Определение №56 от 7.2.2014 по гр. дело №37/37 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 07.02.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 37/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. И. от [населено място], Т. област срещу въззивно решение № 129 от 28.09.12г., постановено по гр.д.№ 216/12г. на Търговищкия окръжен съд / в решението погрешно е посочено гр.д.№ 2116/12г./ с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Конкретни доводи са изложени само относно първото релевирано основание за касационно обжалване.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 530 от 30.09.11г. по гр.д. № 769/11г. на Търговищкия районен съд, с което на основание чл.75, ал.2 ЗН е прогласена нищожността на договор за доброволна делба на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], Т. област, сключен между Ф. Х. Ш., И. М. М. и И. М. И. в частта, с която на И. М. М. са поставени в дял три ниви, а на И. М. И. са поставени в дял други три имота, описани в решението.
По делото е установено, че земеделските имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Ш. И., починал през 1965г. и че делбата им е извършена само между наследниците на неговия син М. М. Ш., без участието на ищците, които са наследници на трите дъщери на общия наследодател. С оглед на това е прието, че делбата им е нищожна съгласно чл.75, ал.2 ЗН.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК по въпроса допустимо ли е иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици да бъде предявяван в самостоятелно производство.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от касаторката правен въпрос е предмет на разглеждане в ТР № 3/13г. на ОСГК на ВКС и с него е прието, че иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба поради неучастие на всички съсобственици по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН е допустимо да бъде предявяван отделно в самостоятелно исково производство. Тъй като възприетото от окръжния съд е в съответствие с даденото от ВКС задължително тълкуване, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 28.09.12г., постановено по гр.д.№ 216/12г. на Търговищкия окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top