О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
С., 14.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2557 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Е. С. срещу решение № 1877/22.03.2017 г. по гр. д. № 13283/2016 г. на Софийския градски съд в частта /имащо характер на определение в тази част/, с която е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 02.07.2014 г. по гр. д. № 15126/2013 г. на Софийския районен съд. С последното е оставена без уважение молба от 14.05.2014 г. на частния жалбоподател за изменение цената на иска от 18 200 лв. на 64 543 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Въззивният съд е оставил без уважение частна жалба, инкорпорирана във въззивна жалба от 25.11.2015 г., в молба – становище от 10.06.2016 г. и в молба от 13.06.2016 г., на жалбоподателя срещу определение на Софийски районен съд по гр. д. № 15126/2013 г. в открито съдебно заседание, проведено на 02.07.2014 г., с което е оставена без уважение молба от 14.05.2014 г. за изменение цената на установителни искове за собственост върху недвижим имот от 18200 лв. на 64543 лв., като неоснователна. Приел е, че предявените искове имат вещен характер, подлежат на разглеждане като гражданскоправен спор и родовата подсъдност се определя от цената на иска – съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, т. е. според данъчната оценка на недвижимия имот, която в конкретния случай възлиза на 38 583 лв., съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка в първоинстанционното дело. Посочено е, че съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, но с оглед същата разпоредба в случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска. Формиран е решаващ правен извод, че правилно СРС е определил цената на иска, а от там и че е родово компетентния съд, който е следвало да разгледа и е разгледал делото, както и правилно е определил и събрал държавна такса за разглеждане на иска, поради което първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение искането за увеличение цената на иска от 18 200 лв. на 64 543 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК , на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В случая обжалваното определение не попада в нито една от посочените категории актове, подлежащи на обжалване с частна касационна жалба, поради което следва да се приеме, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. За пълнота на изложението следва да се посочи, че пред ВКС е висящо тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК по въпроса подлежи ли на касационно обжалване въззивно определение, с което се увеличава цената на иска по реда на чл. 70, ал.1 ГПК като практиката на ВКС е безпротиворечива, че в обратната хипотеза определението е необжалваемо.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане частна касационна жалба на Я. Е. С. срещу решение № 1877/22.03.2017 г. по гр. д. № 13283/2016 г. на Софийския градски съд в частта /имащо характер на определение в тази част/, с която е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 02.07.2014 г. по гр. д. № 15126/2013 г. на Софийския районен съд, 90 с-в, с което е отказано увеличение цената на иска.
П р е к р а т я в а производството по ч. гр. д. № 2557/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок, считано от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: