О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 08.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.02.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3671/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2787/27.06.2018г.,подадена от Е. А. Б.,чрез пълномощника му адвокат Д. Н. К.,против решение №193/25.05.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№93/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №19/15.01.2018г. по гр.д.№972/2017г. по описа на Районен съд,гр.Смолян-за отхвърляне на предявения от ищеца Е. А. Б.,иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. К. Ч. и В. К. Т.,че ответниците не са собственици на жилищна сграда с идентификатор ****/стар идентификатор ****/ по КККР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005г. на Изпълнителния директор на АГГК-София,състояща се от сутеренен етаж и един жилищен етаж в груб стреж,със застроена площ от 100 кв.м,която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор ****,образуващ УПИ ****/парцел ****/ в кв.57 по плана на [населено място],кв.Г. С. от 1983г. с административен адрес [населено място], [улица].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради допуснати нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. К. Ч. и В. К. Т.,чрез пълномощника си адвокат С. Н.-С.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,като претендират присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът Е. Б. е собственик на поземления имот,в който е построена процесната сграда,по силата на извършено дарение от И. С. Б.,Н. С. Б. и А. С. Б.,обективирано с нотариален акт №763 от 28.12.1992г.,които дарители се легитимирали като собственици на имота с констативен нотариален акт №390 от 22.10.1993г.-признати за собственици на основание Решение №1079/25.09.1992г. по гр.д.№144/1992г. по описа на ВКС,ІV гр.отд.,като преди постановяване на това решение,въз основа на Договор за отстъпване право на строеж върху държавен недвижим имот, съгласно ЗС и ЗНИ от 01.02.1988г.,сключен между Председателя на ИК на ОНС С. и К. Е. Т.,е реализирано отстъпеното право на строеж,като е построена в груб строеж-до карабина/-процесната двуетажна жилищна сграда,осъществено от родителите на ответниците К. и К. Т. и техния дядо Е. К..Съдът,след като е отчел предвидената в закона възможност във връзка с ограниченото вещно право-правото на строеж,по силата на което едно лице може да построи сграда върху чужда земя и да стане изключителен собственик на постройката,позовал се е на приетото в Тълкувателно решение №1/2011г. на ОСГТК на ВКС,че съгласно член 181,ал.1 и 2 ЗУТ правото на строеж може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сграда в груб строеж,е приел за установено,че в случая последното е било реализирано-процесната сграда е била завършена в груб строеж преди постановяване на горепосоченото решение на ВКС,с което е бил уважен предявеният иск от праводателите на ищеца иск по член 108 ЗС/вкючително и относно поземления имот,в който е построена процесната сграда/.Съдът е посочил,че след като сградата е построена в груб строеж,правото на строеж се е трансформирало в право на собственост и то към момента,когато все още няма признати права на собственост върху терена на праводателите на ищеца,поради което е стигнал до извода,че собственикът на земята не е придобил собствеността по силата на приращението.Съдът е приел за установено,че с договора от 01.02.1989г. на К. Т.-майка на ответниците по делото е отстъпено право на строеж,която от своя страна преотстъпила правото на строеж на своя баща Е. К. за построяването на първи жилищен етаж,което право е било реализирано с построяването на процесната сграда в „груб строеж”,като последните се снабдили с констативен нотариален акт №676 от 8.12.1994г.,с който са признати за собственици на процесната жилищна сграда,според отразеното в акта- с площ от 113 кв.м,състояща се от избен-сутеренен етаж,жилищен етаж и тавански етаж,построена съгласно учредено право на строеж дс договор от 1.02.1988г. върху описания парцел.Съдът е посочил,че праводателите на ответниците не са били страна в произоводството по горепосоченото дело на ВС на РБ,не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като в четири точки от същото формулира правни въпроси,както следва:/цитирам/:
„1.Може ли да се придобие право на собственост върху постройка,ако извършителят на строежа няма вещно право да я построи и държи върху земята,която не е негова собственост?”
Така формулираният правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда,тъй като не кореспондира с приетото за установено по делото,а именно,че на праводателите на ответниците е отстъпено валидно право на строеж, съгласно Договор от 1.02.1988г.,приложен на лист 43 от делото,при спазване на законовите изисквания,както е отразено и в решаващите мотиви на въззивното решение .
Втори въпрос/цитирам/:”Намира ли приложение правилото на член 63 ЗС при учредено право на строеж върху имот,актуван като държавен без основание и налице ли е валидно учредено право на строеж в полза на праводателите на ответниците?В тази връзка какви са субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №1079/25.09.1992г. по гр.д.№144/1992г. на ВС по отношение правото на собственост върху парцел **** кв.57 по плана на [населено място]?”
В своята първа част този въпрос е по същество на спора и е свързан с установеното с доказателствата по делото.Втората част от въпроса,както е посочено и в решаващите мотиви на въззивното решение,субективините предели на цитираното съдебно решение не обхващат правата на ответниците,придобити от техните праводатели,тъй като правото на строеж не е учредено в хода на производството по това дело,нито след постановяване на влязлото в сила решение,а преди това,в период за който няма данни праводателя на ищеца да е бил собственик на посочения имот.
В точка трета касаторът формулира въпрос/цитирам/:
„Каква е доказателствената сила на Протокол за принудително отнемане на вещи от 01.12.1992г. по изп.д.№1146/1992г. на ДСИ при РС Смолян по отношение момента на установяване на фактическата власт върху жилищната сграда построена в имота и прекъсване на давността в полза на праводателите на ответниците,в контекста на постановеното Решение №1079/25.09.1992г. по гр.д.№144/1992г. на ВС?”
Този въпрос е неотносим,тъй като видно от посоченото в мотивите на въззивното решение,съдът е констатирал,съгласно отразеното в горепосоченияь протокол,приложен на лист 79 от делото,че при извършения въвод във владение върху описаните поземлени имоти,съдебният изпълнител е отбелязъл изрично в същия,че не взема отношение и не са предмет на същия описаните строежи,нито има такова задължение, съгласно представения изпълнителен лист,поради което въпросът не е обусловил правните изводи на съда по делото.
Посоченият в точка четвърта от изложението въпрос се отнася до задължението на съда да основе изводите си като обсъди всички относими и приети доказателства по делото,като се цитира конкретно Заповед от 11.05.2000г. на Областен управител Смолян и Постановление за отказ за образуване на предварително производство от 15.12.2000г. по пр.№453/2000г. на РП Смолян.
Касационният съд намира,че постановеното с обжалваното въззивно решение,не е в противоречие,а напротив в съответствие със приетото със съдебната практика на ВКС за задължението на съда да обсъди всички приети и относими към спора доказателства,което е изпълнено, видно от изложеното с решаващите мотиви на решението.
С оглед изложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.2 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая липсват хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
На ответниците по касационната жалба С. К. Ч. и В. К. Т.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 13.07.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193/25.05.2018г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№93/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. А. Б. да заплати на С. К. Ч. и В. К. Т. сумата от 500 лева/петстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: