О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 07.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3022/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№88022/27.08.2012г.,подадена от П. Д. М. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. В.,против решение №5059/06.07.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ „в” въззивен състав,постановено по гр.д.№8473/2009г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №1-5-45 без дата,постановено по гр.д.№7117/2007г. по описа на Софийски районен съд,44 състав за отхвърляне като неоснователен на предявеният от П. Д. М. срещу С. А. А.,положителен установителен иск,с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/,с предмет-признаване за установено,че ищцата е собственик на основание давностно владение на описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В същото се заявява,че/цитирам/:
„1.Обжалваното решение подлежи на касационно обжалване,поради факта,че въпросът,предмет на обжалване във въззивното решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд/относно възприемането и тълкуването на твърдяната симулативност на сделката и относимите доказателства за това/,въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, и безспорно е от значение за точното прилагане на закона.”, след което се посочва,какво е прието от съда в мотивите му относно твърдението на П. М. за симулативност на сделката,както и относно допуснатите гласни доказателства във връзка с приетото наличие за начало на писмено доказателство по делото,като се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда при разпита на свидетеля И. М.,поради което съдът е достигнал до неверни изводи.Предвид изложеното касаторът счита,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,като се посочва и цитира:
Решение №544/06.01.2011г. по гр.д.№1053/2010г. по описа на ВКС,ІІ го,постановено по реда на член 290 ГПК,според което свидетелските показания са допустими тогава,когато една от страните по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта,обективиращ сделката,съгласие относно нейния характер,вид и последици,като тази допустимост законът,в разпоредбата на член 165,ал.2 от ГПК обвързва от наличието на писмени доказателства,изходящи от другата страна по сделката,които правят вероятно твърдението за привидност.Когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка,то това писмено доказателство/обратно писмо/ служи за пълното разкриване на действителните правоотношения между страните.
На второ място се посочва от касатора,Решение №1385/08.12.2008г. по гр.д.№6410/2007г. по описа на ВКС,V го,постановено по реда на ГПК/отм/,което не е част от задължителната практика,и евентуално би могло да се има предвид във връзка с посочената хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1т.2 от ГПК.Според възприетото в това решение,когато страната не е представила обратен документ/контр летр/,който пряко да разкрива твърдяната симулативност на сделката,от забраната да се опровергава съдържанието на документа,т.е. да се доказва симулативността на съдържащото се в документа изявление със свидетелски показания,законът допуска изключение при условие,че страната,доказваща симулацията,направи вероятно твърдението си за симулативност чрез т.нар. начало на писмено доказателство,според предвиденото в член 134 ал.2 ГПК/отм/.
Ответницата по касационната жалба С. А. А.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните няма спор,а и от представения нотариален акт №4606/1961г.,се установява,че процесният имот е придобит от ищцата П. Д. М.,която от своя страна се разпоредила със същия в полза на третото лице в процеса В. Д.,с договора за покупко-продажба сключен с нот.акт №86/1997г.Съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата за симулативност на сделката с третото лице,като сключена в нарушение на нормата на член 152 от ЗЗД.Съдът е посочил,че единственото писмено доказателство ангажирано в тази връзка е писмено споразумение от 28.07.1998г.,подписано между лицето И. С. М.,посочен че действа като пълномощник на В. Д. и от друга страна ищцата П. М. и лицето Д. М. М.,в което се сочи че процесният имот е бил даден като залог за заем от В. Д. на Д. М.,като са изложени аргументи,че същото не може да бъде ценено като доказателство,установяващо твърдяната симулативност на сделката.Последното е възприето от съда като начало на писмено доказателства по смисъла на чл.134,ал.2 от ГПК/отм/ и то само при наличие на доказателства,че лицето И. М.,който е бил допуснат и разпитан от въззивния съд като свидетел,действително има качество на пълномощник на страната по сделката В. Д.,за което по делото липсват доказателства за такова упълномощаване,като освен началото на писменото доказателство следва да са налице и други доказателства, установяващи симулативността на сделката,каквито не са събрани по делото.
Видно от цитираното по-горе изложение на касатора,разрешеният от съда според последното правен въпрос е „относно възприемането и тълкуването на твърдяната симулативност на сделката и относимите доказателства за това”.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много касационното начало във вреда на ответната страна.С оглед доводите,изложени от касатора,същите по своя характер са касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,отнасящи се до неверни изводи на съда,както и във връзка с преценката от страна на съда на събраните по делото доказателства,посочено с въпроса на касатора,които са различни от основанията предвидени в член 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще бъде направена след допускане на касационно обжалване на решението,в производството по реда на член 290 от ГПК.
С оглед изложеното,касационният съда намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5059/06.07.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ”в” въззивен състав,постановено по гр.д.№8473/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА П. Д. М. от [населено място] да заплати на С. А. А. от [населено място],сумата 300 лева /триста лева/,представляваща адвокатско възнаграждение,за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: