивния съд. Ирелевантно за определяне размера на обезщетението какви ползи е могъл да реализира ищеца от имота за период, предхождащ извършване на неоснователното действие от страна на ответника.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК, които обаче не могат послужат пряко като основание за допускане касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Въпреки на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 182/16.05.2017г. по гр.д. № 660/2016г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: