КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 5, ал. 4;
Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11, параграф 1 и параграф 3, буква „а“;
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 16
ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………./23.11.2018 г., Ви уведомявам за следното:
Според представената фактическа обстановка в запитването, собственикът на търговско дружество (ЕООД), който е и негов управител, се осигурява като самоосигуряващо се лице върху месечен осигурителен доход в размер на 510 лв. От месец юли същият е започнал работа по трудов договор с немска фирма. Интересувате се, следва ли собственикът да внася осигурителни вноски по българското законодателство при положение, че осигурителният му доход по трудовия договор надвишава максималния осигурителен доход в България. Трябва ли да подава декларация образец № 1 и какъв код за вид осигурен трябва да попълва, ако това е необходимо.
Предвид изложеното и с оглед действаща нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното принципно становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лицата като заети или самостоятелно заети се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата–членка, на чиято територия упражняват дейността си. За труд, полаган на територията на България, при прилагане на Дял ІІ от Регламент № 883/2004 самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО) се третират като “самостоятелно заети лица”.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris” ). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство спрямо лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, се определя съгласно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) и чл. 13(4) от Регламент № 883/2004 от компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на осигуреното лице.
В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка. В Регламент № 987/2009 не е определен срок за издаване на Удостоверение А1. Освен това с издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки. Предвид това не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
При наличие на удостоверение, издадено от компетентната институция на друга държава-членка, неоснователно внесените осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане или възстановяване недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от Националната агенция за приходите (НАП).
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
За лицата, които са субекти на осигурителното законодателство на друга държава-членка, не следва да се представят декларации по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (декларации образец № 1 и 6) в НАП, тъй като с тези декларации се подават персонални данни за осигуряването на лицата и за дължимите за тях осигурителни вноски. Съгласно Указанията за попълване на Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, единствено в хипотезата, при която за тези лица се дължи данък по ЗДДФЛ, следва да се подаде декларация образец № 1 (респективно декларация образец № 6). В този случай в т. 12 “вид осигурен” на декарация образец № 1 се вписва код 90 и се попълват само данните за данъка в полетата на т. 31, 31а, 32 и 33.