О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.01.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №30/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. А. В. и Е. Л. И.,чрез пълномощника им адвокат В. В. против решение №37ЛО от 23.06.2011г. на Софийски градски съд,ГО,ІV”Г”състав,постановено по гр.д.№11016/2010г. по описа на същия съд,с което се отменя решението от 16.06.2010г. по гр.д.№22170/2008г. по описа на СРС,62 състав ,в частта относно способите за извършване на делбата и е постановено:ИЗНАСЯ на публична продан описаните в решението два недвижими имот,на основание член 348 от ГПК,ОБЕЗСИЛВА първоинстанционното решение в осъдителните му части при неточна посочената квалификация на член 346 от ГПК,както и в частта,с която В. В. М. е осъден да заплати държавна такса по сметка на СРС над сумата 6 466,64 лева до сумата 6 657,44 лева,ПРЕКРАТЯВА производството по осъдителните искове на Е. Л. И. и Б. А. В. срещу В. В. М. за суми от по 2385 лева,с които СРС,ГО,62 състав се самосезира,като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Л. И. и Б. А. В. за осъждането на В. М. М. да заплаща на всеки един от двамата по 250 лева месечно-член 344 ал.2,пр.2 от ГПК и потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
Предмет на подадената касационна жалба е въззивното решение,в частта му,с която се оставят без уважение исковете за осъждане на В. М. да им заплаща и на двамата обезщетение за ползване на делбения имот,като се твърди,че е недопустимо в тази част,както и в частта,с която е изнесен имота на публична продан,в която част се твърди че същото е неправилно.
В раздел 3. от касационната си жалба,наименован от касаторите като „молба за допускане на касационната жалба” се заявява/цитирам/:
„3.1.Считаме,че жалбата ни относно недопустимостта и нищожността на решението в частта,с която е оставено без уважение искането ни за осъждане на В. М. да ни заплаща обезщетение за лишаването ни от ползване на имота следва да бъде разгледано без да излагаме касационни основания за това.Считаме,че по арг. от чл.7 ал.1 от ГПК, ВКС следи служебно за допустимостта и действителността на въззивните решение.
Основното нарушение,което СГС е допуснал и то е обусловило недопустимо съдебно решение е нарушението на член 270 ал.3 от ГПК-„Ако е разгледан непредявен иск,решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.”С това съдът е постановил съдебното си решение в противоречие с Определение №350/2010г- по ч.т.д.№297/2010г.,ВКС,ТК и определение №184/2011г. по т.д.№787/2010г. на ТК на ВКС,решение №138 по т.д.№927/2009г. на ІІто на ВКС.Обжалването е допустимо и на основание член 280 ал.1,т.1 от ГПК.
3.2.Считаме,че жалбата ни относно неправилността на съдебното решение за допускане на делбата по колена следва да бъде допусната на основание член 280 ал.1,т.3 от ГПК.
Въпросът,който е решен неправилно от СГС и който е обусловил неправилното съдебно решение е „Следва ли да се постави реална част от имота в общ дял на съделителите М.,в качеството им на съделители от едно коляно”.В случай че съдът би отговорил положително на този въпрос,то същият следваше да подели реално имота съгласно одобрения по член 201 от ЗУТ проект.Не е налице нова съдебна практика,която да разглежда сходен на този случай по поделяне на имота по колена и да даде отговор на въпроса за стеснително и разширително тълкуване на член 10 от ЗН.
С оглед изложеното считам,че допускането до разглеждане на касационната жалба в тази й част ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.”
С решаващите си мотиви относно способите за извършване на делбата,въззивният съд е приел,че въпреки успешно проведената административна процедура не е възможно за всеки съделител да се отдели реален дял от съсобствените имоти,за които с влязло в законна сила решение по член 344 ал.1 от ГПК постановено по делото,са допуснати УПИ V-424,находящ се в [населено място],район С.,целия с площ от 990 кв.м в кв.206А по плана на [населено място],П.-Р,при описани съседи,ведно с едноетажната постройка и двете складови помещение при квоти за съделителите,както следва: за В. В. М.-1/3идеална част,за В. М. и Г. М.-1/3 идеална част в съпружеска имуществена общност и за Б. В. и Е. И.-по1/6 идеална част за всеки един.Изложени са доводи от въззивния съд,че не е изявено съгласие от всички съделители за разпределяне на двата новообразувани имота,за които съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е възможно с влизане в сила на решението за делба да се приложи изменение на плана за регулация,като от допуснати до делба УПИ се образуват два нови: УПИ V-424 с площ от 590 кв.м,върху който са разположени постройките и УПИ VІІІ-424 с площ от 400 кв.м/незастроен/,в два реални дяла.С оглед на това ,съдът е стигнал до извода,че способът на член 353 от ГПК,приет като способ от първоинстанционния съд, е неприложим,а неравенството на дяловете изключва тегленето на жребий,поради което единствения възможен способ за извършване на делбата е имотите да бъдат изнесени на публична продан.
По отношение на обжалваното първоинстанционно решение,в неговата осъдителна част,въззивният съд е приел,че същото е недопустимо в тази му част,тъй като съдът е бил сезиран с искане от съделители Б. В. и Е. И. за присъждане на обезщетение от 250 лева месечно за всеки от тях,считано от получаване на отговора на исковата молба до приключване на делото във втората фаза на делбата, с влязло в законна сила решение/лист 35 от делото/,на основание член 344 ал.1 от ГПК,за лишаването им от ползване на съсобствения имот,който единствено се ползва от В. М..Вместо произнасяне по това искане,първоинстанционният съд го е разгледал като претенция по член 346 от ГПК и като такава я е уважил и то срещу съделителя В. М..В тази връзка въззивният съд е стигнал до извода,че решението е недопустимо в тази му част,тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено искане,такова по член 346 от ГПК и то срещу съделител,спрямо който липсва такова искане,нито пък има срещу последния В. М. искане по член 344 ал.2 от ГПК-като привременни мерки.С оглед на така установеното искане,отправено от съделителите В. и И. до съда,въззивният съд е намерил за правилно за разгледа и се произнесе по тази мярка срещу съделителя В. М. и след преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до извода,че искането е неоснователно,тъй като е приел за установено,че имота не се ползва от В. М. ,а е отдаден от последния под наем и евентуални вземания между тях следва да се уредят по реда на член 30 ал.3 ,пр.1 от ЗС,но същите не са защитими привременно,тъй като не се включват в приложното поле на член 344 ,ал.2 от ГПК.
Видно от изложението на касаторите по член 284, ал.3, т.1 от ГПК,включено в раздел 3 от касационната им жалба,чието съдържание е цитирано изцяло по-горе,в т.3.1 от същото липсва точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващите изводи на съда,като вместо това касаторите излагат касационни оплаквания за недопустимост на постановеното с въззивното решение в тази му част и твърдят,че е нарушена разпоредбата на член 270 ал.1 от ГПК.Така наведените в тази част от изложението касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.1 от ГПК са различни от основанията за допускане на касационни обжалване по смисъла на член 280,ал.1 от ГПК.Правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,е този ,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Това е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се направи, едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Изложените от касаторите доводи за недопустимо произнасяне на въззивния съд по член 344 ал.2 от ГПК,вместо обезсилване на решението първоинстанционния съд в тази му част и връщане на делото на последния за произнасяне по същество,всъщност представляват касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,с които по същество се възразява срещу възприетото от въззивния съд относно същността на искането ,с което е сезиран,а именно като такова по член 344 ал.2 от ГПК,а не искане по сметки по член 346 от ГПК,както е било възприето от първоинстаницонния съд.В тази връзка и с оглед приетото с горепосоченото тълкувателно решение,непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Наред с това, в т.3.2 от изложението си,касаторите се позовават на наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,според която,съгласно т.4 на горепосоченото тълкувателно решение,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона,когато обжалването му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване на възизвното решение.В изложението на касаторите липсват аргументи в тази посока.Напротив,навеждат се доводи,за неправилно решен правен въпрос,който е по същество,но и който не отговаря на установеното по делото, във връзка с предмета и характера на допусната между страните делба на недвижимия имот,съответно способите на извършването й.Видно от влязлото в сила решение за допускане на делбата,с оглед установяването по делото,страните са събсоственици на имота на основание различни правни сделка,затова позоваването на Закона за наследството и искането за тълкуване на член 10 от ЗН,са неотносими към настоящия спор.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №37ЛО от 23.06.2011г. на Софийски градски съд,ГО,ІV „Г” състав,постановено по гр.д.№11016/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: